Блог

През цялото това време вярвах, че ме обичаш, както аз, но разбрах. Заблуждавала съм себе си всеки ден, всеки час, всяка минута и секунда. Всеки ден поемах от отровната ти любов и нито за момент не се отказах от мечтата си да бъда с теб. Поемах ударите ден след ден в името на любовта. Исках да съм щастлива с теб, надявах се, че ти искаш същото. Но един ден разбрах, че тази отрова, тази болка е била просто за да ме нараниш, както аз нараних теб с онези ужасни думи, които изрекох преди, когато не бях на себе си, заради лъжите ти. Връщаш си всичко сега, когато цената е много по-висока, болката, сълзите всичко е в повече. Седя замислена и истината е...чувствам се някак предадена, сърцето ми е предадено. Вярваше ти, а ти заби нож в него. Въпреки това аз ще продължа да понасям ударите ти, мили мой. Знаеш ли защо? Защото човек трябва да бъде достатъчно силен, за да понесе последствията от грешките си. За това просто ще се изправя срещу теб и ще чакам поредния ти удар, но когато го направиш, аз няма да почувствам нищо.

"Убедила съм се, че когато веднъж свържеш аромат със спомен, той остава в теб завинаги!"

- Блейк Лайвли

Аромати... Намирам се в стая, празна стая. Четири голи сиви стени ме заобикалят, но противно на всякакви очаквания знам, че не съм сама. Долавям аромат. Силен мъжки парфюм. Оглеждам се, но си оставам сама. По дяволите, знам, че си там! Но кой си ти? Толкова познат и толкова далечен. Странно неузнаваем аромат на мистериозен мъж. Мой мъж. Любовник... Спомням си. Картината започва да изкристализира в съзнанието ми, но образът все още е замъглен. Познавам те. Познавам върховете на пръстите ти, спускащи се по всеки милиметър от кожата ми, устните ти, впити в моите, оформящи страстна пареща целувка, и очите също. Виждам ги, кафявите ти очи- най-топлото нещо на този свят. Вдишвам аромата ти. И него познавам. Бих те разпознала по него навсякъде дори и след сто години. Как можех да не се досетя по-рано! Ето, споменът се прояснява, както и образът ти. Лицето, ръцете, очите и устните, косата. Виждам те. Знам кой си. Наричам те Любов!

Беше месец януари,по време на училищния период.Както всички сутрини аз си отивах на училище в 7:00ч.Имах Биология,тогава за пръв път го видях по коридорите .Движеше с едно и също момиче в началото си помислих,че са най-добри приятели,но се оказаха гаджета.От два месеца бяха заедно.Не посмях да му пиша..и ето,че училището организира олимпиада по български аз се явих както и той,след олимпиадата вечерта веднага му писах.Запознахме се ,пишехме си до късно,споделяхме си и ето,че той ми предложи да излезем аз естествено приех,защото бях осъзнала,че имам някакви чувства към него.Излезнахме закачахме се,говорихме си .И дойде време да му призная за чувствата си. Но за съжаление отговора му беше " съжалявам обвързан съм,няма как да се получи между нас" приех го тежко,защото осъзнах,че това е момчето което ще ме направи наистина щастлива. Спрях да му пиша минаха се седмици и той ми писа,бяха се скарали с приятелката му . Започнахме да се прибираме заедно от училище,да излизаме,да си пишем и накрая той ми каза,че има чувства към мен. Бях прекалено щастлива,пращахме си сред нощите смс-и , и получих накрая най-прекрасния смс "искам да съм с теб" . Бяхме заедно два месеца ,и през тези месеци аз бях най-щастливото момиче на света. Но дойде деня в който той ми каза,че трябва да говорим за нещо много важно. Чух най-омразните думи през живота си " трябва да се разделим" приех го много драматично,плаках ,не ядох нищо . Но и до ден днешен не спираме да си пишем . И ето,че разбрах и защо е искал да се разделим..имало е друга . Чрез мен е искал да я забрави,не ме е обичал,лъгал ме е когато ми е казвал че ме е обичал,че му липсвам ...От това най-много ме боли .

/4/
Заведе ме на плажа, където нямаше никой.Аз седнах на пясъка и усетих полъха на вятъра в косите си сякъш усетих топлите му ръце да ме докосват,
но това не беше само усещане...
..Аз се отдръпнах:
- Какво правиш?
- Нищо!Исках да те прегърна защото ми липсваше толкова много!
- Защо направи всичко това?.. Попитах го аз, седнах на пясъка и заплаках.. Той ми подаде ръка да стана и ми каза:
- Понякога човек е принуден да прави това което не иска!.. И ме целуна. Устните му бяха толкова топли! Беше толкова хубаво.. ;( 
Усетих, че той наистина ме е обичал, но все още се питах защо направи всичко това....

