Блог

Здравей. Помниш ли ме? Аз съм тази, която мразиш до болка, тази, която те нарани дълбоко, тази, която искаш да дариш с поглед, пълен с безразличие, но надали някога ще можеш..

Ето вече май се досещаш! Омразата те изпълва, дори и празното ти сърце боли. Казваш си наум : -Ето я тази, която ме съсипа, правя и чест, че е единствената, която успя да ме изиграе, дано не срещне погледа ми, защото ще успее да види, какво наистина чувствам или пък още по-лошо - отново ще стопли сърцето ми, ще го запали с нейния огън и болката ми ще се усили.. Как ми се иска да не я срещам, защото не мога да преживея това, че никога не ме обикна!

Но ти, драги мой, така и не успя да разбереш същността ми. Никога ли не се почуди, защо в телефонния ми указател бяха изписани само мъжки имена.. Защото ако си беше задал този въпрос, щеше да стигнеш до отговора. А отговорът е, че аз наистина те обичах, но любовта ми беше голяма, твърде голяма, за да ти я дам цялата. А и няма как да обичам само един мъж, това съм аз - влюбвам се в твоята усмивка, в неговите очи, в походката на трети и така всички вие правите едно цяло за мен, един уникат, който ме прави щастлива, в когото съм събрала всичко, което търся. 

В края искам да те помоля само за едно - не ме съди строго, не изричай грозни думи по мой адрес.. Защото аз те обичах, и ти мен, дадох ти част от мен и любовта и макар и малка, тази част те изпълни целия, ти беше част от мен, част от това, което обичам.. Прости ми!

В последните няколко години много компании работещи на принципа на мрежовия маркетинг(ММ) навлязоха в България. Обикновено на бизнеса изграден на тази основа се гледа с недоверие, най-вече заради пирамидалната структура на заплащане. Най-общо производителят може да достави своята стока или услуга до клиента или директно или чрез търговската мрежа, което е много по-ефективно. От своя страна продажбата на крайния клиент може да се извърши или чрез магазинната мрежа или директно. Сигурно много от вас са гледали филми за търговски пътници, които продават стоки или предлагат услуги директно на вратата на клиента. Какво всъщност отличава ММ-бизнесът от директната продажба. Това е форма на разпространяване на стоки(по-рядко услуги), при която стоката достига до крайния клиент, като прескача като звена търговците на едро и на дребно. На тяхно място се появяват независими дистрибутори, които са физически лица и те рекламират и доставят стоката на крайния клиент. До тук няма разлика, разликата идва от възможността да привличаш други хора, които да включваш към твоя екип и да печелиш процент от оборота, който реализират те. Точно тази възможност прави ММ-бизнеса подозрителен за много хора.

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Дали със мен ще бъдеш или със друга, 
въобще не знам,и не ме интересува. 
Дали във снимките ще виждаш още мене, 
дали ще тъжиш за отминалото време.. 
Дали ще плачеш или ще се смееш, 
не искам нищо, да обичаш не умееш! 
Щом веднъж си тръгнал ми направи услуга 
и разбери, че някой неща не се купуват. 
Дали ще ме разкъсаш или ще ме целуваш, 
не ме докосвай, просто ела и се сбогувай. 
В животът ми за тебе място вече няма, 
виж как от раната само белега остана.. 
И ако има друга, моля те, пази я, 
когато плаче я гушни и разбери я.. 
Не повтаряй с друга старите си грешки, 
и запомни, че сълзите са адски тежки.. 
Обичай адски силно или я оставяй, 
подкрепяй я и никога не забравяй, 
че малките неща в живота всичко значат, 
и че болката кара сърцата да плачат..

Ако запазим малко приличие,
ако не бъдем част от едносричие...
Ако открием колко си приличаме,
макар не винаги да се обичаме...
Ако потърсим малко откровение
и не говорим с толкова пренебрежение...
Ако поискаме себе си в друг да открием,
без да се изплашим и да поискаме да го убием...
Ако затворим за малко очите си,
но пък отворим широко душите си...
Ако можем да преглътнем себе си
и не въздигаме толкова егото си...

Само тогава ще има синхрон,

а не парченца от спукан балон.   

 

Беше дъждовен и мрачен ден. Всичко около мен беше в кал, а капките дъжд тихо падаха върху мократа земя.

Вървях към училище улисана в собствените си проблеми. Мислех за живота си. Всеки ден беше еднообразен. Всичко се повтаряше и нищо не ми правеше впечатление. Бях потънала в размисли.

