Блог

Когато си помислиш, че всичко е наред, че си преодолял всичките си страхове .. точно в този момент, живота решава, че е време да се намеси и да преобърне всичко наопаки. Точно като преди ..  Всичко започна преди 7 месеца, когато тя му писа. Беше го добавила в приятели просто ей така и за миг дори не си бе помисляла, че някога ще му пише. Писа му и се оказа, че си пасват идеално, но не трябваше всичко да става толкова бързо.  Изминаха не повече от 5 дни и те решиха, че е време да започнат да излизат като гаджета. Първоначално всичко беше окей. Бяха щастливи, усмихнати и безгрижни. Благодарни, че Бог ги е събрал, но след първата седмица, проблемите започнаха. Той беше със странен характер, беше инатлив и ужасно много ревнив. Когато тя излизаше с други момчета, нейни приятели, той я ревнуваше и това водеше до кавги. Караха се, сдобряваха се, обичаха се, но ето, че дойде ден, в който те се разделиха ..  Беше Великден, а тя заминаваше за празниците и се чудеше как ли ще е без него. Замина, когато направиха един месец. На тази дата, когато вместо да са заедно, те бяха на 60 километра един от друг. Тя му се обаждаше всеки ден и всяка нощ. Събуждаше го сутрин, приспиваше го нощем. След като тя се върна, излязоха за да се видят, да се целунат и да се наслаждават един на друг, но изглежда това бяха последните им целувки, последните им прегръдки, последните им мили думи. Разделиха се, без да си кажат чао дори. Той я остави, а тя дори не разбра какво му е сторила. Една седмица, той се държа с нея сякаш не съществува. Вече не и държеше ръката, не я прегръщаше, не я целуваше. Просто стоеше до нея, докато ходеха и я пазеше да не я бутне някоя кола, което значеше нещо за нея, но изглежда не е било достатъчно.  След тази една хладна седмица, той и каза, че вече е по-добре да не са заедно. Тя плака, тресеше се от гняв и мъка, но реши, че така ще е по-добре и се съгласи с решението му. Искаше го отново, продължава да го иска, въпреки че знае, че не може да го има.

 

Колко боли в онези моменти .. когато отвориш очите си и осъзнаеш, че ти не принадлежиш на този свят, че те не те разбират, че просто не се вписваш. Всяка твоя дума е грешна, нали? Всяко твое действие е грешно.. знам. Колко боли, когто осъзнаеш, че единствените хора, които наистина те обичат и им пука за теб, живеят в дома ти, в твоята крепост, която е единственото място, на което можеш да бъдеш себе си. Единственото място, където те обичат, когато си себе си. А навън не е така, нали? Там си слагаш маска, за да бъдеш обичана- гримираш се, правиш си прически, смееш се на шегите им, кимаш одобрително на думите им, подкрепяш действията им. Но под тази маска си ТИ! Точно тази, истинска "ТИ", която не би говорила по този начин, която не би направила това, което те правят ... Но за да те харесват, САМО за да те харесват, си слагаш тази маска. Разбирам те, мила, но е време да намериш щастието си някъде другаде, с други хора, пред които не се налага да се правиш на някой, който не си!

Събуждам се така в нощните си черни дрехи,отворена врата и пуснати завеси.Не помня нищо пак, размазан грим и сухи устни .. разказват снощи как се питах ти къде си ..

Ти си тръгна

без да кажеш нищо.

Оставяш ме сама.

Взимаш ми всичко.

Искам да рева, да се тръшкам и ридая

но няма да те спра

това е ясно и го зная.

Моля те спри!

Върни сърцето ми!

Липсваш ми

това няма да се промени.

Когато дойде бях силна и смела

сега няма те

не мога да го преживея.

Взе ми всичко ти

е зная няма да го върнеш.

Просто изчезни

без да се обърнеш!

Историята е толкова дълга и заплетена, че не знам как да започна. Май е най-добре от самото начало.
Беше март месец, преди повече от седем години.Късно вечерта се запътих към заведението, където работеше моя много близка приятелка. Дори и не предполагах, че там ще срещна теб, любовта на живота ми.Ти седеше с мой познат на масата и след като седнах ме изгледа така странно, че се замислих какво ти има.Продължи да ме гледаш цялата вечер по този начин. Беше едновременно откачено и сладко.След тази вечер не се и сетих повече за теб и тогава те видях отново.Може би под влияние на алкохола и страхотната музика в клуба ми стана някак си мило и ми се прииска да прекарам вечерта с теб.Беше уникално,цяла вечер танцувахме, а ти не спираше да ме гледашпо същия странен начин,както първия път.И като всяка хубава среща, и тази завърши с целувка,но не просто с целувка,а с перфектната целувка! В този момент осъзнах, че за теб аз съм нещо повече от позната.
Тъкмо бях приключила връзка,страдах, обвинявах се и имах нужда от нещо което да повдигне моето самочувствие, някой който да ме кара да се чувствам специана.....За съжаение реших да те използвам за тази цел.Идея си нямаш как сега съжалявам.И така неусетно, с времето ти се влюби  в мен. Аз обаче,не изпитвах същото към теб. Продължавах да те използвам за да си галя егото. И тогава дойде момента,в който започнах да усещам пеперудите как пърхат в стомаха ми,в момента в който ме докосваше.....................

