Блог

Миличко здравей,

Знаеш ли колко много те обичам , кажи ми

Помниш ли как ме целуваше по челото когато навеждах глава, кажи ми

Искаш ли пак да ме ядосаш и да си  тръгнеш , кажи ми .

Миличко пак съм аз ,

Знаеш ли колко много те ценя , кажи ми

Помниш ли как стискаше ръката ми когато бях тъжна , кажи ми

Искаш ли пак да ме прегърнеш да ме целунеш и да си тръгнеш , кажи ми.

Миличко още съм тук ,

Знаеш ли колко много пука за теб , кажи ми

Помниш ли как заедно седяхме и се смеехме на разни дреболии , кажи ми

Искаш ли пак да прекараш ноща с мен а после да си тръгнеш , кажи ми.

Миличко още малко и тръгвам ,

Знаеш ли колко много ми липсваш , кажи ми

Помниш ли как си говорехме с часове за какво ли не , кажи ми

Искаш ли пак да ме целуваш докато другите гледат жално  и после пак да си тръгнеш , кажи ми .

Миличко последни думи ти казвам ,

Знаеш ли колко ме нарани твоята лъжлива постъпка , кажи ми

Помниш ли как с насълзени очи те гледах докато си тръгваше за последно , кажи ми

Искаш ли пак да ме имаш когато си пожелаеш преди да си тръгнеш ,кажи ми.

Миличко това е краят ,

Знаеш ли колко трудно се сдържам всеки ден , кажи ми

Помниш ли как ти някога имах усмивка дължаща се само на теб , кажи ми

Искаш ли пак да си единственият а после да си тръгнеш , кажи ми .

Ей миличко загуби ме

Постъпи страхливо  и глупаво

Беше егоист и не ти пукаше достатъчно

Сега си живей в спомените и мъката

Аз ще те преживея защото съм силна.

Но ти миличко си слаб ,

Слаб си защото незнаеш какво искаш

И незнаеш какво да цениш.

Чао миличко. Ти вече ме изгуби ! 

Париж. Дъждовна нощ. Прекрасен хотел с гледка към Айфевулата кула. Хотелска стая с приглушена светлина.. две тела сливащи  в една душа.  Беше минало доста време от  последната им среща, но тази нощ беше тяхна. Той и тя!

Той- типичен сърцеразбивач, лошо момче с красива усмивка и зелени очи. Тя- едно влюбено момиче с дълбоки сини очи. Бяха толкова различни, но едно ги свързваше  тяхната бурна и гореща любов. Той я беше напуснал, беше заминал. Минаха много години и тя се промени, но когато е с  него тя е неговото момиче въпреки всичко. И дойде отново този ден, в който той я потърси. Знаеше, че винаги е била негова и винаги ще бъде! Най-сладка й грешка бе той! В тази дъждовна нощ тя пак се предаде пред чара на дявола с ангелски очи! Любов, страст, намачкани чаршафи, две догарящи цигари димяха в хотелската стая. Тя знаеше, че слънцето не бива да ги вижда заедно, че на сутринта всичко ще е по старо му. Той отново ще замине и ще я остави сама.. там.. в Париж. Гледаха право един към друг.  Зелените очи гледаха сините, казват, че сините очи са студени, но неговите виждаха точно обратното.. плaмтящ огън, който караше сърцето му да бие лудо. Нито дума, нито звук..Зората пристигаше, дъждът спря.  След като цяла нощ гледаха своите голи тела, станаха и се облякoха, погледнаха се отново.. Тя се питаше на ум: „Как може да бъдеш единствената ми изпепеляваща любов? Защо се нараняваме?, а той: „ Знам, че отново ще се срещнем пак в тази хотелска стая в майска дъждовна нощ.“. Слънцето напираше да влезе през прозореца, но тя все още не бе дръпнала завесите. Той я придърпа към себе си, тя го погледна и страстна целувка се изрисува в тази хотелска стая пълна със спомени и меланхолия. Излязоха от хотела. Той на ляво, тя на дясно. Разделиха отново своя път. Той се обърна, но тя не. Защо ли? Защото сините й очи бяха пълни с парещи сълзи. Вървеше и си казваше: „ Той е моята дрога!Той е като цигарите, които все още не мога да откажа!“.

Сънувах сън, в който търсех светлина.Угаснало бе слънцето - непрогледна тъмнина.Звездите гаснеха, една подир друга и в недрата небесни зрееха тревога, разруха .
Хаос настъпи и в душите човешки.Търсеха изход от живота мъртвешки,ала покварата бе тяхна приятелка стараи доволно, боса, тя пристъпи към олтара.
Крясък. Плясък. Безпомощни ръце.Безброй очи - тъмно небе.Суетата готви се за клада,за своите предатели -без никаква пощада.
От някъде задуха вяра - мираж нетраен.И блесна пламък - истински, омаен. Светлина...
peony-lagoon.blogspot.coml

На много хора им се налага да местят имущество от един град в друг. Това е нещо съвсем нормално предвид факта, че много фирми или физически лица искат да сменят настоящия си адрес с цел подобряване на благосъстоянието си. Когато ви се наложи преместване на багаж обаче е добре да вземете необходимите мерки включващи избор на товарно превозно средство, селекция на здрави опаковки и не на последно място екип, който да носи тежко.

