Блог

Стихове за душата
Автор : Вержи Колева

 
Автор : Вержи Колева
За да си принцеса не ти трябва каляска или бял кон, а добро сърце!

Щастлива съм, да много съм щастлива.

А само като се сетя как замръзвах до преди няколко минути, беше ми студено, седях и треперех. Но ето че дойде момента който чаках. Той стоеше там, в края на улицата до колата която познавах, стоеше там и ме чакаше. Чакаше мен, никога не бих посмяла да си мечтая да имам човек до себе си, който да ме прави толкова щастлива. Да видях го, само за 5 минути, но за тези никакви 5 минути той озари целия ми свят. За тези пет минути си взех от неговата топлина, за да ме топли цяла нощ, до следващата ни среща. Обожавам да видя щастливото му лице, обожавам да го гледам как ми се радва, как ме прегръща, как не можем да се нарадваме един на друг. Обожавам прегръдките му, обожавам когато бавно ме вдига от земята, когато ме връхлита едно усещане на щастие, все едно летя, летя от щастие, благодарение само и единствено на него. Кожата му, аромата му, устните му, топлината му, гласа му.... Няма нищо по-уникално от него! А когато шептейки ми каже че ме обича, е тогава вече спокойно мога да кажа...че съм на седмото небе!!! 

И ето че отново съм си вкъщи, отново сама в студената стая. Отново нещата които чакат да свърша заминават на заден план и в главата ми се появява само той... Да, той, отново в главата ми е прекрасния му образ, красивата му усмивка, топлата му кожа. Представям си как седя с прегръдките му, как от време на време ме хваща по-силно и по-силно. Всичко което искам в момента е да дойде тук, да ме целуне нейно по челото и да ми каже: " Хей, принцесо ". Той знае колко обичам начините по които ме нарича. Но ето че идва и светлата мисъл, мисълта в която утре той ще е до мен. Ще седим някъде на вън и аз ще бъде сгушена във него, ще усещам аромата на парфюма му и ще бъда щастлива! Аз съм щастлива, щастлива съм благодарение на един човек! Кой би си помислил, че от един човек може да зависи всичко. От него зависи моето щастие, той е всичко! Той и само той ми дава сили, той ми помага, той е до мен и в най-ужасните ми дни. Да, обичам го по невероятния начин, който не знам дали някога някой би успял да обича така...Обичам го по най-светлия и чист начин, с чистотата на роса, с чистотата на дете!

Мечтата - едно от най-прекрасните чувства на света.Всеки един от нас мечтае,било то малко или много ,защото няма нищо по-хубаво от това да се пренесеш във вълшебния свят на мечтата,където всичко е възможно.И все пак мечтайте колкото се може повече,не мечтайте за оценки,защото те са просто цифри,а за знания,мечтайте да откривате нови хоризонти  и да пътувате,защото няма нищо по-хубаво от това да опознаеш родината си.И никога не се страхувайте от тях ,защото човек е толкова голям,колкото са и мечтите му! 
  Никой не е успявал да сбъдне мечтата си от първия път,а тези които са успяли са малцинство, затова не се страхувайте да грешите и да се проваляте,защото провалът е първата стъпка към успеха и никога не слушайте чуждото мнение вярвайте в себе си и най-важното вярвайте в мечтите си,защото един ден ще можете да се обърнете назад към миналото и да се гордеете със себе си,защото въпреки трудностите вие сте успели и тогава повярвайте ми ще се чувствате наистина щастливи.  
  Какво мислите за написаното по горе? За училище ми е и ми трябва вашето мнение. Добре ли е написано? 

Мисля, че искам да се върна в миналото.

Сещате се – онези пъти, когато си се смял толкова, че не можеш да си поемеш въздух или, когато бях с него.

Искам да се върна и да имам втори шанс да повторя всичко.  Но съм сигурна, че той не иска.

Онзи куп от спомени.

Мисля, че част от мен просто знаеше, че няма да стане. Това не е точно, което той каза или каквото мислеше, а това лудо чувство, което сякаш ми казваше, че няма да почувствам същото. Или дали трябваше.

