Блог

Здравей, драги читателю, не мога да опиша колко объркана съм. В мислите ми постоянно има толкова много неща. Имам чувството, че главата ми ще се пръсне. Сякаш постоянно търся решения на проблемите си. Постоянно критикувам себе си за нещо, как трябва да бъде направено, как да бъде съвършено. Връщам се в миналото търся отговори, търся истини. Замислям се за бъдещето и...как всички имат планове за животите си, само аз стоя като малко, изгубено кученце на кръстопът и не знам накъде да поема, не знам накъде водят всички тези пътища. Сякаш не мога да открия себе си. Изгубена съм, някъде там, посред нищото. Връщам се в детството си и виждам колко щастлива бях тогава. Да, безгрижните дни, отминали в целодневни игри пред блока, смях, усмивки...колко лесен беше живота тогава. Сега живея тук, в един град, пълен с фалшиви хора, обсебени от парите и заслепени от алчност и егоизъм. Виждам сивотата в душите им. В двадесет и първи век, технологиите все повече влизат под кожата на човечеството. Хората стават все по-привързани към вещите и все по-малко към себеподобните си. Думи като "любов" и "човечност" губят стойността си.

Кажи ми, читателю...как да живея в този ад, когато душата ми крещи, мечтае за рая. Мечтае за един по-добър живот, по-добър свят, по-добри и истински хора. Ала това ще остане само един несбъднат блян за сърцето, което умира с всеки изминал ден.