Тогава изведнъж чух звук от акордеон. Обърнах се по инерция. Видях един стар човек. Въпреки лошото време той стоеше под дъжда и продължаваше да свири своята песен. Знаех, че това е единсвения начин той да изкара прехраната си и ми стана много мъчно, когато видях, че всички хора го подминават без даже да го погледнат.

Нещо в сърцето ми се сви. Знаех, че трябва да му помогна. Върнах се и пуснах последните си стотинки в картонената кутия, която вече беше подгизнала. 

Аз щях да ги изхарча за нещо глупаво, а знаех, че като ги дам на този нещастен човек мога да направя нещо наистина смислено и хубаво!

В този момент старецът се усмихна и каза с топъл глас “Благодаря”. Нещо в мен се преобърна. Целият ми ден тръгна в друга посока. Усмивката на този човек ме стопли повече от който и да е друг в последно време. Чувството, че си направил нещо добро не може да се сравни с нищо друго.

Продължих по пътя си,но вече не бях изпълнена 

 с песимистични мисли, а светът ми изглеждаше по-хубав и повече от всичко вярвах

 в доброто.                              

Есен. Самата дума звучи тъжно. Напомня самота, студ, сълзи.. За мен есента е чистота. Прераждане. Много хора казват, че е депресираща, но не знаят защо. Пролетта те кара да разцъфнеш като черешов цвят, лятото сбъдва дръзките мечти на гребена на вълните, зимата превръща душите ни в блестящи снежинки, леки и реещи се. Тогава есента какво прави? Най-важното! Взима цялата тежест и болка от съществото ни и я премахва. Листата падат и дърветата остават голи. Затова е депресираща, защото в този момент всичко това излиза на преден план в нас, натежава ни и точно преди да ни пречупи, излиза вятърът. Край. Голи сме. Чисти сме. Душите ни са готови да заблестят със снега, да разцъфнат с пролетта и отново да изживеем копнежите си в топлината. Кръговрат е. Всичко е кръговрат. Всяко нещо има огромна роля в света ни. Затова, моля ви, следващия път преди да кажете "И какво хубаво носи есента? Нищо! Само вятър и студ!" си спомнете, че ако не беше тя, вече щяхте да сте скършени.Щяхте да стоите мрачни, заринати под снега и точно когато пролетта се кани да ви издигне, вече щяхте да сте попарени от лъчите на юлското слънце. За вас кръговрата е приключил и всичко е тъмнина, а не трябва да е така. Оставете се на времето. Отпуснете се и ще намерите красотата и в последното паднало листо
Приятна есен!

Отбора на Милан отново разочарова всички свой фенове, след като на старта на новия сезон в Серия А, момчетата на Масимо Алегри допуснаха срамна загуба с новака в първенството Верона. Верона успяха без особени затруднения с два гола на Тони да спечелят първите си три точки за Серия А, а Милан си тръгнаха с подвита опашка при резултат 2-1.

Тази първа загуба вероятно ще се отрази доста негативно върху целия отбор. Освен това съвсем скоро Милан ще играят много важен мач за влизане в Шампионска лига срещу опасния тим на ПСВ.

Масимо Алегри не скри пред медийте разочарованието си, което изпита при тази първа среща. Освен него разочаровани останаха и многобройните тифози на отбора, заедно със заложилите тлъсти суми на предложения от букмейкърите коефициент от 1,80 за победа на Милан. Никой не се съмняваше, че Милан ще победи и ако тази първа среща беше срещу, който и да било друг отбор, то Верона не трябваше да отмъкнат трите точки именно от Милан.

Като обобщение, за тези, които не са успели да проследят мача, играта на Милан бе такава каквато трябва да бъде само 10 минути, когато падна и попадението в тяхна полза.

Интересното обаче предстой и то е интересния коефициент за победа на Милан при следващия им двубой от втория кръг на надпреварата, където Милан срещат като домакини отбора на Каляри! В този предстоящ на 01 септември 2013 мач, Милан са определени за тотален фаворит с коефициент за тяхната победа не надвишаващ 1,30.

С добра изява се отличава Андреа Поли, но новото попълнение няма как сам да побеждава, затова Милан трябва да играе с малко по-голяма увереност.

За Алегри тежките задачи тепърва предстоят. В първия мач на отбора в Шампионска лига, не се случи нещо кой знае какво, но пък Милан успяха да отмъкнат ценен гол на чужд терен, което неизменно ще им помогне за реванша на Сан Сиро.

