Блог

Beshe prosto edin skuchen i topul den ot lyatoto..Otidoh na obichainoto myasto kudeto byahme vsichki.Byah s priyatelite si i togava za purvu put go vidyah. Znaehh imeto mu i istoriyata mu, no nikoga ne go byah vijdala.. Byah chuvala za nego, no toi za men ne... Zapoznahme se, razgovaryahme.Mina sedmica i izvednuj usetih,che izpitvam neshto kum nego i to , ne obiknowenno neshto , a purvoto mi vlubvane v momche.. Toi imashe vsichki kachestva,koito turseh v edno momche .. Beshe mil , zabaven i prekrasen, ne mojah da mu ustoya<3 i se sluchi.. Priznah mu vsichko ( moje bi tam mi beshe greshkata ) i toi iskashe vreme. Dobre minaha 6 dena i veche byahme zaedno. Imahme karanici, zabavni i romantichni momenti, kazvashe mi vseki den,che me obicha mnogo i mi dokazvashe tova...Byah luda po nego.. Sled nyakolko sedmici,toi zamina na lager.Polovinata tam byaha momicheta i to krasivi (a toi beshe po-golyam.. ) i se pritesnyavah,che moje neshto da stane,no ne toi vseki den mi pisheshe i govorehme i me uspokoyavashe, moleshe me da ne si mislya takiva neshta, no ne mojeh..Naloji se i az da zamina, no na more.. edin eden predi tova ,toi se vurna zaradi men, vupreki che tryabvashe da ostane oshte edin den i da se vurne , chak kogato sum zaminala.Vidyahme se, radvahme se edin na drug i na sledvashtiya den az zaminah.Pisahme i govorehme s chasove , toi ne izlizashe samo za da e s men , wupreki daleko.. Minaha dnite i vse se karahme.. Edin den , predi az da se vurna ot more i predi da napravim 3 meseca,  se skarahme po telefona mnogo jestoko..I toi izvendyj kaza,che ne se poluchava i misli che tryabva da skusame.. Otnachalo misleh,che e shega, no yavno ne e bilo... Osuznah ,che vsichko s nego e bilo greshka.. Razbi mi surceto kakto nikoi drug ne mi go e razbival .. Toi mi beshe purvata lubov.. ne mojeh da go preodoleya misleh ,che cyal jivot shte sum depresirana, no se osuznah i go opreodolyah, no vinagi shte pomnya vsyaka edna negova duma i vseki negov jest kum men, vseki spomen i vsichko..

Гледайте филми онлайн без да е необходимо да се регистрирате и сваляте на вашият компютър!

         Всички онлайн филми са с уникално качество и кристален звук!

                                      http://filmipuls.com/

Срещнах го миналата година!Още като го видях ми направи впечетление,но реших да си заповядам да не му обръщам внимание,защото всеки път харесах ли си момче то ме нараняваше.И все пак той не беше като другите.Имаше нещо в него,което ме караше да се влюбвам в него всеки път щом го видя!И така започва моята история.
Един ден реших да му призная чувствата си и до ден днешен може би съжелявам за това.След като му казах,той ми отговори с думите,че бил щастливо обвързан.Това беше като гръм от ясно небе.Не знаех какво да кажа,затова преглътнах болката и тръгнах към салона да карам физкултура.Никога няма да забравя чувството,никога няма да забравя как един напълно непознат ме беше сринал до основи.И да той си беше такъв,типичен сърцеразбивачринтересуваше го само бройката,а колко ли момичета страдат за него нямаше никакво значение....
Но дори и след това унижение аз продължавах да го обичам.Знаех,че ме прави на глупачка и ми се присмива тайно,но аз просто се нуждаех от него...
И сега девет мисица по-късно играта се промени.Аз се превърнах в гадната кучка,а той във влюбения идиот.И ако ме питате дали ми е гадно да го наранявам при всеки удобен случай ще ви кажа,че не ми е,защото той ме направи един пълен непукист,който се интересуваше само от себе си.И честно казано не се гордея с това.Бих дала всичко,за да чувствам отново... ,затова момичета колкото и да ви наранят никога не губете себе си ,останете си верни и никога не тичайте след момче,защото този,който наистина ви обича няма да ви остави !

Ax,морето.. така развълнувано във всичките си сезони. Каращо ме  в студените есенни и зимни дни да си спомням за  хубавите моменти от лятото. Да  разцъфтя като пролетно цвете и да грейна като слънце ,мислейки за морето и срещата ми с него в топлите дни. Да  усещаш пеперудите в стомаха си  само с мисълта и да се чувстваш истински щастлива . Това е страхотно  и  неописуемо  блаженство. Търпеливо в очакване на  нова среща се раждат мисли и надежди ,които  ще те развълнуват като   бурното морско вълнение и то само за част от секундата . Но при мисълта, че ще срещнеш и още някой .. те разтърсва  като земетресение и паниката ,която  се образува в главата ти ,  става интригуваща за  крайният резултат .. 