/3/ 
Писахме си с часове, излизахме всеки ден, виждахме се и в училище.Беше ни толкова забавно един с друг, Но всяка забава имаше своят край!Започнахме да се караме
всеки ден за дреболии...беше просто неописуемо!Толкова много плаках..но на него не му пукаше.Когато ме виждаше в училище ме подминаваше всякъш съм непозната!
Всъщност аз знаех, че той усещаше, че страдам.Усещаше болката в очите и сърцето ми!
Виждах как ме гледа с отчаяние, усещах,че и аз му липсвам! Но,не нямаше никаква промяна от негова страна...
Един ден телефонът ми звънна ,беше непознат номер:
- Ало, кой се обажда?
- Можеш ли да познаеш?... Беше той 
- Какво искаш?
- Искам да излезем и да поговорим!
- Какво повече имаме да си кажем?
- Кога си свободна? Утре?
- Да свободна съм!
- Окей, ще те взема от вас към 17.00!
Аз се бях приготвила. Накъдрих си толкова хубаво косата, гримирах се... Той беше пред входа. Когато излязох, той ме погледна с усмивка и каза:
- Леле, Толкова си красива!
- Благодаря!Къде ще ходим?
- Кажи къде искаш?
- Където ме заведеш! 
Бях под голямо напрежение!Незнаех къде ще ме заведе, но му имах доверие въпреки всичко..

/2/
Един ден когато вървях към училище се сблъсках с едно момче.Той ме погледна с усмивка, а аз го подминах.Бях толкова отчаяна и от живота,и от любовта...
Качих се в класната си стая,а там всички ме гледаха с презрение,но не обръщах внимание.
Когато ми свършиха часовете, понечих да изляза от стаята, а там беше момчето с което се бях сблъскала на сутринта.Той се засмя и каза:
- Здравей!
Аз се питах какво прави тук, кой е той, какво иска от мен?... Но и аз го поздравих.
Той:- Искаш ли да се разходим?
Аз: - Защо искаш да се разхождаш с мен?
Той:- Ще разбереш! Хайде ела... 
Аз:- Добре!
Разходихме се. Беше едно наистина добро и забавно момче! Разказа ми за себе си, и разбрах,че не само моя живот е бил тежък!Но за мене той беше разбрал единсвено 
името ми,нищо повече. Мислех,че така ще бъде най добре.Не обичах да разказвам за живота си на хората, не обичах да ме съжаляват! Исках да показвам,че съм силна!
Той:- Разкажи ми за теб?
Аз:- Не обичам да говоря за себе си!
Той:- Моля те!
Аз:- С 2 думи: Тежък живот! 
Той:- Окей, не ми разказвай. Не се натъжавай...
Той ме изпрати до автобусната спирка с думите "Беше ми много приятно да се запознаем.Довечара ще си пишем нали?".. Аз нищо не му казах. Качих се в автобуса.Гледах
влюбените двойки как вървят ръка за ръка, и се усмихвах. Когато се прибрах вкъщи реших да вляза в фейсбук. Видях че имам едно ново съобщение.Отворих го..и пишеше:
"Здравей!Днес прекарах един страхотен ден с теб. Надявам се да съм те развеселил малко  " Аз много се зарадвах когато видях че ми е писал!

/1/
13 години прекрасен живот, без никаква болка, без никакви страдания.Но дойде време живота да покаже своята черна страна.Беше наистина много болезнено,но 
бях силна и го преживях.Имаше толкова коварни дни които и да искам немога да забравя.Няма да забравя как се депресирах всеки ден,как през сълзи казвах "Добре съм",
но всичко това е една отживелица....... 
Промених се много, но не беше хубава промяна,за съжаление!Бях станала един човек със захвърлено самочувствие викащо за малко внимание, но уви...
Нямах Никакви приятели,чуствах се толкова захвърлена от живота..питах се "С какво съм по различна от другите",но без отговор!Въпреки всичко бях достатъчно силна 
за да понеса всичко това!