ПСВ обаче са опасен отбор и макар в тимът да играят предимно млади играчи, то те стоят много добре на терена и Милан имаха късмет. Милан са приети за фаворити, което не е случайно, защото макар и да играят твърде колебливо в Серия А, то в Шампионска лига играчите на Алегри винаги са били стабилен отбор. Коефициентите вече са налични и повече за мача и ставките можете да научите в сайта на Bet365 и в Sportbul.net!

Беше обичайната петък вечер, всички бяха излезли по кафета и чакаха да стане 00, за да може да се преместят на сбутаното сепаре в ъгъла на дискотеката. Малка дискотека, с много спомени.
Това за него си е просто една вечер с поредната бройка, нормално, но за нея не беше. Тя беше момиче години по-малко от него. Мила, добра, никому няма да каже нещо лошо, всекиго би помогнала. Не пие, е може би малко, не пуши и не се забърква в неприятности. Е, поне до онази вечер. Той беше по-голям. Батко. хаха нормално. Почти всички го познаваха, беше известен, не с много хубаво нещо, беше красив,привлекателен и голям чаровник, знаеше как да получи това което иска, е , все още знае. Тя беше излязла с приятелките си. Женско парти,когато го видя. Не можа да свали поглед от него. Усмивката му, погледа му, маниерите му, всички беше идеално за нея. Имаше алкохол.. имаше и момчета, но тя си искаше него и го получи.. по-точно заедно се избраха,но да, за него тя беше просто бройка,а той не осъзнаваше, както и тя тогава, че това момче ще бъде момчето, което ще я кара да се чувства невероятно щастлива. Тя се стараеше да я види, забележи, да забележи усмивката й, погледа й, излъчването й, когато това стана те поговориха... и двамата не бяха много в състояние за преговори, ако трябва да бъдем честни...Погледна го в очите,красивите пъстро-кафеви очи, усмихна се, целуна го, и той нея. Влязоха вътре хванати за ръка,танцуваха , целуваха се, тя беше щастлива... но все още не осъзнаваше каква огромна грешка е допуснала, че изобщо се е запознала с този човек.. Дойде време да се прибират, тръгнаха,но той й предложи да отидат на друго място, при друга компания. Тя отказа-трябваше да се прибира.. той дори не я изпрати, щеше да й плати таксито и да си тръгне, но не, тя никога не се прибира от дискотека с такси.. не обича такситата,просто продължи по пътя и ся прибра.
Когато влезна в тях всичко беше пусто, тихо, тъмно, родителите й ги нямаше... Тя свали черния си тоалет и легна по бельо..
На сутринта , когато се събуди осъзна колко хубави си е прекарала предишната вечер. Когато излизаше тя търсеше само една усмивка, едни очи, един човек.. намираше го, но всяка вечер го виждаше с друга. Сърцето й се късаше, малко по малко осъзнаваше, че тя е като тях. Бройка, поредната бройка.. Омръзна й, но не можеше да го забрави... Месеци по-късно се събраха в компания,неочаквано. Наложи се да си проговорят. О, аз не споменах, жестоко се бяха скарали,дни след срещата им. Подигравки и унижение търпеше тя,но не й пукаше! Когато се събраха в компания се опознаха, станаха даже приятели. Тя малко по малко обикваше този неин приятел , не по начин по който да желае да бъдат повече от приятели, напротив, тя го опознаваше и не искаше това, тя искаше просто приятел до себе... но обстоятелствата са такива. Сега са на 'здравей' и 'чао' той е с друга и е щастлив, тя го е забравила, но все още и липсва приятеля с който запълваше късните скучни вечери с разговори. Не тя не го обича по оня начин, тя искаше просто приятел... този неин приятел се оказа човека, който я научи да гледа в очите, да обръща внимание на усмивките и да бъде смела, да рискува, да се забавлява.. той беше приятел, но трябваше време да се осъзнае. Единственото нещо за което сега тя съжалява е,че нямаха повече време заедно..

Спомняш ли си онези красиви слънчеви дни? Сещаш ли се за обсипаното със звезди небе под, което лежахме всяка вечер? А за дните прекарани само с мен? Спомняш ли си за дългите весели разговори, а за онези тъжните? Дали съм ти изглеждала щастлива, дали съм била отдадена на сто процента? Ако да, тогава съм много добра актриса и съм успяла да те заблудя. Така де, нека бъдем честни, аз никога не съм изпитвала нещо към теб, всичко беше просто игра. Игра, която играя и ще продължавам да играя, докато не намеря някой, който може да ме победи на нея. Сещаш ли се, бях ти казала, че имам тайни, че никой не ме познава. Така е и така ще си остане! Наранявам хора? Да, много добре знам. Какво ми пука?! И мен са ме наранявали, още съм цяла, сърцето ми още си е на мястото. Твоето сърце? Даваш ми го, искаш да е мое, да ми принадлежи? Аз не го искам, за какво ми е? Студена съм, и какво? Такава съм и такава ще си остана ...

