Блог

Тичаме за работа, тичаме от работа към в къщи – да сготвим, да изперем, да прегледаме домашните на децата, да закараме колата на ремонт, да намерим майстор за провредения електроуред в къщи или за прокапалата чешма....
Тичаме по институции, поликлиники, задачи...
А всъщност замисляме ли се някога кой всъщност има нужда от това тичане....
Дали нуждата от добра дума или мила усмивка не е по-голяма от топло ядене и изгладена риза....
Далинуждата да прегърнем детето си, не е по-голяма от това играчките му да са подредени, да му прочетеш приказка или просто да си поговорите, не е ли по-важно от това дали точно е изписана сложната дума в домашното му, дума за която дори ти самият не си сигурен как се пише и какво точно означава....
Хора, спрете! Земята се върти винаги с една и съща скорост! Тя никога не тича!
За къде тичаме тогава?! Мястото за което тичаме винаги ще бъде там където е, но хората които обичаме, никога повече няма да са същите и мигът с тях никога повече няма да се повтори! Затова забавете ход и преди всичко друго, което сте се разбързали да свършите, намерете време да спрете до тях и да ги попитате как са! Да им покажете цъфнало пролетно цвете, интересна мида на морския бряг или просто по-различно изглеждаща звезда на небето!
И в този миг си припомнете че ги обичате и както те, така и вие имате нужда от всичко това! Никой няма камък на мястото на сърцето си! А камъкът както знаем не може да тича!

 

                     

‎Koгато си на кръстопът и не знаеш какво да избереш, хвърли "ези или тура". Винаги върши работа! И не защото монетата има отговор на всички въпроси. А заради онзи кратък момент, когато монетата е във въздуха, в който разбираш кое се надяваш да се падне... Защото дълбоко в сърцето си отдавна си направил своя избор.

Скоро.Съвсем скоро започва да ти липсва.Липсва ти аромата й, смехът й, блясъкът в очите…Осъзнаваш колко много я искаш.Отново. Разбираш, че си бил боклук, подигравал си се с чувствата и, правел си каквото си искаш с нея, но тя не се отказа от теб, бореше се за твоята обич. Отиваше при нея, когато имаше нужда или когато ти беше скучно. Винаги я караше да си мисли, че изпитваш нещо към нея, а после я убеждаваше, че не е така. Но един ден ти просто я загуби. Тя си тръгна от теб. Завинаги. Беше съсипан и отчаян. Беше се привързал толкова силно, че чак я обичаше, а дори не го осъзнаваше. За жалост го осъзна прекалено късно и искаше да се върнеш при нея, но беше късно.. Тя ти обърна гръб, както и ти направи по-рано с нея. Все още я обичаш и ти липсва.

Отново започваш да си спомняш всеки моменти заедно.Макар, че тогава смяташе и я третираше като едно нищо, сега, когато си сам в тъмното с цигара между устните точно тези малки моменти ти дават малка топлина.решаваш, че повече не искаш да се самосъжаляваш и ставаш.

Минава ден.Седмица.Месец.Един ден просто реши да се разходиш.Вървеше безцелно, но в крайна сметка всичко те отведе в парка близо до вашата пейка.Изведнъж чуваш някой да вика името й, но решаваш, че отново мозъкът ти си прави шеги с теб.Но тогава чуваш един до болка познат смях.Нейният смях!Обръщаш се светкавично и я виждаш.Там на вашата пейка заедно с непознато за теб момче.там на НАШАТА пейка той я прегръща, тя се усмихва и разкрива своята трапчинка, а той я целува.Точно както правеше ти.Преди!Решаваш да се приближиш, да я поздравиш.Отиваш при нея и я поздравяваш, а нейната усмихва изведнъж се превръща в изкривена гримаса.Заболя те, разбра, че тя не се радва да те види.И как би могла?Питаш я общи неща, а тя ти отговаря кратко, без да връща въпросите.След време просто си тръгваш и отново се прибираш.

Отново компания ти прави цигарата и бутилката уиски.В съзнанието ти изплува леденият й поглед.Още щом я погледна в очите разбра, че тя не обича това момче.Използва го. Започваш да се упрекваш, че я превърна в това.Унищожи блясъкът в очите й, искреността в смеха и думите й.Ти я беше превърнал в себе си.Отново дръпна от цигарата и отпи от бутилката.Всичко това ще притъпи болката, но утре отново ще се събудиш с вината…с вината, че погуби едно жизнерадостно момиче, което обича истински и е готово на всичко.Че уби всичко хубаво в нея и я превърна в безчувственото момиче, което не се страхува от това да мине през всичко и всички, за да постигне целите си. Вия сега - има всичко, за което мечтае. И безразличния й поглед те кара да се мразиш още повече..

