Self-harming или на български - самонараняване. За какво се използва? За премахване на болката... хаха, нека започнем от начало. Първо трябва изрично да кажа следното: никога не съм и никога няма да подкрепям това деяние, въпреки всичко.
Има много и адски противоречиви мнения за извършване на самонараняването. Някои го правят, защото "трябва", някои го правят, защото е "яко", а някои го правим, защото имаме нужда... или поне така си мислим. Всичко това е на психическа основа, пределно ясно ми е, но проблема с нараняването е,че наистина работи. Колкото до това,че всичко е "state of mind" - абсолютно се съгласявам, няма спор, просто.... наистина в някои моменти това изглежда като единственото решение. Единствения начин да преодолееш проблема, единствения начин да преживееш и тази нощ, единствената възможност да достигнеш следващото утро. Тогава всичко ти изглежда по-добре, всичко изглежда както преди. Всичко си е просто нормално... Докато не видиш белега си - било то на видно място (ръцете) или пък не - останалата част от тялото ти, която е (почти) непрестанно покрита... тогава отново се връщаш към мислите си, отново те обладава черната сила, която не ти дава така желания покой през дните и така бленувания сън през нощите. Започваш да го искаш. Започваш да мислиш за него непрестанно, да го желаеш, да го чувстваш... То вече се е превърнало в твой наркотик, вече е част от теб. Пристрастен си... пристрастен към най-опасния наркотик на Земята - депресията и начина да я преодолееш. И така - мислите продължават да текат бурно и безспирно, докато не вземеш отново "уреда" и започнеш с бавни и леки движения или пък с бързи и резки... или пък с бавни, но изключително болезнени - именно когато имаш най-голяма нужда от някого и той не е там. Именно тогава ти изпитваш сладостта от това да прережеш собствената си плът, само и само за да не отнемеш живота си. Именно тогава ти отнемаш психическото бреме,което е тежало така жестоко върху теб, чрез тези няколко драскони...