Знаех, че е твърде грешно да възприема всичко толкова бързо, но защо не можах.

Може би той знаеше това още когато ме видя.

Май просто останах без онези крила, с които летях във въздуха.

Мисля, че най-лошата част от това да загубя него, беше, когато загубих себе си.

                                            

Не знам как да започна и какво трябва да кажа... Цял живот някакви хора идваха в живота ми ненадейно и си отиваха още по-неочаквано с парченца от сърцето, мечтите и надеждата ми.

Опустошиха всичко...

Истината е, че колкото и да се стараех те не ме виждаха... не ме разбираха, не поискаха да се борят за мен... Говореха ми това , което исках да чуя, обещаваха ми неща, които не спазваха...

А аз винаги глупаво ги защитавах дори пред себе си, когато ме раняваха, разочароваха и предаваха... Грижех се за всички останали и в цялата бъркотия съвсем забравих за себе си, за моето щастие, докато в един момент се оказах друг човек. Някой покрай когото време бавно и незабелязано отминаваше, вече нямаше усмивки, нямаше какво да ме зарадва. И макар да бях заобиколена от хора, бях сама... вълк единак. На моменти ми тежеше, в други си казвах, че може би така е по-добре. По-добре е да си сам, отколкото с грешния човек.  Залъгвах се, налагах си да не мисля...Казвах си, че трябва да издържа, че е по-добре да побеснея, отколкото да страдам... Но имаше някои нощи, които едвам изтърпявах, когато мислите и спомените нахълтваха непоканени. Изморена съм от всичко, безсилна... Не ме обичаха. Обичаха само представата за мен, утехата, която ще им дам. Не искаха да ме имат, искаха само да ме търсят. И с всеки нов мъж, получавах нови имена... сравняваха ме с други големи любови и все нещо ми липсваше, за да бъда тях.  Загубих вяра в любовта... Да, може би я има, но не и за мен... Виждах как други влюбени се държат за ръка, как се гледат, как се търсят устните им, представях си какво ли си говорят ... И се питах защо съм наказана така... какво толкова сторих, какво не направих и не казах, къде бъркам... Отговора на всичките ми въпроси ми беше вече ясен – Просто не съм ТЯ... Не мога да съм специална, твоето момиче, онова от което се нуждаеш...

На сила трябва да се усмихвам, да се преструвам, че държа всичко под контрол, може да успея да ги убедя, а после и себе си... Питам се до кога ще издържа да плача скришно късно през нощта, да се страхувам и да няма на кой да споделя през какво минавам...  Коя съм ? От какво се нуждая, за да се спася... И когато съм на крачка да се изгубя съвсем в тъмнината идваш ти!

Ти си чудото от което се нуждая... За което се молих, толкова дълго време... но няма да е чудо ако и ти също не ме познаеш... Ето ме, тук съм за теб, за да ме обичаш, за да ме пожелаеш...  не ме сравнявай с други... Научи се да четеш в очите ми и погледни колко много значиш за мен.

 

 

Само ако знаеше как всяка нощ преди да заспя поглеждам някоя наша снимка, колко щастливи изглеждаме... поглеждам я, но само за секунда, не смея дори и за миг да си помисля колко много ми липсваш... за всичко, което сме изживели. Само ако знаеше как цял ден съм тръпнела в очакването да те видя, дори само за малко, дори само за да помълчим седнали един до друг. Ако знаеше, че все още имам глупавия навик като видя падаща звезда, да си пожелавам да съм отново твоя.. че в усмивката ти има нещо вълшебно, което ме  завладява изцяло... Само ако знаеше, че когато ме целуваш си отварям очите, защото искам да те гледам, колко си красив... Само ако знаеше как съм стояла по цяла нощ будна, как съм писала смс-и до теб и съм ги триела... Колко много сълзи съм скрила в нощта, за да не те разочаровам, за да не те нараня, за да не ме видиш слаба... Само ако знаеше, че пазя всяка една мила дума която си ми казал в сърцето си, а там не допускам никой освен теб...Само ако знаеше колко пъти опитвах, борех се за теб, унижих се до последно... но ти не видя това, никога не ме допусна и това ме изморяваше все повече и повече... Само ако беше опитал щях да намеря сили да се боря, да се боря и за двама ни. Само ако знаеше колко пъти се питах къде сгреших, какво не направих...защо не успях да бъда специална за теб, измъчвах се, намразих себе си за това, че не бях достатъчно добра. И знаеш ли от кое боли най-много... ти виждаше, че страдам, но не ме спря... остави ме да се влюбя в теб, да те имам, за да ми кажеш после, че обичаш друга... А тя с какво е по-добра, с какво те заслужи... не знам. Но ако тя е това което искаш, това което те прави щастлив, то аз не съм ти нужна. Помни, че винаги ще има място за теб в сърцето ми. Пази се. Обичам те.