 Разкажи ми историята за слънцето,което обичало луната толкова много,че всяка нощ умирало,за да може тя да диша...


 Тя се връща.Винаги се връща.Връща се през пролетта и остава до лятото.Всяка пролет и всяко лято.Идва през пролетта заедно с птиците и разцъфтелите дървета.Началото на всяка пролет.И си тръгва,точно когато плодовете заместват цветчетата-началото на лятото.Винаги.Идва с красотата си,която би могла да завладее света.С цялото си съвършенство и ме кара да се влюбя в нея.Всяка пролет.А аз се влюбвам,въпреки че знам какво ще последва.Всяка пролет.Винаги.А щом настъпи лятото си отива.Толкова бързо,колкото е дошла.Всяко лято си отива и ме оставя сам да ближа раните си.И точно тогава,когато съм я забравил,тя се връща,защото отново е пролет.Всяка пролет.Всяко лято.Всяка година.
 Мислил съм да избягам от нея.Да се скрия някъде и никога да не се върна там,но осъзнах,че няма смисъл.Тя ще ме намери.Тя винаги знае къде съм.Просто знае.Усеща мен и местонахождението ми,така както аз усещам нея.Винаги.Чувствам я.Тя лепне по кожата ми,пълзи по вените ми.Живее в мен.Чрез мен.Тя е с мен навсякъде и точно заради това винаги знае къде съм.
 Когато някой ме попита коя е тя,винаги казвам:"Човече,трябва да я видиш,за да разбереш."Това,разбира се е лъжа.Самият аз не знам коя е.И всеки път когато я видя съм по-объркан от преди.
 Често съм мислил ,че е пролетта.Все пак тогава идва,нали така.С птиците.И е красива колкото нея.Но пролетта трябва да носи радост на хората,а тя ми носи единствено тъга.
 Тя държи света ми в ръцете си.В дългите си и тънки пръсти,като на пианист.Тя е всяка една моя причина да дишам,или да не го правя.Тя е пред мен.Тя ме гледа.Тя знае,че е всичко за мен.Тя ме измъчва,вижда как плача и се усмихва на сълзите ми.Тя иска да ме боли.Иска да ме наранява,само за да чуе как викам нейното име.Тя ме мрази.Мрази ме повече от всичко и от всеки.Мрази ме,така както може само тя и само мен.Тя иска да ме убие.Да изтръгне сърцето ми и да го къса парче по парче,докато не остане нищо от него.Тя иска да плача.Това е смисъла на живота и.Иска да гледа как плача,за да може да умре щастлива,да е живяла пълноценно.Иска да събере сълзите ми в шепите си и да ги хвърли на вятъра.Тя е луда,тотално откачена и го знае.И се гордее с това.Тя иска да ме унищожи,да ме раздели на молекули и да ги изгори една по една.Да ме убие...Бавно...Брутално...Мъчително...
 Това е тя- саркастична,иронична,злобна и брутална кучка.
 Тя е толкова красива.Всяка година става все по-красива,всеки път,всеки ден.
 Помня първият път,когато я видях.Помня сякаш е било вчера.Беше облечена със синя рокля.Никога няма да забравя тази рокля.Беше съвършена.Идеална.Сякаш беше направена специално за нея.Сякаш винаги е била с тази рокля.Някак се сливаше с нея.
 После видях лицето и.Помня го и до днес.Ще го помня и до смъртта си.Големите сиви очи,пълни със злоба.Толкова много злоба.Кестенявата коса,която падаше на тежки букли пред лицето и.Стигаше чак до кръста и.Беше като видение.Идеална.Тяло,за което би завидяла дори Барби.Лице,за което би завидяла дори Мерилин Монро.Походка,за която би завидял всеки супер-модел.
 Тя мина покрай мен с движенията на котка.Погледна ме.Тогава видях колко красива е всъщност.Злобната гримаса и сенките под очите не можеха да скрият тази красота.Нищо не би могло да я скрие.

