Блог

Спешно се нуждая от съвет, защото съм в безизходица.Започнах работа като сервитиорка в една пицария.Първоначално момичето,което ме обучаваше се държеше мило, в последствие започна да обижда собствениците зад гърба им, хвърля ми вледеняващи погледи,прави ми забележки дори и за дребни неща.Много ми е трудно опитвам се да дам максимума от възможностите си, старая се но ми е трудно да върша всичко едновременно - обслужване на клиенти, вдигане на телефона, водене на документацията.Моля ви даите ми съвет да се откажа ли или да продължа да се опитвам.Аз завърших икономически университет и се върнах в родния ми град от 4 месеца съм неучаща безработна, а преди никога не съм работила и осъзнавам, че все пак трябва и аз да допринасям за семейния бюджет и ми е много тъжно,че нямам пукната пара.Моля ви дайте ми съвет, окуражете ме или тотално ме обезсърчете ;(

Тя е като цвете, затворено в кутия. Красиво, младо, умиращо цвете. Без своя любим, без своята любов, тя е като цвете без кислород и светлина- увяхва бавно всеки ден. Всички виждат красотата и, но за болката и, всички са слепи. Ще прогледнат в деня, когато тя се стопи, увехне и изчезне. Сега е просто едно живо същество. Тя диша, но не живее. Тя се смее, но сърцето и плаче. Тя мълчи, но тъгата в нея говори. Тя се усмихва, но очите и са пълни със сълзи. Тялом е жива, духом умира. "Тя" съм аз. "Тя" си ти. "Тя" е момичето със слушалките. "Тя" е забавната ти приятелка. "Тя" е навсякъде. Огледай се! Виждаш я, нали ... 

Значи,от къде точно да започна?! хаха Ооо,да. :) Добре.
Ще започна от самото начало на историята. Така..

Цялата тази история е по време на гимназията. Аз учех в моята гимназия от 8клас,като цяло никога не си харесвах класа..беше скучен,повечето хора ми бяха безинтересни и никога не сме били единен клас.В 10клас се запознах с това момиче и бързо станахме най-добри приятели,но след време тръгнахме..за период от 1г.През това време в 10клас се появи и така нареченото мистеризно момиче,което честно да Ви кажа,не харесвах много много.Постоянно отсъстваше от даскало,слушаше високо музика по време на час,а бе нали ги знаете този тип хора : 'Не ми пука за нищо.' Та така де,аз тръгнах с най-добрата ми приятелка,а това мистериозно момиче,все така не ми промени мнението си за себе си за 2г и половина.От 10 до 12клас нито сме си говорили,нито сме се поглеждали.Та в 12клас нещо безумно неочаквано става.Докато бях в едногодишната ми връзка,мистериозното момиче една вечер,за първи път от 3г в един и същ клас ми пише във facebook с точните думи 'Какво правиш?' сякаш нали ние винаги сме си писали. И аз естествено бях в пълния шок от човека,който ми пише.Беше късно към 12.30 вечерта и просто предположих,че толкова много няма какво да прави,че е взела да ми пише,а и беше Петък вечер.Но както нали съм в пълен шок,така и по-големия шок тепърва се появява след 4часа непрестанно чатене.Легнахме си изтощени към 5часа,със стопъти повтаряния 'Лека',но така и не ни приклучваха общите теми.Просто не можехме да се спрем.
Датата,на която тя ми писа беше точно 8.12.12г.


Но естествено това е само началото на историята,така че ако Ви е харесало началото,очаквайте част 2 в много близко бъдеще :))

Златния швед - "Златан Ибрахимович" ще се подвизава като централен нападател във френския тим на Париж Сейнт Жармен поне още един сезон. Високия таран съвсем наскоро е приел новите условия по договора си и го е удължил с точно една година, което означава, че до лятото на 2016 година той ще се състезава за парижани.

Не се съобщава каква заплата си е предоговорил 31 годишния Ибрахимович, но със сигурност ще има увеличение. Към настоящия момент Ибра се подписва за малко повече от милион евро на месец, а след като влезе в сила новия контракт, сумата ще стане поне с 30 процента повече.

