Блог

Инж. Димитър Белелиев има 15-годишен опит като ръководител в областта на енергетиката. От 2002 г. досега е Председател на Съвета на директорите на ЦЕНТРАЛНА ЕНЕРГОРЕМОНТНА БАЗА (ЦЕРБ ЕАД). До 2011 г. е Изпълнителен директор на „Техенерго” АД, а преди това (от 2003 до 2010 г.) е и Председател на Съвета на директорите на “Енергоремонт Варна” и “Енергоремонт Русе”, както и член на Надзорния Съвет на „Енергоремонт холдинг” АД. Завършва Техническия университет със специалност Транспортна техника и технологии. 

-  Г-н Белелиев, какво е състоянието на енергийните съоръжения в България?

Състоянието на мощностите в България е на едно сравнително добро техническо равнище. Основната причина за това е ниската натоваряемост, поради невисока консумация на електрическа енергия в страната и малък дял на износ извън нея. Водноелектрическите централи в системата на Националната енергийна компания (НЕК) са в състояние, което позволява непрекъсната, безаварийна работа. С топлинните централи, каквито са ТЕЦ „Марица Изток“ 2, ТЕЦ AES Гълъбово, ТЕЦ „Контур – Глобал“, както и при по-големите топлофикационни дружества „Топлофикация София“ и „Топлофикация Русе“, техническото състояние е аналогично.

Повечето от централите правят необходимата техническа профилактика и аз не очаквам с производството да има проблеми или аварии.

- Каква част от тях се нуждаят от подмяна?

Едно съоръжение се нуждае от подмяна, когато не е ремонтно пригодно. Ремонт означава една цялостна подмяна на съоръжението. Смея да твърдя, че е по-ефективно да се ремонтира един трансформатор, произведен преди 30-40 години, да се увеличи мощността му, отколкото да се закупи нов. Навремето политиката е била такава, че е влаган много повече метал в производството на трансформатори, правени са много по-защитени от всякакви технически смущения. В същото време новите трансформатори започват с дефектите още на 4-та - 5-та година. При тях сякаш всичко е изстискано, за да се получи по-ниска цена

- С колко време ремонтите удължават живота на съоръженията?

Всичко е строго индивидуално и зависи от конкретния случай.  В практиката си сме имали случаи, в които един трансформатор среден клас напрежение, след като бъде ремонтиран, може да работи пълноценно още 30-40 години и спестява милиони, в сравнение със закупуването на нов.

- Кои са най-силните ви пазари?

Над 70% от дейността на ЦЕРБ е в чужбина и основно в балканските страни. През последните години изпълняваме много проекти по поръчка на националната електрическа компания на Гърция. Работим също в Македония, Албания, Босна и Херцеговина. За спечелването на тези проекти участваме в конкурси, където се съревноваваме с големи световни имена в бранша. Успяваме да печелим международните проекти, благодарение на големия си опит, добрите експерти и конкурентните цени, които предлагаме. Работим и като подизпълнители на световни имена в бранша.

- Как могат да се намалят разходите за ремонт в енергетиката?

Един от начините да паднат разходите за ремонт е, като се обърне повече внимание на превантивната диагностика и се въведат модерни методи в тази посока. Такъв един метод е наблюдението на машините от разстояние.

- Как се осъществява наблюдението на състоянието на машините от разстояние?

Машините могат да се следят от разстояние чрез вибрационен онлайн мониторинг. Това е сравнително нова тенденция в поддръжката в енергетиката, която е много популярна в Западна Европа, а сега навлиза и у нас. Когато съоръженията започнат да влошават техническото си състояние, първият показател за това е промяната във вибрациите. Отчитайки тази промяна, се откриват зараждащи се повреди в много ранна фаза и се извършват необходимите превантивни дейнствия, като по този начин се предотвратяват тежки ремонти и аварии.

В ЦЕРБ разработихме собствена технологична система, която да извършва наблюдение и диагностика на вибрациите на генератори 24 часа в денонощието. За целта изградихме и център за данни (data centre), чрез който гарантираме непрекъснатата онлайн връзка, която ни е необходима за осъществяване на услугата. Ние сме единственото предприятие в България, което използва мониторингова система собствено производство, както и единствените, които предлагат цялостна услуга в тази област – освен самия дистанционен контрол и диагностика, нашите специалисти анализират данните и отстраняват повредите, когато това е необходимо.

В момента разпространената практика в българските централи, с малки изключения, е да се разбира за технически проблем, когато се е стигнало до повреда на машината или до аварийно спиране. Това постепенно ще се промени, тъй като въвеждането и използването на онлайн вибрационен мониторинг е в пъти по-евтино в сравнение с разходите за отстраняване на сложни повреди. Енергийните предприятия могат да намалят разноските си за поддръжка с от 30% до 50%, ако въведат този нов метод.

Неотдавна ЦЕРБ стартира два пилотни проекта за дистанционен мониторинг и контрол – в ТЕЦ „Марица Изток 2“ и в предприятие „ВЕЦ“ към НЕК.

- Средно колко български компании на ден имат машинни повреди?

Трудно ми е да цитирам данни за България, но според неформално проучване сред енергийни експерти от Украйна, Русия и Румъния, всеки ден в близо 300 компании има машинни повреди, удължени ремонтни срокове и скъпи забавяния на производството. Потенциалът на пазара на дистанционен мониторинг в Румъния се оценява на близо 5 милиона евро, в Украйна - между 5 и 20 милиона евро, в Русия – над 100 млн. евро.  Пазарите в България, Сърбия и Македония също са много перспективни. Това се дължи най-вече на амортизацията на оборудването и съоръженията в енергетиката, добивната промишленост, металургията и машиностроенето и необходимостта от диагностика. Всеки един от трите пазара се счита с потенциал от около 1 млн. евро. 

- Какво е състоянието на ТЕЦ Марица-Изток 2?

Техническото състояние е добро, тъй като дружеството изпълнява инвестиционната си програма за рехабилитация и модернизация, в резултат на което се повишава мощността и ефективността на централата.

- По какво се различават държавната ТЕЦ-2 и двете американски централи (оборудване, техника и други)?

Основната разлика в оборудването на централите е, че ТЕЦ-2 и КонтурГлобал са с техника на руското предприятие „Силови машини”, докато съоръженията в AES Гълъбово са по-нови и са производство на френската фирма „Алстом”. По-високият клас техника дава по-голяма сигурност и надеждност, но при добра техническа поддръжка по-старите съоръжения също могат да бъдат достатъчно ефективни. И трите централи са в добро техническо състояние.

- ЦЕРБ спечели проект за ремонт на най-големия ВЕЦ в Албания. Какво ви помогна да надделеете над конкуренцията?

В проекта за ремонт на албанския ВЕЦ Комани ЦЕРБ  участва като партньор на една от най-големите компании в сектора - австрийската Andritz Hydro. Поръчката е на стойност 1 милион лева, а нейн възложител е Националната електрическа компания на Албания KESH.  Това не е първият проект, който изпълняваме за KESH.  Освен това имаме опит с подобни проекти в региона. Например миналата година спечелихме поръчка на гръцката Национална енергийна компания PPC на стойност 2 млн. лева за ремонт на един от генераторите на ВЕЦ "Кастраки".