Блог

Ако знаех, че това е последният път в който мога да усетя топлината ти щях да вдишам по-дълбоко аромата ти и да целувам по-нежно кожата ти. Щях да запазя всеки един миг от този момент и щях да ги заключа на сигурно място - в сърцето си.

Отново бягах из тъмната гора. Причината ли? Търсех теб. Отново. Дори и след края.
 Тичах без посока, без мисъл, просто тичах, очаквайки ти да ме спасиш от собствените ми страхове и бъдещи грешки. С теб всичко ми се струва толкова добре направено и сякаш животът представлява само радост. Всеки момент, всяка целувка, всяка прегръдка, всяка усмивка е запечатана в съзнанието ми. Всичко е записано на една бетонена стена, която се нуждае от здрава разруха така, че да може върху нея да се строи от някой друг, друг, който ще бъде по-надежден в начините си да покаже и докаже любовта си.
 Изведнъж спрях. Разбрах го. Всичко е било лъжа. Поредната история за момичето, подлъгано от собствените си надежди, история стара като света. Да забравя всичките ти лъжи? Онова изкушаващо " Обичам те", не благодаря. Тази сладка и впоследствие горчива "истина" бе най-хубавото , което бях чувала през последните месеци да не кажа и години.
 Сега всичко отначало. С болка. Влизам в някоя стая, разминавам се с някой и усещам парфюма ти, а дали не полудявам? Копнея за гласа ти, да този глас , който умее да изрича изкусни лъжи, да ме кара да бъда неземно щастлива в един момент и разкъсвана от болка в друг...
 С времето всичко ще се оправи повтарям си. Проблема е там, че не го вярвам...