Блог

Отбора на Милан отново разочарова всички свой фенове, след като на старта на новия сезон в Серия А, момчетата на Масимо Алегри допуснаха срамна загуба с новака в първенството Верона. Верона успяха без особени затруднения с два гола на Тони да спечелят първите си три точки за Серия А, а Милан си тръгнаха с подвита опашка при резултат 2-1.

Тази първа загуба вероятно ще се отрази доста негативно върху целия отбор. Освен това съвсем скоро Милан ще играят много важен мач за влизане в Шампионска лига срещу опасния тим на ПСВ.

Масимо Алегри не скри пред медийте разочарованието си, което изпита при тази първа среща. Освен него разочаровани останаха и многобройните тифози на отбора, заедно със заложилите тлъсти суми на предложения от букмейкърите коефициент от 1,80 за победа на Милан. Никой не се съмняваше, че Милан ще победи и ако тази първа среща беше срещу, който и да било друг отбор, то Верона не трябваше да отмъкнат трите точки именно от Милан.

Като обобщение, за тези, които не са успели да проследят мача, играта на Милан бе такава каквато трябва да бъде само 10 минути, когато падна и попадението в тяхна полза.

Интересното обаче предстой и то е интересния коефициент за победа на Милан при следващия им двубой от втория кръг на надпреварата, където Милан срещат като домакини отбора на Каляри! В този предстоящ на 01 септември 2013 мач, Милан са определени за тотален фаворит с коефициент за тяхната победа не надвишаващ 1,30.

С добра изява се отличава Андреа Поли, но новото попълнение няма как сам да побеждава, затова Милан трябва да играе с малко по-голяма увереност.

За Алегри тежките задачи тепърва предстоят. В първия мач на отбора в Шампионска лига, не се случи нещо кой знае какво, но пък Милан успяха да отмъкнат ценен гол на чужд терен, което неизменно ще им помогне за реванша на Сан Сиро.

ПСВ обаче са опасен отбор и макар в тимът да играят предимно млади играчи, то те стоят много добре на терена и Милан имаха късмет. Милан са приети за фаворити, което не е случайно, защото макар и да играят твърде колебливо в Серия А, то в Шампионска лига играчите на Алегри винаги са били стабилен отбор. Коефициентите вече са налични и повече за мача и ставките можете да научите в сайта на Bet365 и в Sportbul.net!

Беше обичайната петък вечер, всички бяха излезли по кафета и чакаха да стане 00, за да може да се преместят на сбутаното сепаре в ъгъла на дискотеката. Малка дискотека, с много спомени.
Това за него си е просто една вечер с поредната бройка, нормално, но за нея не беше. Тя беше момиче години по-малко от него. Мила, добра, никому няма да каже нещо лошо, всекиго би помогнала. Не пие, е може би малко, не пуши и не се забърква в неприятности. Е, поне до онази вечер. Той беше по-голям. Батко. хаха нормално. Почти всички го познаваха, беше известен, не с много хубаво нещо, беше красив,привлекателен и голям чаровник, знаеше как да получи това което иска, е , все още знае. Тя беше излязла с приятелките си. Женско парти,когато го видя. Не можа да свали поглед от него. Усмивката му, погледа му, маниерите му, всички беше идеално за нея. Имаше алкохол.. имаше и момчета, но тя си искаше него и го получи.. по-точно заедно се избраха,но да, за него тя беше просто бройка,а той не осъзнаваше, както и тя тогава, че това момче ще бъде момчето, което ще я кара да се чувства невероятно щастлива. Тя се стараеше да я види, забележи, да забележи усмивката й, погледа й, излъчването й, когато това стана те поговориха... и двамата не бяха много в състояние за преговори, ако трябва да бъдем честни...Погледна го в очите,красивите пъстро-кафеви очи, усмихна се, целуна го, и той нея. Влязоха вътре хванати за ръка,танцуваха , целуваха се, тя беше щастлива... но все още не осъзнаваше каква огромна грешка е допуснала, че изобщо се е запознала с този човек.. Дойде време да се прибират, тръгнаха,но той й предложи да отидат на друго място, при друга компания. Тя отказа-трябваше да се прибира.. той дори не я изпрати, щеше да й плати таксито и да си тръгне, но не, тя никога не се прибира от дискотека с такси.. не обича такситата,просто продължи по пътя и ся прибра.
Когато влезна в тях всичко беше пусто, тихо, тъмно, родителите й ги нямаше... Тя свали черния си тоалет и легна по бельо..
На сутринта , когато се събуди осъзна колко хубави си е прекарала предишната вечер. Когато излизаше тя търсеше само една усмивка, едни очи, един човек.. намираше го, но всяка вечер го виждаше с друга. Сърцето й се късаше, малко по малко осъзнаваше, че тя е като тях. Бройка, поредната бройка.. Омръзна й, но не можеше да го забрави... Месеци по-късно се събраха в компания,неочаквано. Наложи се да си проговорят. О, аз не споменах, жестоко се бяха скарали,дни след срещата им. Подигравки и унижение търпеше тя,но не й пукаше! Когато се събраха в компания се опознаха, станаха даже приятели. Тя малко по малко обикваше този неин приятел , не по начин по който да желае да бъдат повече от приятели, напротив, тя го опознаваше и не искаше това, тя искаше просто приятел до себе... но обстоятелствата са такива. Сега са на 'здравей' и 'чао' той е с друга и е щастлив, тя го е забравила, но все още и липсва приятеля с който запълваше късните скучни вечери с разговори. Не тя не го обича по оня начин, тя искаше просто приятел... този неин приятел се оказа човека, който я научи да гледа в очите, да обръща внимание на усмивките и да бъде смела, да рискува, да се забавлява.. той беше приятел, но трябваше време да се осъзнае. Единственото нещо за което сега тя съжалява е,че нямаха повече време заедно..