Ибрахимович е сочен за един от топ нападателите в Лига 1 на Франция, като той и Кавани  са двамата вероятни носители на титлата - Голмайстор на Лига 1. Златан успя да отбележи точно 31 гола за отбора си през сезон 2012/2013, като така спомогна ПСЖ да стане шампион и да завърши на първо място с убедителна разлика от дванадесет точки пред втория Олимпик Марсилия и на цели 26 точки от третия Лион.

Към настоящия момент ПСЖ отново оглавява временното класиране, но изявите на клуба не са толкова категорични, така както сме ги виждали през миналата година. Възможно е силите към момента да са пренасочени и повече към Шампионска лига, която цел е цел на повечето големи европейски отбори.

Мечтата на собствениците на ПСЖ несъмнено сега е вече към Шампионска лига и така мечтаната титла, макар че там конкуренцията е убийствена и едва ли ПСЖ имат шанс да се доберат и до четвърт финалите, макар че тръгнаха добре в изминалите мачове от груповата фаза.

В Лига 1 изиграха до момента седем мача, в който записаха победа срещу Нант, Гингам, Бордо и Валансиен и равенства с Аячо, Монако и Монпелие. Предстоят интересни мачове срещу Лион, Марсилия, Сент Етиен и останалите по-сериозни отбори.

Не пропускайте всяка една среща на ПСЖ, която се излъчва директно в сайта на Bet365, а в http://sportbul.net/ редовно пускат интересни прогнози за мачовете на отбора!

По дяволите, отново ти повярвах.И сега отново съм сама.И отново се наливам с уиски и пуша цигарите ти, за да мога да те усетя, за да мога да те почувствам...защото си никотинът във вените ми...и не мога, просто не мога без теб.
Ти си единственият, който ме кара да се чувствам жива.С теб знам коя съм и знам какво искам.Чувствам се уверена и вярвам в себе си.Ти ме пращаш в облаците, ти си усмивката на устните ми, ти си смехът, ти си слънцето в моя живот...ти си моето щастие.Когато съм с теб не ме е страх от нищо, защото винаги ме спасяваш...защото винаги се грижиш за мен...защото ти си моята упора и знам, че ако съм на ръба ти ще си този, който ще ме хване.Защото си просто ти.
Любимото ми място на земята е в прегръдките ти.Всички луди неща, които казваше.Всички диви неща, които сме правили.Усмивките, които ми подаряваше всяка сутрин.Нежните целувки и топлите ти ръце.Начинът, по който ме гледаш.Начинът, по който ме докосваш.Малките романтични жестове, които означават много.Среднощните ни дълги разговори в кухнята, ядейки сладолед.Всичко.Всички прекрасни чувства, които ме караш да изпитвам.
Защо не можеше да продължи? Защо трябва да си причиняваме болка? Какво ни липсваше? Дадох ти всичко, от което се нуждаеш.Ти беше най-истинското нещо в живота ми и винаги ще бъдеш.Колкото и години да минават, колкото и далече да сме един от друг, ти ще бъдеш на сигурно в сърцето ми.Ще те чакам, защото искам само теб.Защо си тръгна? Защо остави това, което имахме? Сега това са просто спомени.Спомените за теб и мен и животът, който имахме.Приключение, свобода, щастие.
Първият път, когато си тръгна изплаках река от сълзи, а когато се върна бях жива отново.И така продължи да си играеш с мен.Отиваше си и се връщаше.И аз ти вярвах, а ти ме нараняваше.И аз не спрях да те обичам, а ти не спря да бягаш.Когато реших, че това трябва да спре ти пак се появи плачейки и казвайки, че съжаляваш за всичко, кълнеше се, че ме обичаш повече от всичко.Разбира се аз ти повярвах.Каква глупачка съм, нали!? И сега съм сама отново.Без теб отново.Побърквам се все повече.Когато отпивам от това уиски сякаш докосвам устните ти, а миризмата на цигари ме праща в прегръдките ти.За миг затварям очите си и съм с теб.Всичко е така както трябваше да бъде.Отварям очите си и не мога да спра сълзите.Стичат се бавно по лицето ми, горчиви са.Ти и аз.Сега сме само спомен.Не мога да повярвам, че нашата история няма да има щастлив край.
Знам, че е време да ти кажа сбогом, но това означава да погреба сърцето си, да разкъсам душата си и да бъда някоя друга - студена, безсърдечна кучка...но това не съм аз.Никога няма да бъда готова да ти кажа сбогом завинаги.Ще те
чакам.Върни се, преди да съм се удавила в уискито.

