|
Мисля, че искам да се върна в миналото.
Сещате се – онези пъти, когато си се смял толкова, че не можеш да си поемеш въздух или, когато бях с него.
Искам да се върна и да имам втори шанс да повторя всичко. Но съм сигурна, че той не иска.
Онзи куп от спомени.
Мисля, че част от мен просто знаеше, че няма да стане. Това не е точно, което той каза или каквото мислеше, а това лудо чувство, което сякаш ми казваше, че няма да почувствам същото. Или дали трябваше.
Знаех, че е твърде грешно да възприема всичко толкова бързо, но защо не можах.
Може би той знаеше това още когато ме видя.
Май просто останах без онези крила, с които летях във въздуха.
Мисля, че най-лошата част от това да загубя него, беше, когато загубих себе си.
Ето, минава 1 часа ... А аз се свивам от болки в стомаха .. болки които ще запомня ... и не мога да спра да мисля за тебе ... при мисълта , че ти няма да си до мене .. откачам , че няма да ме прегърнеш, целунеш ... иска ми се в момента да мислех друго .. а не това , че съм заблуждавала в обичта ти към мен . Исках човек, който да ме направи щастлива , именно избрах тебе . Ти беше единствения човек който ме накара да се чуствам най щастливата , но и най нещастната . Отивам си любов моя ... отивам си с мисълта , че никога няма да си мой . с мисълта , че не ме обичаш .. .Проблема е , че дори и в последните ми минути не можеш да ми кажеш какво изпитваш към мен ... ако знаеше , че това ми е последната вечер , би ли я прекарал с мен ... ако знаеше , че ще ме целуниш за последен път ,щеше ли да спреш някога ... ако знаеше , че ще си тръгна за последен път, би ли ме пуснал ... сбогом ,любими ! ;(
|