Блог

Не съм влюбена. Аз съм просто омагьосана от него. Тези кафяви, топли очи, които блестят срещу мен.. Тази вълшебна усмивка, която разтапя сърцето ми.. А знаете ли коя е любимата ми песен? Неговият глас! Да, обожавам го! Сякаш ме упоява, само като го слушам. Чак ме обърква. Аз не съм влюбена. Но обичам да е наблизо. Обичам да го гледам как приближава с усмивка. Обичам, когато ме прегръща и усещам сърцето му. Толкова неща обичам в него, че чак го мразя! Мразя, когато чете мислите ми. Мразя, когато знае какво ще кажа. Мразя, когато ме кара да се усмихвам. Мразя, когато ме омайва само с поглед. Толкова много го мразя, а вие ми казвате, че съм влюбена! Как можеш да обичаш човек, от който зависи цялото ти щастие?! Как може да обичаш човек, който знаеш, че ще си тръгне?! Как може да обичаш човек, който те кара да страдаш?! Аз не го обичам! Не съм влюбена в него! Аз не го обичам, не го обичам, не го обичам, не го обичам ... !

  Беше лятото на 2011 ..всяка година откакто се помня през лятото се събирахме пред блока доста хора..деца на горе-долу една и съща възраст.Аз бях най-малката.Бяхме предимно момчета и четири момичета-аз, Радина,братовчедката на Радина - Ангелина,която идваше само през лятото на гости на морето и Глория. Трите живеехме в този блок ,момчетата бяха от околните блокове.И една вечер на това лято ,беше още съвсем началото на това лято всички стояхме там..пред блока.Единствената,която още не беше пристигнала беше Ангелина..не помня дати..а просто спомените,които са заседнали вътре в мен ..От нищото сякаш интригата се заплете.Никога до тогава не съм имала момче,което силно да ме привлече така..всичко е било детска любов..Аз стоях на пейката, гушната в едно от момчетата - Димо и говорихме,смяхме се,вечер като всяка друга вечер и тогава го видях,по точно го забелязах,облегнал се на железата,седеше едно от момчетата Стойчо,което познавам сигурно от 5 години , дори и повече.Бяхме се запознали от Глория,която излизаше с него,бяха гаджета преди доста време.Честно казано не го понасях до тогава,беше ми отвратителен,никога не съм го харесвала,с неговото самочувствие и самодовoлона усмивка,знам че винаги е имало нещо между тях,но бяха приключили,така си мислех тогава.Загледах го и той го забеляза и сякаш беше перфектния..Никога не съм предполагала,че точно към него ще изпитвам някога нещо,ако ми го бяха казали преди години може би никога нямаше да повярвам....Тогава започна всичко цялата драма,която продължи 3 години......... 

Глава 2

  След този момент,осъзнавайки колко много го харесвам сякаш не можех да реагирам ,сякаш всички останали бяха безлични.На следващия ден беше така известния July Morning ,където не спрях да се оглеждам за него,но за съжаление го видях за секунди.Той беше 5 години по-голям от мен ,караше черен голф (говоря в минало време просто защото за мен това е един спомен) обичаше да ходи ,да излиза с момичета и едно от най-известните неща за него да спи с  тях.Знаех това ,и въпреки това продължих да се влюбвам.

   След няколко дни с Радина,една от най-близките ми Янислава и други наши приятелки бяхме на дискотека,където се появи той.Същия с перфектната блестяща усмивка с неговата компания.С него беше това момче Димо,с което се занимавах.Тънцувах с момичетата,а Стойчо не спираше да ме гледа.Повечето от приятелките ми си тръгнаха,но аз останах.Накрая отидох при него,говорихме си,прегръщахме се,смяхме се,гледаше ме с големите си красиви очи,дори ме хвана за ръката.Когато го направи сякаш...Той си имаше приятелка и знаех това от самото начало.Питах го къде е Наталия,а той ми отговори всеедно не му пукаше.Димо ни гледаше и ми се разсърди..Тогава не гледах реално на нещата.Стойчо си тръгна с неговия най-добър приятел Георги. Димо дойде при мен,целунахме се и се сдобрихме.Той ме харесваше,знаех за това,но за съжаление аз не изпитвах същото към него.До тогава никой неможехе да ме грабне,никое момцхе,той беше първия. След няколко минути ,когато майка ми ми позвъни, аз се заизкачвах по стълбите нагоре да и вдигна и на стълбите срещу мен седеше отново той-Стойчо.Беше толкова уникален, колкото винаги е бил за мен оттогава.Вдигна ме ,целуна ме по бузата и каза,че се е върнал заради мен.Знаех,че не беше истина, че бях поредната,че той си имаше приятелка, но продължавах да се влюбвам и това беше само началото...

Една от любимите ми поредици е GOW.

GOW ASCENSION.Това е четвъртата част от поредицата.Изключителна игра на много високо ниво.

снимка:google.bg 

Как започна всичко...