Спомняш ли си онези красиви слънчеви дни? Сещаш ли се за обсипаното със звезди небе под, което лежахме всяка вечер? А за дните прекарани само с мен? Спомняш ли си за дългите весели разговори, а за онези тъжните? Дали съм ти изглеждала щастлива, дали съм била отдадена на сто процента? Ако да, тогава съм много добра актриса и съм успяла да те заблудя. Така де, нека бъдем честни, аз никога не съм изпитвала нещо към теб, всичко беше просто игра. Игра, която играя и ще продължавам да играя, докато не намеря някой, който може да ме победи на нея. Сещаш ли се, бях ти казала, че имам тайни, че никой не ме познава. Така е и така ще си остане! Наранявам хора? Да, много добре знам. Какво ми пука?! И мен са ме наранявали, още съм цяла, сърцето ми още си е на мястото. Твоето сърце? Даваш ми го, искаш да е мое, да ми принадлежи? Аз не го искам, за какво ми е? Студена съм, и какво? Такава съм и такава ще си остана ...

Въведение   Всичко започна толкова отдавна,а сякаш беше вчера.Помня всяка негова усмивка,целувка,дума...Аз съм едно обикновено момиче на 17..Това се случи преди 3 години,бях малка,наивна ,глупава ,и въпреки изминатото време сега пак бих го повторила.Историята ми не е една от най-вълнуващите ,но просто имам нужда някъде,където да си излея всичко и просто може би да го пусна и да продължа..Приятелките ми винаги са се шегували ,че мога да напиша книга с това .. 

  Беше лятото на 2011 ..всяка година откакто се помня през лятото се събирахме пред блока доста хора..деца на горе-долу една и съща възраст.Аз бях най-малката.Бяхме предимно момчета и четири момичета-аз, Радина,братовчедката на Радина - Ангелина,която идваше само през лятото на гости на морето и Глория. Трите живеехме в този блок ,момчетата бяха от околните блокове.И една вечер на това лято ,беше още съвсем началото на това лято всички стояхме там..пред блока.Единствената,която още не беше пристигнала беше Ангелина..не помня дати..а просто спомените,които са заседнали вътре в мен ..От нищото сякаш интригата се заплете.Никога до тогава не съм имала момче,което силно да ме привлече така..всичко е било детска любов..Аз стоях на пейката, гушната в едно от момчетата - Димо и говорихме,смяхме се,вечер като всяка друга вечер и тогава го видях,по точно го забелязах,облегнал се на железата,седеше едно от момчетата Стойчо,което познавам сигурно от 5 години , дори и повече.Бяхме се запознали от Глория,която излизаше с него,бяха гаджета преди доста време.Честно казано не го понасях до тогава,беше ми отвратителен,никога не съм го харесвала,с неговото самочувствие и самодовoлона усмивка,знам че винаги е имало нещо между тях,но бяха приключили,така си мислех тогава.Загледах го и той го забеляза и сякаш беше перфектния..Никога не съм предполагала,че точно към него ще изпитвам някога нещо,ако ми го бяха казали преди години може би никога нямаше да повярвам....Тогава започна всичко цялата драма,която продължи 3 години......... 

Глава 2

  След този момент,осъзнавайки колко много го харесвам сякаш не можех да реагирам ,сякаш всички останали бяха безлични.На следващия ден беше така известния July Morning ,където не спрях да се оглеждам за него,но за съжаление го видях за секунди.Той беше 5 години по-голям от мен ,караше черен голф (говоря в минало време просто защото за мен това е един спомен) обичаше да ходи ,да излиза с момичета и едно от най-известните неща за него да спи с  тях.Знаех това ,и въпреки това продължих да се влюбвам.