 Ето ме пак- пак на пода, пак тъжна и все така сама. Колко съм жалка! Лежа тук долу и слушам онези тъжни песни. Връщам се назад в миналото- мисля си за нашите моментите, които не мога да върна. Мисля си за бъдещето с теб, което не  мога да имам. Мисля си за теб .. Лежа долу, на твърдия под, и се боря със себе си- опитвам се да не плача, опитвам се да спра да се боря за теб, опитвам се да те забравя. Как може всичко между нас да свърши просто ей така?! Беше различно. Ти беше различен. А сега всичко, което имаме са само спомени .. красиви спомени, които пробуждат в мен горчиви чувства и горещи сълзи. Аз съм просто поредното момиче, което ще остане в миналото ти. Поредната грешка. Поредното нищо. Ти гледаш напред. Виждаш светлина, виждаш красота, виждаш себе си, но не и мен...

Всичко започна с една усмивка....ахх неговата усмивка. Кой би помислил че да се влюбиш, чувството което получаваш може да е много по-хубаво от това което си си мечтала...неговата усмивка..неговите очи..смехът му, шегите му които не са смешни изобщо но пак ме карат да се смея...сега всичко беше една мечта, мечта в която ние двамата бяхме там където започнахме, защото мястото на което се намирахме сега беше грозно, мрачно далеч един от друг. Всичко което имахме изчезна постепенно като вятъра...лека полека болезнено за мен и моето сърце. Той не забелязваше колко сме се променили как аз вече не знача нищо за него но той продължаваше да е всичко за мен...както вятъра събаря листата на дърветата така моите сълзи от болка и мъка се стичаха по лицето ми всеки път когато той се отнасяше с пренебрежение сякаш нямаше сърце да види болката в очите ми когато си заминаваше. Никой от нас не си представя какви чувства ще получим когато се влюбим, никой не си мечтае за болка, безсилие, сълзи, ревност, тъга и сърце което се рони бавно като кората на дървото от което вятърът бавно събира листата от клоните му. Искаше ми се да не се бях влюбвала но хората изпитваме сладко удоволствие от това което ни причинява болка колкото и да роним сълзи че не искаме повече сами си го търсим. Затова всеки ден се събуждам с мисълта за неговата усмивка и за болката която ще ми причини днес за ръцете му които бавно ме галят и едновременно отблъскват за моята малка доза болка, но болка която ме прави щастлива независимо всичко...ахх тази усмивка на този разбивач на сърца ще помня цял живот в сънищата си и ще пазя белезите си по тялото и най-вече тези останали на сърцето и душата ми белязана вечно от него..моят разбивач на сърца 

Едни казваха , че не могат да я познаят . Други се чудеха как е могла да падне толкова ниско , че да тръгне с него . Приятелите и се чудеха как може да не чува какво се говори , да затваря очи за случващото се и да бъде негова . Родителите и мислеха , че тя ще пропадне заради него , но те не знаеха ,че той е живота и въпреки всичко !! Не знаеха , че тя просто реши да не вярва на слуховете , да не чува какво се говори и не за друго , а защото когато го види , туптенето на сърцето и заглушава всички думи !!!! Тя пренебрегваше случващото се , защото когато го види няма значение какво се е случило , важно е само ,че той е до нея , важно е само ,че е близо....