Когато си малък,искаш да си голям,а когато пораснеш отново искаш да си малък!
Когато бях малка падах,но веднага се изправях! Раните ми кървяха, но мама ги почистваше и слагаше лепенка! Карах се с приятелите си, но на другия ден бяхме отново заедно,сякаш нищо не се беше случило! Въргаляхме се в тревата и си мечтаехме да пораснем! Никога няма да забравя този, толкова стар Фургон, на който всяка вечер преди да се приберем, лягахме да гледаме звездите, в опит да ги преброим, но разбрахме,че са безбройни! Карахме колело по цял ден, без никакви грижи..викахме,крещяхме,лудеехме! Бяхме деца без задръжки,с едно прекрасно детство! Но уви..
Един ден всичко се промени! Всички ние, тези малки деца.. пораснахме!Всеки пое по различен път! Различни училища,смяна на апартаменти,нови приятели, а детството ни,къде остана то? Всички го забравихте...
Започнахме да се сблъскваме с ударите на живота, любовта, истинското приятелство,което е рядко срещано,грешките, удоволствието,тъгата,самотата,загрижеността,отговрността,образованието ни, ориентацията ни в живота!
Ударите на живота са тежки, но и неизбежни! Удари винаги има, но е трудно да свикнеш с тях! 
Любовта- тя е повече от сладка, но и ранима! Хубаво е да обичаш,дори страхотно,но когато дойде ред да страдаш все едно дупка се отваря в сърцето ти!
Приятелите - Те идват, а после си отиват! 
Грешките - Никой не се е родил, научен.Хубаво е човек да прави грешки,та нали от тях се учи!
Тъгата - Тя ни помага да станем по силни!
Самотата - тя ни помага да разберем какво е да си сам, но помага и да се опомним кои сме,да станем по добри!
Загрижеността - Тя е тази, която ни показва какво е да ти пука за даден човек,да обичаш и да се раздаваш до край...
Отговорността - тя е тази която те учи,сам да се справяш с дадени неща, с трудностите,бедствията.Тя е тази която, ни дава път към бъдещето!
Образование - То отваря златни врати!
Ориентацията - Тя е най- важна!

Любов? Какво е любовта?
Та още никой не може да отговори на този въпрос! 
Любовта..Тя се чувства, не се пише! Тя е като вятъра - не я виждаш, но я усещаш! Тя е странното присвиване в корема (пеперудките), когато видиш любимия човек! 
Когато го прегърнеш,все едно държиш целия свят в ръцете си, а когато го целунеш, политаш 3 метра над небето!Любовта е да намериш перфектния,но когато го опознаеш и разбереш,че не е перфектен, да го заобичаш още повече! Любовта е отдаденост! Да си готов да се отдадеш на човека,който обичаш,не защото така трябва, а защото го правиш от любов! Да правиш компромиси! Да даваш от личното си време, от личното си пространство,личния си живот на човека който обичаш! Да му даваш свобода без ограничения,без съмнения! Това е всичко от което едни човек се нуждае - лична свобода! Да го подкрепяш в добри и лоши дни, да бъдеш до него,защото е трудно да се справяш сам в такива моменти! Да имаш смелостта да кажеш ''Извинявай'', да кажеш сам '' Сгреших'', да изречеш думите '' Прости ми '', да извикаш силно '' Имам нужда от теб '' и тихо да прошепнеш '' Обичам те! ''.
Но понякога идва и реда на караниците,без които никоя
връзка не може! Както един мой съученик
казваше '' Любовта е радост и тъга, свиквай! '' 
Но понякога любовта се оказва пълен провал.....

Видях сълзи в очите ти. Сълзи мъжки, ценни. Сълзи чисти, някак по детски. Сълзи, за които виновница бях аз. 

Все си мислех, че теб не бих могла да разплача, както съм карала други да леят сълзи по мен, но явно съм била в грешка. И това се случи. Видях блясъка на болката, която ти коствам, отразен в кафявите ти очи. И ме заболя... Защото, който и мъж да съм искала да нараня, правила съм го, но никога не съм целяла да раня единствения мъж, който ме е карал да се чувствам наистина желана и сигурна. Какво ти сторих? Нима болката от живота, споделян с една като мен, започва да ти тежи твърде много? Така е, няма как да си с човек като мен и да го пуснеш в душата си, без да позволиш на мрака, който го обгръща, да влезе заедно с него. И колкото и да се опитваше да ме поправиш, макар и за мое добро, това никога няма да съумееш да сториш, защото аз съм си аз. Мракът е пропит в мен и дори да ме правиш щастлива, да ми подаваш целия свят на сребърен поднос и да ме караш да те обичам все повече с всеки изминал ден, дори това няма да го прогони от душата ми. 

Връзката ни те ранява. Ранява те фактът, че ти даваш, а аз взимам, попивам всичко като една гъба, жадна не за вода, а за внимание и обич. И оставаш празен, малко по малко, защото взимаш от мен много по-малко в сравнение с това, което си ми дал. И това не е честно, разбирам го. Но съм егоист и ти го знаеш. Не мога просто да те пусна, не мога да си представя какво бих правила без теб. Не и сега, не и в този момент. Така че прости ми, любов, но сама няма да те отхвърля. Когато ти решиш, върви си, няма да посмея и да те спра, защото изборът ще бъде само твой, а аз ще гледам мълчаливо как ми обръщаш гръб, успокоявайки се с мисълта, че щом ме напускаш, това решение ще те направи по-щастлив от преди. 

Каква ирония само, аз- безстрашната, все пак се страхувам от това да остана без теб...