Липсваш ми, любов моя.. Липсваш ми така, както слънцето липсва на цветята през нощта... Липсваш ми така, както никой, никога до сега не ми е липсвал. Когато не си до мен, чувствам празнота.. Чувствам как нещо в мен липсва и трябва да бъде тук, до мен. Прегърнал ме, целувайки ме, докосвайки ме... Ти, да точно ти. Нуждая се от теб. Ти си моят наркотик, моят никотин.. Трябва да те взема! Трябва да те усетя, защото полудявам, вътрешно крещя и умирам! Ти си липсващата частица от деня ми. Правиш го красив, сивото изчезва щом се появиш ти, усмихнат и прекрасен. Очите ти блестят щом ме видят, а ти... Ти сияеш, защото знаеш, че и двамата сме чакали ужасно много срещата ни, след толкова време.. Дни, в които единственото нещо, което бе в ума ми беше ти! Този за който мисля по цял ден, този, който може да промени всичко само с една дума, дори само с усмивката и присъствието си. 

Липсваш ми, просто ми липсваш!

Любовта е най-сладкото ,но и най-болезнено чувство на света. След една голяма любов винаги остава някой разбит на парченца... За жалост този път бях аз. Ежедневието ми беше просто и еднообразно .. е преди да го срещна разбира се .. Запознахме се съвсем случайно в един октомврийски следобед . Беше студено и валеше аз чаках автобуса към дома ми .. относно заобикалящата ме обстановка не мога да кажа нищо друго.. просто спомена за невероятната му усмивка се е запечата в съзнанието ми на мястото на обстановката . Така и беше секунда след като погледите ни се засякоха светът спря .. мога да се обзаложа,че земята спря да се върти за миг .. миг който никога няма да забравя . Едно чувство в мен ми казваше да се обърна и да бягам колкото сили имам , то знаеше какъв ще е крайния резултат , но аз не го направих. Доближих се до това момче чудейки се как да го заговоря как да привлека вниманието му .. и по ирония на съдбата това внимание за което умирах .. е получих го една кола мина толкова бързо през една от многобройните локви .. и да както се досещате бях опръскана но за мое щастие не бях само аз .. дори да звучи егоистично аз бях доволна че не съм сама. Та той беше по мокър и от мен .. разбира се съдбата се намеси и за напред чакахме един и същ автобус .. щом се качихме имаше само две свободни места и те бяха едно до друго .. по този начин аз срещнах моя сърцеразбивач.Кой би предположил .. е не и аз игривите му зелени очи , чаровната усмивка всичко в него беше невероятно . Завързах разговор като използвах случилото се в моя полза и така преди да се усетя изминаха 5 невероятни месеца .. с чаровника от спирката бяхме влюбени и толкова щастливи  всичко беше като в приказка не веднъж съм се чудила дали е реално или сън . С него преживях толкова много към него изпитвах толкова силни чувства както към никой друг .. и разбира се не ми се размина . След 5 месеца стана 6 после 7 и така цяла година .. и превратната точка беше тогава. Нашата чиста любов вече не беше толкова чиста .. не казвам че той е бил виновен .. и аз имах вина но все пак всяко хубаво нещо си има своя край нали така ? Ревността, глупавите спорове станаха повече от всички хубави моменти .. тога осъзнахме че това е краят .. И сега осъзнавам че след голямата любов винаги някои е разбит .. след него аз съм просто тяло .. тяло без душа той ме остави празна не чувствам нищо след моя чаровен принц .. той успя да ме превърне в това което най много мразих .. сега съм просто една коравосърдечна кучка без сърце .. и това всичко е заради едно момче  :)

Скъпи мой, къде си? Защо не си до мен сега? Какво правиш, добре ли си? Липсвам ли ти колкото ти на мен? Скъпи мой, за мен е много трудно да те няма вече с месеци... всяка вечер се сгушвам в леглото и плача. Не, не ми се сърди, знам, че обещах да съм силна и да не го правя, но тази проклета болка е по- силна от мен. Настанила се е там, до теб в сърцето ми и не престава да вика спомена за нас. Но знаеш ли скъпи, сълзите, също както дъжда оставят след себе си надежда.. Надявам се силно, ВЯРВАМ, че и нашето време ще настъпи. Вместо да се ядосваме на влюбените двойки в парка, ние просто няма да ги забелязваме. Ще имаме собствено, НАШЕ, щастие и нищо друго няма да бъде от значение. Е, готов ли си да преминем през това? Ще дойдеш ли с мен накрай света? Готов ли си да ме обичаш?