Един доста труден въпрос пред дамите днес е от къде да купят бижута? Проблема е породен от огромното разнообразие на бижутерии. На пазара всеки ден излиза нова бижутерия и за нас е трудно да определим коя е добра и коя не. Най-важното нещо при избора на бижутерия е качеството на бижутата предлагани от нея. Винаги внимавайте от къде купувате бижутата си и какви характеристики са дадени на тези бижута. Доста често се наблюдава приписване на характеристики, не присъщи на предлаганите бижута. Подобна, широко използвана характеристика е позлатено бижу. Вече всякакви бижута с жълт цвят тип злато се представят като позлатени. В действителност такива бижута има, но те не са толкова евтини колкото ги представят в бижутериите.Друг важен момент в избора на бижутерия е историята и. Проверявайте винаги за негативни мнения, коментари и всякакви подобни преди да купувате от която и да е бижутерия. Доволните клиенти са достатъчно ясен сигнал за качеството и добрите практики на една бижутерия.Това бяха нашите кратки и много важни съвети свързани с не леката задача по покупката на бижута. Надяваме се да сме ви били полезни и правилно да сте разбрали нашите съвети.

Лошо ли е да харесваш? Страшно ли е да чувстваш? Не. Аз живея,а не просто съществувам. Изпитвам нещо непознато до сега,толкова ценно,че не мога дори да мисля какво ще се
случи. Много ги е страх да признаят,че са имали такива моменти,че са ги пропуснали,и че никога не могат да ги имат отново.А те са прекрасни! В живота ни,се налага да бъдем смели. Може да е разочарование и болка,а може да е красивата приказка. Но как ще разбера ако не го изживея? Ако аз падна,искам да знам,че е защото съм скочила,а не някой ме е бутнал.Не мога да мисля винаги за всичко,защото има и чувства,има и неща които се случват просто ей така.И те са най-хубавите! Живота е толкова вълнуващ и прекрасен,колкото сам си избереш. Аз избрах да е най-прекрасния!

На раздяла всяка дума е тежка, като камък, който пада върху сърцето. Наранява всяка част и разбива всички съмнения и въпроси..

''Защо'' , '' С кого '' , '' Как стана'' . Тъй дългоочакваните въпроси сдобиват отговор, но по този болезнен начин. 

Да! Боли при раздяла .., защото усещаш празнината в себе си. Спомените минават като на лента, тръпката разтреперва цялото ти тяло., а сърцето бие като обезумяло ..

Не мислиш за нищо, до момента, в който една мисъл бързо нахлуе ..''Ами сега'' , сега какво?!?!

Ще си тръгнем, кой от където дошъл ли? Без повече срещи, без обаждания и съобщения? Това ли остава, след любовта? Телефонни номера, снимки и дълги хронологии..

Тежко..

А за този, който обичаше повече още по-тежко.