Въведение   Всичко започна толкова отдавна,а сякаш беше вчера.Помня всяка негова усмивка,целувка,дума...Аз съм едно обикновено момиче на 17..Това се случи преди 3 години,бях малка,наивна ,глупава ,и въпреки изминатото време сега пак бих го повторила.Историята ми не е една от най-вълнуващите ,но просто имам нужда някъде,където да си излея всичко и просто може би да го пусна и да продължа..Приятелките ми винаги са се шегували ,че мога да напиша книга с това .. 

  Беше лятото на 2011 ..всяка година откакто се помня през лятото се събирахме пред блока доста хора..деца на горе-долу една и съща възраст.Аз бях най-малката.Бяхме предимно момчета и четири момичета-аз, Радина,братовчедката на Радина - Ангелина,която идваше само през лятото на гости на морето и Глория. Трите живеехме в този блок ,момчетата бяха от околните блокове.И една вечер на това лято ,беше още съвсем началото на това лято всички стояхме там..пред блока.Единствената,която още не беше пристигнала беше Ангелина..не помня дати..а просто спомените,които са заседнали вътре в мен ..От нищото сякаш интригата се заплете.Никога до тогава не съм имала момче,което силно да ме привлече така..всичко е било детска любов..Аз стоях на пейката, гушната в едно от момчетата - Димо и говорихме,смяхме се,вечер като всяка друга вечер и тогава го видях,по точно го забелязах,облегнал се на железата,седеше едно от момчетата Стойчо,което познавам сигурно от 5 години , дори и повече.Бяхме се запознали от Глория,която излизаше с него,бяха гаджета преди доста време.Честно казано не го понасях до тогава,беше ми отвратителен,никога не съм го харесвала,с неговото самочувствие и самодовoлона усмивка,знам че винаги е имало нещо между тях,но бяха приключили,така си мислех тогава.Загледах го и той го забеляза и сякаш беше перфектния..Никога не съм предполагала,че точно към него ще изпитвам някога нещо,ако ми го бяха казали преди години може би никога нямаше да повярвам....Тогава започна всичко цялата драма,която продължи 3 години......... 

Глава 2

  След този момент,осъзнавайки колко много го харесвам сякаш не можех да реагирам ,сякаш всички останали бяха безлични.На следващия ден беше така известния July Morning ,където не спрях да се оглеждам за него,но за съжаление го видях за секунди.Той беше 5 години по-голям от мен ,караше черен голф (говоря в минало време просто защото за мен това е един спомен) обичаше да ходи ,да излиза с момичета и едно от най-известните неща за него да спи с  тях.Знаех това ,и въпреки това продължих да се влюбвам.

   След няколко дни с Радина,една от най-близките ми Янислава и други наши приятелки бяхме на дискотека,където се появи той.Същия с перфектната блестяща усмивка с неговата компания.С него беше това момче Димо,с което се занимавах.Тънцувах с момичетата,а Стойчо не спираше да ме гледа.Повечето от приятелките ми си тръгнаха,но аз останах.Накрая отидох при него,говорихме си,прегръщахме се,смяхме се,гледаше ме с големите си красиви очи,дори ме хвана за ръката.Когато го направи сякаш...Той си имаше приятелка и знаех това от самото начало.Питах го къде е Наталия,а той ми отговори всеедно не му пукаше.Димо ни гледаше и ми се разсърди..Тогава не гледах реално на нещата.Стойчо си тръгна с неговия най-добър приятел Георги. Димо дойде при мен,целунахме се и се сдобрихме.Той ме харесваше,знаех за това,но за съжаление аз не изпитвах същото към него.До тогава никой неможехе да ме грабне,никое момцхе,той беше първия. След няколко минути ,когато майка ми ми позвъни, аз се заизкачвах по стълбите нагоре да и вдигна и на стълбите срещу мен седеше отново той-Стойчо.Беше толкова уникален, колкото винаги е бил за мен оттогава.Вдигна ме ,целуна ме по бузата и каза,че се е върнал заради мен.Знаех,че не беше истина, че бях поредната,че той си имаше приятелка, но продължавах да се влюбвам и това беше само началото...