Отново бях негова.Отново почувствах тази голяма страст, с която ме желае и дори за момент си помислих, че може би той има нещо по – силно в него от страстта – любов!Но аз съм готова, за най – тежкото, неговото его, неговото пренебрежение и дори неговото „ Нямам време. „ . Даа.. Наречи ме глупачка, наречи ме наивна, давай ! Заслужавам го ! Не се научих да живея без него, може би, защото не мога. Ами да, трудно ми е не мога да заставам срещу чувствата си и просто да си кажа „ край „ . Не е толкова  лесно както се пее в песните или се описва в стиховете. Все още мириша на него, все още усещам ръцете му по тялото ми, все още го искам  и не само сега и после, и утре ... Беше като приказка, обаче моята. Беше диво, лудо, и същевременно толкова истинско, че за момент дори си помислих, че ще бъдем заедно пред всички, че ще ме обича така каквато съм... Боже .. Не мога да повярвам, че го пиша чак пък толкова ли наивна станах ?! Може би, той ме обича по негов начин  и няма да ме остави да си тръгна, ще  ме обича и ще ме желае само за вечерта, но аз да не би да съм само за вечр и да играе с мен както дете с куклата си?! Направо се побърквам, обича ли ме или не, иска ли да бъдем заедно или не ... Или направо КАКВО ИСКА ОТ МЕН ?! Само приятели, ами не е така.. Наречете ме глупава, но това което казва и това, което показва въобще не си пасва. Трудно ми е да го напиша, а какво остава да го чувствам, уморена съм вече от толкова разсъждения и анализи, уморена съм да мисля за него, но когато започна да го забравям, той се появява отново. И не мога да спра чувствата си, не мога да му откажа, желая го толкова много, че думите стават излишни и оставят само действията, и то какви ... Винги ще го обичам, и каквото и да става, аз ще бъда там за да му помогна, ще съм неговият приятел и ще му дам това, от което има нужда, пък каквото сабя покаже ... Това е .. искам го – имам го ! Обичам го – правя го ! Липсва ми – звъня му. Няма вече да съм срещу себе си, а със себе си, с цялото си „Аз” !

Отново бягах из тъмната гора. Причината ли? Търсех теб. Отново. Дори и след края.
 Тичах без посока, без мисъл, просто тичах, очаквайки ти да ме спасиш от собствените ми страхове и бъдещи грешки. С теб всичко ми се струва толкова добре направено и сякаш животът представлява само радост. Всеки момент, всяка целувка, всяка прегръдка, всяка усмивка е запечатана в съзнанието ми. Всичко е записано на една бетонена стена, която се нуждае от здрава разруха така, че да може върху нея да се строи от някой друг, друг, който ще бъде по-надежден в начините си да покаже и докаже любовта си.
 Изведнъж спрях. Разбрах го. Всичко е било лъжа. Поредната история за момичето, подлъгано от собствените си надежди, история стара като света. Да забравя всичките ти лъжи? Онова изкушаващо " Обичам те", не благодаря. Тази сладка и впоследствие горчива "истина" бе най-хубавото , което бях чувала през последните месеци да не кажа и години.
 Сега всичко отначало. С болка. Влизам в някоя стая, разминавам се с някой и усещам парфюма ти, а дали не полудявам? Копнея за гласа ти, да този глас , който умее да изрича изкусни лъжи, да ме кара да бъда неземно щастлива в един момент и разкъсвана от болка в друг...
 С времето всичко ще се оправи повтарям си. Проблема е там, че не го вярвам...

Събуждаш се. Отново е сутрин. Денят ти ще бъде хубав или поне така си мислиш. Иска ти се това утро да бъде по-различно. Имаш нужда да се почувстваш важен и зачим поне веднъж в живота си, за нещо...или някой. Познато ли ти е, чувството да обичаш някого толкова много и когато този човек си тръгне от живота ти, сякаш света става малка, празна стая, без врати и прозорци? Не те интересува какво ще стане с теб от тук, насетне. Единственото нещо, което знаеш със сигурност е, че нищо, никога вече няма да бъде същото. Колкото и да опитваш, нищо няма да замени онзи, толкова специален за теб, човек. Просто лягаш и се събуждаш с една и съща мисъл, една шепа надежда и изгубено по пътя на мечтите, сърце.