Беше петък и лятото бе в разгара си.Реших, че това няма да бъде поредната петъчна вечер, в която ще седя пред компютъра, тъпчейки се с вредна храна и гледайки още един депресиращ филм.Обляках любимата си лилава рокля, въпреки че не я бях прала от както ГО видях за последно.Все още миришеше на него.Докато се гримирах почувствах нещо странно, чувствах онова чувство, когато нямам търпение да ГО видя.Но веднага го прогоних от главата си, защото рискувах да разваля вечерта си.
Трябваше да се срещна с приятелките ми в 21:00 часа в бар "Лолита".Когато погледнах часовника си видях, че е 20:45.Отново закъснявах и реших, че ще си повикам такси.В 21:02 бях в бара.Видях, че приятелките ми са седнали на нашата маса.Помахаха ми и аз им се усмихнах.Докато вървях към тях усетих тази до болка позната миризма.Погледнах към бара и...очите ни се срещнаха.Той ме гледаше и сякаш погледът му говореше "Ето я онази малката, която е глупаво влюбена в мен".Замръзнах.Пред очите ми като на flashback се появи онзи ден, 15 юни, когато го видях за последно и когато му се хвърлих на врата и му прошепнах "Ще ми липсваш".Онези пет минутки, когато бях в прегръдките му и когато остави миризмата на парфюма си по любимата ми лилава рокля.Когато се върнах в настоящето, той допиваше това, което му беше в чашата и каза нещо на бармана.Той се пресегна към бутилката с уиски Джак Даниелс и му наля.Продължих напред към масата, на която бяха приятелките ми.Веднага щом седнах дойде сервитьор и сложи на масата чаша с уски и лед.
"Но аз не съм поръчвала" казах с дрезгав глас.
"Господинът с бялата риза и сините дънки на бара го поръча за вас" отговори учитво сервитьорът.
Приятелките ми го погледнаха с любопитство и ме попитаха кой е той и защо до сега не съм им говорила за него.Казах им, че не е толкова специален, че да говоря за него и се засмяхме.А отвътре ми идеше да заплача.Изпих уискито на екс и се обърнах към него.Той се усмихна и запали цигара.Бях толкова объркана.Не знаех на кой свят се намирам, чудех се дали сънувам.Бях много щастлива, че го виждам, но всъщото време нещо отвътре ме раздираше.Някаква остра болка режеше с нож сърцето ми.
Цяла вечер ме гледаше.Погледът му ме пронизваше.Бях пристрастена към него.А той беше пристрастен към уискито.Знаеше, че ме прави слаба и се страхувах, че ще се възползва от това.Страхувах се и че няма да му откажа.
Стана 23:00 часа и реших, че вече е време да се прибирам...колкото и да не исках.Болеше повече, когато е толкова близо, а не мога да го докосна, прегърна или целуна.Когато тъкмо станах отново дойде онзи сервитьор от по-рано.
"Господинът ви кани да отидете при него на бара" каза момчето
"А защо господинът не дойде сам да ме покани, а цяла вечер разкарва вас" отговорих леко нервно и ядосано
"Цяла вечер ви следи с очи и не спря да ми повтаря колко хубави очи имате.Моля ви, не му отказвайте" каза сервитьорът
При тези думи сърцето ми започна да тупти толкова бързо.Имах чувството, че всеки момент ще се пръсне.Очите ми се напълниха със сълзи.Тръгнах към него бавно и плахо.Той стана от стола и загаси цигарата си в пепелника.Застанах до него и го погледнах в очите.Главата ми щеше да се пръсне.Чувах толкова много гласове, чувах как собствения ми глас крещи името му.И тогава той проговори и всичк гласове затихнаха.
"Не се страхувай.Няма да те нараня" каза той.
"А аз от къде да съм сигурна?" отговорих му.
"Не може да си сигурна.Просто трябва да си вярваме" прошепна той.
"Аз просто..." не можах да се изкажа, защото сложи пръст на устните ми.
"Не говори.Очите ти ми казаха всичко." каза той на ухото ми и ме прегърна.
Започнахм да танцуваме.В бара звучеше Bed of roses на Bon Jovi.Не бих казала, че и тази песен бе съвпадение.Мъжът, в когото съм влюбена, любимата ми група и любимия ми бар.Каква чудесна комбинация.Бях го прегърнала толкова силно.Тогава той ме погледна в очите, погали ме и...и ме целуна.Усетих устните му върху моите.Меки и топли.
...И тогава се събудих обляна в пот в 3 през ноща.Станах от леглото, за да се наплискам с вода.Осъзнах болезнената истина.Това беше просто сън.Излязах на терасата, запалих цигара и се загледах в мрака.

Искам те
Искам те до мене тази вечер.
Огънят в камината гори.
Искам да те галя...
Искам вече-да разтапяш поглед в моите очи.
Да запаля дълги ароматни свещи,
музиката тихо да звучи,
да почувствам тръпките горещи,щом докоснеш моите гърди.
Пръстите си тънки аз да спусна по любимото лице в захлас,
да помилвам с устните си нежни-твоите мъжки устни искам аз.
И езиче палаво да плъзна
по ухото, шията...дори може и на другаде да дръзна,
да запаля огън да гори.
Устните ти жадно да изпивам,
кожата да карам да блести...
И страстта си с твоята да сливам,
сърцето ти за мене да тупти.
Ти да стенеш под ръцете нежни,
да примираш от любов и страст.
Искам те във тази вечер снежна
искам те до мене в този час.