Блог

Беше месец януари,по време на училищния период.Както всички сутрини аз си отивах на училище в 7:00ч.Имах Биология,тогава за пръв път го видях по коридорите .Движеше с едно и също момиче в началото си помислих,че са най-добри приятели,но се оказаха гаджета.От два месеца бяха заедно.Не посмях да му пиша..и ето,че училището организира олимпиада по български аз се явих както и той,след олимпиадата вечерта веднага му писах.Запознахме се ,пишехме си до късно,споделяхме си и ето,че той ми предложи да излезем аз естествено приех,защото бях осъзнала,че имам някакви чувства към него.Излезнахме закачахме се,говорихме си .И дойде време да му призная за чувствата си. Но за съжаление отговора му беше " съжалявам обвързан съм,няма как да се получи между нас" приех го тежко,защото осъзнах,че това е момчето което ще ме направи наистина щастлива. Спрях да му пиша минаха се седмици и той ми писа,бяха се скарали с приятелката му . Започнахме да се прибираме заедно от училище,да излизаме,да си пишем и накрая той ми каза,че има чувства към мен. Бях прекалено щастлива,пращахме си сред нощите смс-и , и получих накрая най-прекрасния смс "искам да съм с теб" . Бяхме заедно два месеца ,и през тези месеци аз бях най-щастливото момиче на света. Но дойде деня в който той ми каза,че трябва да говорим за нещо много важно. Чух най-омразните думи през живота си " трябва да се разделим" приех го много драматично,плаках ,не ядох нищо . Но и до ден днешен не спираме да си пишем . И ето,че разбрах и защо е искал да се разделим..имало е друга . Чрез мен е искал да я забрави,не ме е обичал,лъгал ме е когато ми е казвал че ме е обичал,че му липсвам ...От това най-много ме боли .

Как да забравиш някой за когото си мислиш всеки ден. Не си го виждал от месеци,а когато затвориш очи той винаги е пред теб. Как да забравиш някого който те е дарил с толкова много внимание и обич. Казват, че времето лекува,но защо сърцето ми,ми казва,че може би това не е краят. Сигурно,това е надеждата? Надеждата след която остават само разбити мечти и илюзии. Същото така казват, че в живота си имаш една голяма любов, която винаги ще ти е тръпка. Аз избрах теб, ти да си момчето което да обичам през целият ми живот дори да не ми отвръщаш със същото. От както си тръгна,не съм себе си,сложила съм маска на едно силно момиче. Спрях да разговарям с най-близките ми,не съм се смяла истински с месеци. Но ти не знаеш за това,ти си прекарваш страхотно без мен,а аз се опитвах неуспешно да върна нормалния си живот,но няма как да е такъв ако ти не си до мен. Помниш ли,че когато казах,че ще те обичам завинаги ти ме погледна и се засмя,каза ми, че всичко рано или късно ще свърши, че няма нищо вечно. Но моята любов е само един от милиардите примери по света, че дори един живот не стига за да обичаш твоята истинска любов.

Пиша и изтривам.. Задрасквам и отново....Отново се намирам там, от където започнах. Все още съм изплашена от това, че чувствата ми не бяха достатъчни за теб, за мен, за двама ни. Изплашена съм, че сърцето ми не успя да ти даде всичко. То беше прекалено крехко и след всеки удар, който му причиняваше то продължи да те обича - макар и на парчета. Спомените, които ми остави са извор на болка, дълбока бездна на безутешна мъка и един остров на примирие и надежда. Знаеш ли, да бъда щастлива се оказа много по трудна задача.., много по трудна от тази да търся разбитата си на части душа разпръсната в пясъците копнежа - тази пустиня, това изоставено място, чийто герои остават все още без име..
Често ми казваше, никога да не търся любовта в днешния ден, защото тя остава заключена между стените на вчерашната утрин. Тогава не намирах смисъл, но сега намирам. Любовта ти никога не е съществувала. За теб тя е била нещо примитивно...Докато аз, аз живеех за всеки лъч надежда, който се прокрадваше от фалшивата ти усмивка.
Вечер след вечер възглавницата ми беше пропита от сълзи, размазана спирала, разлети обещания и фалшиви намерения. Но знаеш ли, всъщност свикнах без теб. Някак си се научих да живея без теб.
 Не си мисли, че те мразя. Напротив благодарна съм ти, че ме научи, че една истинска любов никога не би причинила болка. Тя боли единствено, когато я няма. Надявам се един ден да се научиш да обичаш, като буря, като сърна, като сърце.

http://peony-lagoon.blogspot.com/2012_08_01_archive.html

Дали със мен ще бъдеш или със друга, 
въобще не знам,и не ме интересува. 
Дали във снимките ще виждаш още мене, 
дали ще тъжиш за отминалото време.. 
Дали ще плачеш или ще се смееш, 
не искам нищо, да обичаш не умееш! 
Щом веднъж си тръгнал ми направи услуга 
и разбери, че някой неща не се купуват. 
Дали ще ме разкъсаш или ще ме целуваш, 
не ме докосвай, просто ела и се сбогувай. 
В животът ми за тебе място вече няма, 
виж как от раната само белега остана.. 
И ако има друга, моля те, пази я, 
когато плаче я гушни и разбери я.. 
Не повтаряй с друга старите си грешки, 
и запомни, че сълзите са адски тежки.. 
Обичай адски силно или я оставяй, 
подкрепяй я и никога не забравяй, 
че малките неща в живота всичко значат, 
и че болката кара сърцата да плачат..