В познатите до момента случаи потребителите разчитат на услуги от хамали, които да организират и осъществят въпросното преместване на багаж. Фирмите разполагат с камиони и бусове издържащи на тонове товари. Цените не са от най-ниските, но за това пък обслужването е качествено и с необходимите гаранции.

В случая ние предлагаме да използвате premestvane.bg  за обслужване на вашите багажи. Ние поемаме поръчки в по-голямата част от страната, а също така и ще помогнем за пренасяне на имущество за чужбина. Ефективността на служителите ни се дължи на това, че са получили точни инструкции, чието спазване се наблюдава от компетентен ръководител.

Стремим се да съхраним вашите вещи на 100% без дори минимален риск от счупване на техника, нараняване на мебели, загуба на собственост и други проблеми, за които вероятно сте чували. Работим по предварително изготвен приемно-предавателен протокол, в който се описва състоянието на стоката преди преместването и след него.

Вашето преместване на багаж се поверява на опитни момчета, които са врели и кипели в товаро-разтоварната професия. Тук няма да видите поредните силови изпълнения, а прецизно отношение към имуществото ви. Не трябва да имате дори капка съмнение във всичко, което пишем в статията ни.

Но нека в края оставим на вас да прецените как ще подходите и кой ще повикате на помощ за здравия труд по пренасяне на вещи. Винаги сте добре дошли да ни потърсите включително и чрез гореспоменатия уебсайт.

Паля цигара. Поглеждам празната кутия пред мен. По дяволите... След тази цигара пак ще почна да си спомням за теб. За нас. И да се питам - това ли остана от мен? Недопушена цигара, бутилка уиски и половин сърце...

  Радост и мъка, любов и омраза, усмивка и сълзи, приятелство и самота, без едното едва ли ще оценим другото.

В стая събрани цял куп различни хора, усмихнати, весели,опиянени от алкохола и музиката. Всеки се смее , шегува , но вътрешно само той знае какво му е , какво му тежи и колко го боли. Гледаме се, казваме си наздраве, но никога не осъзнаваме друга болка освен нашата.

  Eто я, усмихва се така чаровно, не спира да говори и да разказва за какво ли не, а отвътре и се плаче.Само тя знае какво е да обичаш някого, а той да те ранява с думите си като камшици.Нямаше сили да си тръгне и да го остави, да потърси любовта другаде, където ще я оценят.Ами той … беше я омотал толкова много,беше стъпкал самочувствието и до такава степен, че тя самата не се намираше за красива. А тези красиви сини очи  могат да разтуптят всяко мъжко сърце, а са така тъжни и подпухнали от поредното разочарование от господин „недоволен от живота”.Самотата не винаги означава да си сам, може да си с НЕГО, човекът , който обичаш, за който ще направиш всичко, но той да не те вижда, да не отразява най-важните моменти в живота ти, тогава ,когато имаш най-голяма нужда само от  една прегръдка , без думи , само присъствие.Ако не можеш да получиш това, малко по малко и любовта отлита.Но не, за нея любовта беше ТОЙ и никой друг. Беше готова на всякакви унижения само да получи един нормален ден без обиди с него. Това ли е любовта? Да даваш, да даваш , но да не получаваш нищо?Да обичаш и да не можеш да си тръгнеш?Да плачеш, но да не се усмихваш никога?Да чакаш търпеливо кога ще звънне телефона, само за да чуеш грубия глас на човека отсреща?ЛЮБОВТА е чувство, което изпитват двама души един към друг , взаимното уважение и обич, а не ярост и обиди.

  До нея седеше момчето , което не знаеше какво иска от живота.Ако можеше само да пие, да се смее , да се прибира рано сутрин с непознато момиче от поредната дискотека.Това беше мечтата за него… Или поне това беше най-лесното- без чувства, без обвързвания, без излишно натоварване, сам за себе си , сам срещу всички.Няма любов, няма и болка- разсъждаваше като повечето момчета, забавлявай се докато си млад , не му мисли, а ако си самотен, притъпявай чувството с уиски, леки жени и много купони. По-добре сам, отколкото въобще дори да пробва.  По-добре така , отколкото с наранено сърце. За по-лесно…

„Наздраве”- каза му седящият до него и се опита да погълне парещото уиски едвам едвам. Беше точната противоположност на приятеля си. Чакаше принцесата от приказките, като че ли тя щеше да падне от небето. Стената , която беше поставил около себе си беше толкова висока, че едва ли някоя можеше да  я  премине, Чакаше ли , чакаше … не разбираше какво прави приятелят му все с различни момичета, но той беше този ,който и на една не даваше шанс. Самотата беше част и от двамата, но единият си криеше зад принципите си, а другият зад стъкленото вече почти празно шише.