Стоях си сама вкъщи, а вече минаваше полунощ. Ровех се безцелно из Интернет и незнайно защо реших да погледна профила му. Поредната снимка с неговото момиче. Не, не изпитах нищо, сякаш гледах най – обикновена снимка на двама непознати. Фалшивата усмивка, с която тя винаги позираше, сигурно му беше любимата. Странно ... би трябвало да са щастливи – спомням си колко ме заболя, когато научих, че я обича... Аз съм щастлива сега без него! JНе се показвам с ненужни пози, а винаги съм себе си. Обичам Адриан и мразя Хари. Продължавах да се взирам в снимката. Красива е, не отричам, но аз откривам прилики със себе си – външността ѝ подсказваше за мен. Рамина знаеше за мен. Убедена съм! Засичали сме се по градските улици и винаги ме гледаше с подправена гордост, необяснимо високомерие и може би дори омраза. Умея да разчитам помислите на хора, които забиват очите си в мен сякаш са ножове с огромни остриета. Не ме боли, всъщност не усещам, че ме пронизват. Не е ли странно? Споменът за мен е жив и я плаши, а сигурно и дразни. А уж нямаше нищо между нас ... JМисля, че разкрих и още нещо. Един от най – добрите му приятели като че ли има чувства към нея. Имаше!* Няколко дни, след като открих любовта на живота си, му писах (на приятеля). Последната глупост, която направих и оттогава се превъзпитах. Така я защитаваше сякаш е от стъкло, е, разбира се, защити жалкото си приятелче, което все още не беше осъзнало кого е дръзнал да нарани.

И така ... Не криех историята си, признавам, но знаех, че нищо на тоя свят не е случайно. Възпитана съм да вярвам в Бог, въпреки че разбиранията ми за Него се различаваха от тези на семейството ми. И все пак вярвам. Традициите ни са тясно свързани с християнските. Ходенето на църква не е всека неделя, но там осъзнавам вярата си. Преди се самосъжалявах за неприятностите, които ми се случваха, оплаквах жестоката си съдба и жалкото си съществуване без да се замисля, че имам много повече, отколкото някои хора, и че моите проблеми са нищо пред на другите. Когато съзрях, че съм близо до това, за което се борех, се доверих на Бог. Помолих Го да ме събере с Адриан и го стори толкова бързо! След това станах друг човек. Промениха ми се възгледите за света и спрях да се самосъжалявам. Щастлива съм! Постигнах много. Държанието ми е различно. Отстраних много приятели от живота си. Нямам много приятели, но са ми достатъчни. Знам на кого да разчитам – на себе си. Вярвам на приятеля си, но станах по – студена и недоверчива. Виждам го. Правя грешки, но ги осмислям. Бъдещето си го свързвам с Адриан. Стигала съм не веднъж до моменти, в които съм се колебаела дали да не го загубя. В този живот втори шанс няма. Никъде няма да срещна друг, който да ме обича повече от себе си и ще приеме недостатъците ми така, както той го прави. А аз определено имам доста недостатъци. Никога не съм се харесвала – винаги съм се подценявала и съм изпитвала неудовлетворение от себе си. Тялото ми е хубаво, поне така казват доста хора, но аз го съсипах и в това съм напълно убедена. Адриан ме накара да повярвам в себе си и да се заобичам, поправяйки грешките си. Поех по различен път – по този, за който винаги съм си мечтала. Смела съм в мечтите си и вярвам, че ще ги постигна. Това е силата на истинската споделена любов.

В началото мечтаех да стана адвокат, минах през хирург, после през журналист и най – накрая се двоумях между учител и психолог. Избрах психолог.

Имам време да поработя върху изкачването си по стълбицата, но първо, искам да си отмъстя. Не искам живота да ме раздели с Хари. Искам да ме вижда навсякъде, докато не осъзнае грешката си и не ми падне на колене, за да ме помоли за милост. Ще се сблъска с безпощадно момиче, което умело балансира между щастливата си любов и брутално отмъщение. Ще срина света му до основи без да пролея нито капчица кръв, нито сълза. Ще мачкам всичко наред и той ще бъде безсилен пред мен. Едва щом остане сам без приятели и аз съм срещу него, ще поиска милостиня. Вярвам, че Господ е с мен! Животът не обича слабите, които се примиряват, затова ще покажа на какво съм способна. Обещавам много болка и съжаление, бруталност и жестокост. Невинното момиче и безскрупулната дама една срещу друга в едно лице. Ще играя различни роли, но с едно и също име и лице. Амбър или Ан – момичето, което знае какво иска и се бори за него, защото обича живота и вярва. Слабата Ан вече я няма. Уби я Хари и нейният дух се всели в Амбър. Не, това не е филм, измислица или поредната фантасмагория, това е реалност!

Взе със себе си и моята усмивка, моето щастие, моята душа! Ако можех да те видя отново макар и за малко! Само за да видя твоята усмивка, да почувствам топлината ти, да чуя гласа ти! Моля те, не отлитай, мое ангелче, все още се нуждая от теб! Ти беше и си оставаш моята упора в трудните моменти! Мой ангеле, не отлитай, не си отивай, сърцето ми се нуждае от теб, както земята се нуждае от дъжд и слънце, както сърцето има нужда да тупти, както душата има нужда от тяло, за да живее. Сега съм просто дух лутащ се в безкрайна тъмнина!

Ти ми даде толкова много, но аз не успях да ти върна всичко!

Скъпи моя дядо, ако мога само да кажа колко те обичам, колко се нуждая от теб! Все още не вярвам че Той те отне от мен! Че стария създател те взе, за да те има за себе си! Бих казала че това е егоистично, но знам, че щом те е взел той е имал повече нужда от теб! 

Винаги ще помня твоята усмивка и гласът ти, с който изричаше най-сладките думи на света, с който ме поздравяваше всеки път щом се върна при теб! Още усещам топлината от прегръдката ти и виждам разтворените ти ръце, чакащи ме да се затичам към теб! Обичам те, дядо, ще те помня вечно! Ти беше и си оставаш най-великият!