Виждаш ли, работата е там, че аз и ти сме като животните. Ти ме гониш и когато ме стигнеш- бягаш, за да мога аз да се опитам да те хвана, но не виждаш ли? Аз не правя дори едно движение- стоя на едно място втренчена в теб с удивление. Та нима не осъзна вече, че не ми е в природата да гоня? Не разбра ли, че ти си този, който трябва да ме хване? Но не за кратко, както ти го правиш...Джунглата е голяма, има още толкова много хищници, които дебнат да ме хванат в лапите си. Не позволявай някой друг да ме спечели, заради твоята нужда да играеш игрички.

Скъпи, помниш ли как ми обеща да гледаме заедно изгрева на слънцето? Да, онези оранжево-жълти, първи лъчи, след които започва нов ден. Усмихваш се под слънчевите лъчи и очите ти грейват, когато знаеш, че човекът, без когото не можеш е до теб. Така си представих нещата аз, така исках да бъдат. Да стоим двамата на плажа и да наблюдаваме зараждането на новото, неизживяното. Да се гоним боси по пясъка, да се радваме на вълните в буйното море. Две толкова противоречиви неща - пясък и вода, също като нас...преплитат се и се превръщат в една цяла, завършена картина. Но уви, обещанието ти отново остана неизпълнено, отново предаде една част от мен и сърцето ми, което тайно копнееше, всичко това да се превърне в реалност някой ден. Недей, не се опитвай да поправиш стореното, счупена чаша можеш да поправиш, счупено сърце - не!

Преди време имаше едно момиче. Малко, наивно и наранено момиче. Перфектна за теб, а? Да я разиграваш, да и даваш надежди, да се забавляваш с нея. Идеалната играчка. Но когато тя се влюби в теб не знаеше, че играчките бързо ти омръзват. Не знаеше, че дори следкато ти омръзнат обичаш да ги държиш близо до теб в случей, че пак ти се доиграе с тях. Тя не знаеше тези неща, но и от къде можеше да ги знае та тя беше само едно невинно и наивно момиче готово на всичко за малко любов и внимание. Не знаеше, че ще я плениш в ловкия си капан и, че това че си я наранил веднъж няма да ти стигне, че ще искаш още и още. Но имаше едно нещо, което ти не знаеше. Малките момичета порастват и когато това стане този в капана си ти. Да точно ти. Този който разби мечтите,сърцето и достойнството й на малки парченца. Ти който се наслади на болката й. Ти, който ще страдаш така както искаше тя да страда. Защото когато едно момиче порасне тя се превръща в жена. А жените не са играчки. Те са по-скоро финно изваяни статуетки, които можеш да гледаш, да им се наслаждаваш, но не и да пипаш с мръсни ръце. А твоите ръце са много мръсни. Те са окървавени от всички сърца които си разбил, а с такива ръце не се пипа жена. Това беше второто нещо което ти не знаеше, но и от къде да го знаеш? Ти цял живот вървя след наивните момичета, но когато пожела жена ти се превърна в наивното момче. Ти попадна в капана, а за теб вече беше твърде късно да пораснеш. И на края на играта ти стана игачката.

Получили сме дарба. Дарбата да се допълваме един друг...дарбата да си доставяме радост,сигурност,подкрепа,усмивки, дарбата да изтриваме сълзите на другия с такава сила, каквато само сърцето може да почувства.Това е дарбата да те докосна и това докосване да е единствено, уникално,неповторимо и най-желаното...Ти притежаваш тази дарба, аз притежавам тази дарба. Дарбата да обичаш, дарбата да копнееш, да очакваш,да се бориш срещу обстоятелствата,  да променяш бъдещето си,  да желаеш да осъществиш мечтите на сърцето си, да си сигурен в себе си, в това, което правиш, в това, което не правиш. Дарбата да си обичан, да разбираш с цялото си същество какво означава думата любов... пет букви... две срички разчупват всичко, побеждават мрака, изгонват страха, строшават тежките окови на бремето... пет букви... необикновено съчетание на звуци... най-силната дума...най-силният смисъл... единствена по рода си, единствена по сила, по значение, единствена по величие и красота. Най-прекрасната сила- това, което ще остане вечно. Усещам какво означава да си влюбен; как светът се променя в главата ти, в сърцето ти... Виждаш света различен, отваряш очите си за пръв път, раждаш се... можеш да летиш... някой ти даде криле... някой ти даде причина за живот... някой ти даде себе си... има някого, за когото да живееш... животът ти се струва по-ценен, от когато и да е било... някой те чака, едно сърце тупти, а друго му отвръща с математическа прецизност, сякаш са направени едно за друго... туп-туп... усещам любовта под кожата си. тя е гъделът, тя е в усмивката, тя е в кръвта, тя е в думите, в сърцето ми ... Там се роди. Виждам я в отражението... любовта не може да се скрие. Тя е искрена. Дава без да очаква нещо в замяна. Не върши подли неща!Не завижда, а отваря очите и сърцата за нов живот, за нови предизвикателства, борби и радости...за всичко което таиш в сърцето си... Любовта ще те заведе където си поискаш... На правилното място!