   След няколко дни с Радина,една от най-близките ми Янислава и други наши приятелки бяхме на дискотека,където се появи той.Същия с перфектната блестяща усмивка с неговата компания.С него беше това момче Димо,с което се занимавах.Тънцувах с момичетата,а Стойчо не спираше да ме гледа.Повечето от приятелките ми си тръгнаха,но аз останах.Накрая отидох при него,говорихме си,прегръщахме се,смяхме се,гледаше ме с големите си красиви очи,дори ме хвана за ръката.Когато го направи сякаш...Той си имаше приятелка и знаех това от самото начало.Питах го къде е Наталия,а той ми отговори всеедно не му пукаше.Димо ни гледаше и ми се разсърди..Тогава не гледах реално на нещата.Стойчо си тръгна с неговия най-добър приятел Георги. Димо дойде при мен,целунахме се и се сдобрихме.Той ме харесваше,знаех за това,но за съжаление аз не изпитвах същото към него.До тогава никой неможехе да ме грабне,никое момцхе,той беше първия. След няколко минути ,когато майка ми ми позвъни, аз се заизкачвах по стълбите нагоре да и вдигна и на стълбите срещу мен седеше отново той-Стойчо.Беше толкова уникален, колкото винаги е бил за мен оттогава.Вдигна ме ,целуна ме по бузата и каза,че се е върнал заради мен.Знаех,че не беше истина, че бях поредната,че той си имаше приятелка, но продължавах да се влюбвам и това беше само началото...

И просто ей така. Тя изчезва за седмици, но когато се върнe, се преструва, ченикога не  е изчезвала ..Щом се прибереше при мен  се държеше нормално,но винаги се питах дали аз бях причината за нейното завръщане .. И просто ей така, аз разбирам, че е трудно да се опитоми една жена, особено ако тя вече e опитоменa.

Отиде си, да, така е! И наистина ще ми липсваш. Най-вероятно много, най-вероятно постоянно и определено завинаги. Но няма да се заключа вкъщи и да плача. Няма да проваля живота си. Напротив - ще се смея, ще се старая да бъда най-добра в нещата, които обичам. Ще си спомням с усмивка за това, което имахме. За приятелството ни, преживяванията, чувствата. Ще живея живота си пълноценно, точно както ти ме научи, че трябва да правя. И ако един ден отново се срещнем, ще застана срещу теб напълно горда от човекът, в който съм се превърнала. 

Очите ми пареха от сълзите. Палех цигара след цигара, а бутилката уиски бързо свършваше. С всяка цигара и всяка чаша си спомнях всеки диалог, а те бяха десетки... Всяка дума добра и лоша. Всяка усмивка, която му бях дарявала и всяка сълза, която проливах заради него. Всичко, което правех напоследък беше за него. Копнеех отново да ми каже, че ме обича. Но не. Напротив, мълчанието му ставаше все по – дълго и по – болезнено. Мразя, когато мълчи. Мразя, когато премълчава всичко, което иска да ми каже. Мразя безразличието му, когато кажа, че си тръгвам. Мразя, как никога не ме пуска да си отида. Мразя, когато той си отива. Мразя, че не знам къде е, когато имам нужда от него. Мразя, че никога не е до мен. Мразя, че не държи ръката ми. Мразя, че не ме държи в ръцете си. Мразя начина, по който ме гледа, сякаш ме изпитва. Мразя как повдига веждите си, когато проверява дали още съм там и чакам да ми обърне внимание. Мразя начина, по който кръстосва ръце. Мразя как ме предизвиква да си тръгна. Мразя начина, по който гласът му се променя, когато стане сериозен. Мразя начина, по който се държи с мен, когато не сме сами. Мразя как в една секунда е мил, а на следващата по – студен и от айсберг. Мразя начина, по който ме кара да се чувствам. Мразя колко слаба ме прави. Мразя го, за това, че съм зависима от него. Мразя как си прави шеги, когато съм сериозна. Мразя начина, по който ме пренебрегва. Мразя го..Мразя го.. Мразя го... Ако има някой, когото мразя повече от него – това е Господ. Защото само той знае, колко любов се крие зад тази омраза..

Официална страница на Орифлейм България. Изглеждайте страхотно, печелете пари, забавлявайте се! Вижте каталога на www.Oriflame.bg

МисияНие съществуваме, за да предоставим на всеки достъп до козметиката по достъпен и ефикасен начин, както и да подобрим живота на хората чрез динамичната бизнес-възможност.

ОписаниеОрифлейм е козметична компания, която продава висококачествени естествени козметични продукти чрез независими консултанти и извън традиционната търговска мрежа

Информация за контакт
Телефон0 700 17 800 и 02/ 970 55 55Електронна пощаinfo@oriflame.bgУеб сайтhttp://www.oriflame.bg