 Тя има свой стил,свой характер,свой аромат.Аромата и.Или ароматите и.Тя мирише на мента и други приятни неща.Тя ухае на сол и на карамел,на шоколад и на оцет,на цветя и на пръст.Ухае на всичко.Косата и мирише на море,ръцете и-на ванилия.Всяка част от тялото и си има собствена миризма.А всички тези миризми се блъскат.Бият се.Така се получава една смесица- нейния собствен аромат.Аромат,който бих сравнил единствено с ароматът на секс.
 Обичам да я гледам когато излиза от банята,увита с хавлия.Обичам да гледам разрошената мокра коса.Да виждам как от всеки кичур пада по една капка.Искам да събирам тези капки в шепите си .По кожата и също има капчици вода.Изглежда сякаш са залепени кристали.Красиво е!Сякаш тези капки винаги са били там,и винаги ще бъдат.А това ме натъжава,защото няма да мога да ги изпия с целувки.
 Тя е нежна,като песен на Браян Адамс.Тя всъщност е просто една от многото.Не би трябвало да е по-различна от другите.Трябва да е като тях,но не е.Тя е странна,различна.
 Тя...Нейното име.Тя няма име,а има и хиляди имена.Винаги когато чуя или кажа едно от тези имена сърцето ми прескача един удър.Това ме наранява.Точно заради това съм и дал друго име.Казва се Тя.Това е!Просто Тя!
 Тя е топла и студена.Тя е силна и е слаба.Тя е и не е...Тя прави всичко по неин начин.Грешен начин.Тя може всичко и не може нищо.Това е тя.Винаги е била такава и винаги такава ще бъде.
 Всяка пролет се моля да не идва,но тя все пак идва.Всяко лято се моля да остане,но си тръгва.Всяка пролет...Всяко лято...Всяка година...
 Винаги...
 Тя...

"Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Не забравяйте кажете блага дума на този, който ви гледа с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Не забравяйте горещо да прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка. Не забравяйте да казвате „обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Не забравяйте да държите ръцете си и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете. Защото животът не се измерва с това колко пъти сме си поели дъх, а с моментите, които са ни карали да затаим дъх"

"Джордж Карлин"

И няма смисъл да се преструвам,
че бели нощи сега сънувам.
Животът ми е като на кино,
но филма свършва, а още имам.
И още искам, и още боря се,
и още вярвам, за моите моля се.
И от очите ми капят думи
и пълня празнотата помежду ни..

I never got to say I love you as much as I wanted but I do yea,I say it now and you can't hear me..

Знаеш ли, досега съм се самозалъгвала. Преглъщах това, че нямаш време за мен, че не те интересува как съм... Мислех, че проблема е в мен - не ти бях интересна, не умеех да те забавлявам, не те привличах достатъчно и т.н., но само с  теб бе така. Другите  търсеха компанията ми, а аз ги отпращах за да може ти да ме караш да се чувствам зле. Защо се стремим към онези, които ни причиняват болка,  а не желаем онези, които ги е грижа за чувствата, емоциите и страховете ни? Защо страстта и желанието те заслепяват до такава степен, че си готов да посрещаш съкрушаващите вълни на болката насред океана на любовта?
 Страшно е някой да има такава власт над теб, че да решава с думите си какъв да бъде денят ти...

Ако знаех, че това е последният път в който мога да усетя топлината ти щях да вдишам по-дълбоко аромата ти и да целувам по-нежно кожата ти. Щях да запазя всеки един миг от този момент и щях да ги заключа на сигурно място - в сърцето си.

Мислиш че, когато си тръгна от мен, ме остави сама, безпомощна и загубила вяра в любовта! Но аз няма да бъда МОМИЧЕТО С РАЗБИТО СЪРЦЕ! СКЪПИ, не можеш да свириш на СКЪСАНИ СТРУНИ, защото не можеш да почустваш музиката! Знай ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ ВИНАГИ! Ти ме остави ДА СТРАДАМ ЗАРАДИ ЛЮБОВТА, която изпитвам към теб! Исках да бъдеш моят ГЕРОЙ, защото бях като ДУХ В БУТИЛКА преди да се появиш! Всяка сутрин се будя МИСЛЕЙКИ ЗА ТЕБ, а всяка вечер си представям как ме ЦЕЛУВАШ за лека нощ! Ще те попитам само веднъж ВЯРВАШ ли в любовта? ЕДИН ДЕН ще разбера истината за теб и защо си отиде! Един ден ще разбереш че да ОБИЧАШ Е ЛЕСНО!