Но какво е любовта? Реалност или просто мираж?

Толкова ли много исках? Исках просто всичко да е наред - наред, както в самото начало, тогава сякаш всичко беше прекрасно. Нямаше ги лъжите, нямаше ги сълзите, нямаше ги неизказаните чувства.. Разкарвахме се с часове, хванати за ръка и нищо друго нямаше значение освен мен и теб. Тогава също се карахме, но ти все още ме обичаше и не ме нараняваше..Спомням си как ми звънеше късно и ми казваше: ''Извинявай, ако те събуждам, миличка..просто исках да ти кажа, че си най-важната за мен и те обичам повече от всичко на света''..Спомням си как ме целуваше по челото и стискаше ръката ми силно и ми обещаваше, че винаги ще си до мен и ще ме пазиш.. Спомням си всеки един момент с теб..и прекрасните, и лошите, но как да нарека лошите - ''лоши'', след като съм била въпреки всичко до теб, а сега не съм..И всъщност, знаеш ли от кое най-много ме боли...че ти никога няма да си спомниш всички онези малки жестове, които аз никога няма да забравя..!

Истината е, че понякога изборът на ламинат би могъл да се окаже изключително сложна задача, поради простата причина, че пазарът днес е отрупан с какви ли не предложения, объркващи още повече потребителя.

 

Причината да се чувствате толкова объркани е резултат на това, че не успявате да направите трезва преценка кой цвят най-много би подхождал за обзавеждането, както и модела, в който смятате да инвестирате парите си.

 

В тази статия ще споделим с вас ценни и полезни съвети за ламинирания паркет, които сме напълно сигурни, че ще избистрят съзнанието ви до такава степен, че ще вземете най-правилното решение. Сигурни сме, че с наша помощ лесно ще успеете да фокусирате вниманието си върху някои от предложенията, които производителите представят и ще можете да превърнете дома си в стилно и приветливо място за живеене.

 

Към какво да се придържаме при покупката на ламинат

 

• Винаги взимайте под внимание вида на самото помещение;

 

Първото и най-важно правило е да конкретизирате самото помещение. Съществуват стаи, в които не са подходящи светли подови настилки или такива, изискващи по – тъмната гама. Ако става въпрос за коридор, то задължително е да се спрете на модел, който се поддържа лесно.

 

За предпочитане е да заложите на по-светлата гама ламинати, като в същото време може да бъде примесен с интересни и закачливи шарки, които да придадат индивидуалност на самото помещение.

 

• Интересувайте се за това каква е износоустойчивостта на материала;

 

Безспорно това е един от най-важните фактори, които по никакъв повод не бива да се подминава, а още по-малко да го подценявате. Съществуват ламинати, които са предназначени за натоварени помещения, като офиси или магазини.

 

Техният срок на експлоатация е много по-продължителен, в съпоставка с други от предложенията на пазара. В случай, че не сте запознати с тази характеристика, то най-добре да се посъветвате с опитно лице, което да ви информира и насочи.

 

• Не забравяйте да попитате за крайната цена;

 

Когато закупувате подобен материал, служещ за обзавеждането на дома ви или друго помещение, то едно от най-важните неща е да се интересувате за крайната му цена.

 

 В този ред на мисли е добре да знаете, че в това число се включват всички онези лайсни, первази и прочие. Не ги подминавайте, тъй като е напълно възможно цената да се качи неимоверно, когато бъдат прибавени към покупката ви.

 

• Информирайте се дали доставката е безплатна или се заплаща допълнително.

 

Това също е ключова подробност, която би могла да ви изненада в последния момент. В случай, че е безплатна, то трябва да сте наясно още дали качването до обекта се таксува допълнително.

 

Надяваме се съветите ни да ви послужат безотказно и с наша помощ да успеете да се превърнете в собственик на уютен и красив паркет, който да придаде индивидуалност на всяко от помещенията в дома ви, без това да ви струва твърде много.

 

Ако се нуждаете от качествен ламинат, с който да обзаведете помещенията в дома си, предлагаме да разгледате богатия асортимент в онлайн магазина Praktis.bg.