  Срещу невъзмутимият красавец с висок морал седеше и флиртуваше къдрокоска. Ех , този весел и закачлив смях, какво ли се криеше зад него.Момичето с непоклатимия характер, страстна, властна, непокорна, готова винаги да се изправи срещу  света. Но какво ли знае светът за нея, не виждаше сълзите й късно вечер, не чувстваше болката и , болката от липсата му, болката от това, че наранява този, който я обича, заради този, който и обърна гръб. Вечер лежеше и прегръщаше  eдиният, а когато обърнеше гръб … сълзите бликваха „какво правиш сега?дали и ти си мислиш за мен?”. Знаеше, че не трябва да мисли за него, не трябва да му звъни и да го чува, но онова чувство вътре я караше да продължава да го прави.Бе готова на всичко само за една негова целувка, за един негов поглед.

  По същото време едно друго момиче лежеше до приятеля си.Определено тя разбираше много добре своята приятелка.Гаджето й  вече беше заспало, а тя ли ,тя тъкмо осъзнаваше какво е направила предната вечер. Дори тя не знаеше, защо е изневерила на човека, който дава всичко за нея ,дали й липсва нещо или поради друга причина.  Онова чувство на свобода или лудата, дива, страстна тръпка , която изпитваше към най-неправилния мъж, знаеше , че никога няма да го има изцяло за нея, вече дори не я болеше, но липсата на пеперудите в корема или на дивотиите, които вършеше преди я убиваха малко по малко . Тя обичаше ,човека до себе си, ценеше го , ревнуваше го, обичаше  го, но това не беше любов като по филмите, а онази любов на привързаност и приятелство . Нямаше да го остави, той беше важен за нея , не искаше да го нарани , но не можеше сама да се спре…Дори не се замисляше как след кратък телефонен разговор , беше навън с някой друг. Без угризения. Нямаше какво да мисли.Просто го правеше. Тя лежеше, замислена за собствените си погрешни действия и не чуваше как тупти нараненото сърце на нейния приятел. Човек винаги просто знае ,когато не е единствен. Той знаеше, че тя не може да бъде вярна, че някога ще се изкуши да бъде с друг, но не можеше да направи нищо. Освен да я обича такава каквато  е и да замълчи…поне тази нощ.До следващият звън на мобилният й телефон.

  Минава 22 часа , музиката докрай, чашите до горе…Винаги имаше един човек, който повдигаше настроението на всички. Забавен ,дори и когато не се опитваше. Нямаше човек, който да не се усмихне в неговата компания. Но и той като всички беше леко  тъжен. Мислеше си за поредното разочарование, което е изпитал с красивата брюнетка,която се запозна.Вече дори не му пукаше.Самият той се чудеше какво иска-дали да е с някоя или просто да се забавлява. Сам се заблуждаваше , че е второто. Добрите момчета с такива големи сърца, като неговото ,имат нужда да обичат, да дават и да получават обич и топлина. А той, бягаше сякаш от себе си и всячески си опитваше да се прави на такъв какъвто не е – лошото момче. А ние , момичетата, винаги усещаме, когато някой не е себе си…

  До него друг обмисляше какво да прави с живота си. Не беше готов да се раздели с приятелката си, но не беше готов и на по-сериозни стъпки. Не искаше да я нарани, но не чувстваше това, което и в началото. Държеше на нея, но искаше свободата да прави каквото иска и да се забавлява без някой да му държи сметка. Труден избор… И ето лек флирт нямаше да навреди нито на него, нито на момичето до него.

  А тя вятърничава, забавна, весела , чаровна. Днес щеше да се кикоти и да флиртува с един, а утре щеше да е друг. Не че правеше нещо с тях , не , просто имаше нужда да бъде харесвана и ухажвана. Ей така за развлечение , да не и е скучно. Някои харесваше и я отхвърляха, други я желаеха, а тя с ледено сърце без капка жал , разбиваше мечтите им. Такава си беше тя. Но всъщност и тя имаше нужда от любов ,защото дълбоко в душата си беше романтична, нежна.Искаше да получава цветя, искаше да прегърне някой през нощта, да обича и да е обичана. Като всеки от нас. Малкото вятърничаво момиче със заразяващата усмивка…ето я натискаше „изпращане”. Не се сдържа, трябваше да пише точно на него, защото знаеше ,че иска него и никой друг. Поне в този момент…

   Питате се аз коя съм  и къде съм? Аз съм тази, която наблюдава, аз съм тази с маската. Маска, като на всички тези хора. Всички сме различни, с различен живот и драми.Но общото е че искаме едно и също- да обичаме и да бъдем обичани. Някои се страхуват да не бъдат наранени и затварят сърцето си, други се страхуват от самотата и предпочитат връзка без любов пред това да са сами, трети се страхуват да не наранят, хората които ги обичат, но не осъзнават как без да искат правят точно това. Животът е сълзи и смях, болка и радост , любов  и омраза, страхове , радости, мъка, усмивки, ярост, ревност , но за да усетим хубавата и  сладка страна на живота, трябва да имаме смелостта и да поемем риска да се гмурнем в него.