Зная какво си казал...Не помниш друга като мене да си мразил!Кажи тогава, на тази с тебе, защо очите ти са все в мене? ;)

Животът на всеки човек е като албум от снимки можеш да го разглеждаш в спомените си, но не можеш да върнеш лентата назад. Можеш да видиш това,което си бил, но не можеш пак да си същият.Толкова много въпроси и нито един отговор.Да плачеш за нещо за което си струва, да загубиш част от себе си, това е най-голямата болка.Много хора ще пишат, много от тях ще плачат, ще съжаляват, ще си спомнят, други ще ругаят и чупят, трети ще мълчат, останали без думи, без сълзи гледащи в нищото, просто защото така изразяват болката си.Аз съм някъде там сред всички тези хора лутаща се изцяло в нищото.Повечето ще се сбогуват, аз няма защото си там където никой до сега не е бил, съжалявам че съдбата не ми позволи, да ти кажа толкова много неща, но съм сигурна, че където и да си, ти ги знаеш!Обещахме си много неща, много от тях дори успяхме да изпълним, да докажем.Преживяли сме и лошо и добро,карали сме се, но сме се сдобрявали на секундата.Градихме много моменти за напред, които сега трябва сама ;[ да осъществя.Всяка мисъл, всеки стих, всеки цитат, гласи,че човек трябва да е силен,но понякога е трудно на единият ден да виждаш усмивката на човек,когото Обичаш, а на другия ден,да се събудиш и да осъзнаеш че го няма сред теб...и че каквото и да правиш не можеш да го върнеш,тогава как да си силен?!

 

 Благодаря ти за всеки момент, дори за всяка минута в която си бил до мен, благодаря ти, че винаги ме караше да се усмихвам,че ме направи силна,за да се боря и да вярвам дори в невъзможното,благодаря за сигурността, която ми даваше винаги, благодаря ти за всичко това време,знам че и сега за други може да си много далеч, но за мен не си,защото ще те нося в сърцето си и знам, че ще те усещам до мен

винаги когато се усмихвам, когато се почувствам смела и най-вече винаги,когато погледна кум небето и видя звездите...Обичам те!!!

Стоя в празна стая и нямам кой да обвиня,стените даже знаят - не не трябваше да е така.
Да можех да обърна, посоката на две съдби,да можех да си тръгна, преди да си в живота ми.
Никой не разбира колко ме боли...Само ти ..Само ти .. ще ме спасиш!

Да се върнем назад ...Тогава бяхме просто само двама непознати,които изпитваха определени симпатии. Виждайки се изведнъж се появяваше глупава усмивка на лицата ни. Точно тази усмивка никога няма да забравя. Ти реши да направиш първата стъпка. Дойде и ме заговори. Станахме приятели. Правехме почти всичко заедно. С времето се появи нещо по-голямо от симпатиите. Появи се любовта. Тази глупава любов,която накрая все ни кара да съжаляваме за решенията си. Никога няма да забравя целувките и прегръдките ти. Никога няма да забравя когато беше с мен в трудните моменти и ме подкрепяше. Как оставаше до късно вечерта за видео чат с мен.  Как виждайки те и имах чувството,че целият ми свят се преобръща. Обичах те. Сигурна съм,че и ти,но всяка история има своя край. Ти така пожела. Пожела всичко да свърши. Бях съсипана. Имах чувството,че е по-добре изобщо да не съществувах. След време те видях с друга. Отново бях съсипана. Дни наред не излизах навън. Приятелите ми започнаха да се притесняват. Не ходех на училище. Бягах от часовете. Имах лоши оценки. Не излизах от стаята си. Не вечерях.
След време осъзнах,че греша. Зададох си въпросите "Въобще има ли смисъл?","Кой е пък този,че толкова да ми пука за живота му?". Отидох пред огледалото,изтрих сълзите си и излязох навън. Минах покрай неговата къща. Неочаквано усетих колко безразлично ми беше. Продължих напред и се гордея с това.
А накрая какво  се оказа ... В началото непознати ... В края - също ..

Тя никогa никогa нe cпря дa го обича просто спря да го показва...А днес всички казват ето я..."Тя го преживя...Тя бе тази която продължи без него"...Никой не разбра, че това момиче всяка нощ ,заспиваше със сълзи на очите, а на сутринта намираше сила и ставаше с усмивка...!Никой не може да разбере колко многоя боли ...как всеки път се надяваше да е той...Как всеки ден го чакаше да се върне, но напразно...Един ден на нея просто и писна и реши да продължи без него, знаеше че ще бъде трудно, но не и невъзможно, тя не искаше, но нямаше друг избор...И ето я днес едно силно и безчувствено момиче, което не знае значението на думата ЛЮБОВ :)