Социалната мрежа на България
Блог
|
|
Беше лятото на 2011 ..всяка година откакто се помня през лятото се събирахме пред блока доста хора..деца на горе-долу една и съща възраст.Аз бях най-малката.Бяхме предимно момчета и четири момичета-аз, Радина,братовчедката на Радина - Ангелина,която идваше само през лятото на гости на морето и Глория. Трите живеехме в този блок ,момчетата бяха от околните блокове.И една вечер на това лято ,беше още съвсем началото на това лято всички стояхме там..пред блока.Единствената,която още не беше пристигнала беше Ангелина..не помня дати..а просто спомените,които са заседнали вътре в мен ..От нищото сякаш интригата се заплете.Никога до тогава не съм имала момче,което силно да ме привлече така..всичко е било детска любов..Аз стоях на пейката, гушната в едно от момчетата - Димо и говорихме,смяхме се,вечер като всяка друга вечер и тогава го видях,по точно го забелязах,облегнал се на железата,седеше едно от момчетата Стойчо,което познавам сигурно от 5 години , дори и повече.Бяхме се запознали от Глория,която излизаше с него,бяха гаджета преди доста време.Честно казано не го понасях до тогава,беше ми отвратителен,никога не съм го харесвала,с неговото самочувствие и самодовoлона усмивка,знам че винаги е имало нещо между тях,но бяха приключили,така си мислех тогава.Загледах го и той го забеляза и сякаш беше перфектния..Никога не съм предполагала,че точно към него ще изпитвам някога нещо,ако ми го бяха казали преди години може би никога нямаше да повярвам....Тогава започна всичко цялата драма,която продължи 3 години.........
Глава 2
След този момент,осъзнавайки колко много го харесвам сякаш не можех да реагирам ,сякаш всички останали бяха безлични.На следващия ден беше така известния July Morning ,където не спрях да се оглеждам за него,но за съжаление го видях за секунди.Той беше 5 години по-голям от мен ,караше черен голф (говоря в минало време просто защото за мен това е един спомен) обичаше да ходи ,да излиза с момичета и едно от най-известните неща за него да спи с тях.Знаех това ,и въпреки това продължих да се влюбвам.
След няколко дни с Радина,една от най-близките ми Янислава и други наши приятелки бяхме на дискотека,където се появи той.Същия с перфектната блестяща усмивка с неговата компания.С него беше това момче Димо,с което се занимавах.Тънцувах с момичетата,а Стойчо не спираше да ме гледа.Повечето от приятелките ми си тръгнаха,но аз останах.Накрая отидох при него,говорихме си,прегръщахме се,смяхме се,гледаше ме с големите си красиви очи,дори ме хвана за ръката.Когато го направи сякаш...Той си имаше приятелка и знаех това от самото начало.Питах го къде е Наталия,а той ми отговори всеедно не му пукаше.Димо ни гледаше и ми се разсърди..Тогава не гледах реално на нещата.Стойчо си тръгна с неговия най-добър приятел Георги. Димо дойде при мен,целунахме се и се сдобрихме.Той ме харесваше,знаех за това,но за съжаление аз не изпитвах същото към него.До тогава никой неможехе да ме грабне,никое момцхе,той беше първия. След няколко минути ,когато майка ми ми позвъни, аз се заизкачвах по стълбите нагоре да и вдигна и на стълбите срещу мен седеше отново той-Стойчо.Беше толкова уникален, колкото винаги е бил за мен оттогава.Вдигна ме ,целуна ме по бузата и каза,че се е върнал заради мен.Знаех,че не беше истина, че бях поредната,че той си имаше приятелка, но продължавах да се влюбвам и това беше само началото...
ето правех напоследък беше за него. Копнеех отново да ми каже, че ме обича. Но не. Напротив, мълчанието му ставаше все по – дълго и по – болезнено. Мразя, когато мълчи. Мразя, когато премълчава всичко, което иска да ми каже. Мразя безразличието му, когато кажа, че си тръгвам. Мразя, как никога не ме пуска да си отида. Мразя, когато той си отива. Мразя, че не знам къде е, когато имам нужда от него. Мразя, че никога не е до мен. Мразя, че не държи ръката ми. Мразя, че не ме държи в ръцете си. Мразя начина, по който ме гледа, сякаш ме изпитва. Мразя как повдига веждите си, когато проверява дали още съм там и чакам да ми обърне внимание. Мразя начина, по който кръстосва ръце. Мразя как ме предизвиква да си тръгна. Мразя начина, по който гласът му се променя, когато стане сериозен. Мразя начина, по който се държи с мен, когато не сме сами. Мразя как в една секунда е мил, а на следващата по – студен и от айсберг. Мразя начина, по който ме кара да се чувствам. Мразя колко слаба ме прави. Мразя го, за това, че съм зависима от него. Мразя как си прави шеги, когато съм сериозна. Мразя начина, по който ме пренебрегва. Мразя го..Мразя го.. Мразя го... Ако има някой, когото мразя повече от него – това е Господ. Защото само той знае, колко любов се крие зад тази омраза..
Официална страница на Орифлейм България. Изглеждайте страхотно, печелете пари, забавлявайте се! Вижте каталога на www.Oriflame.bg
МисияНие съществуваме, за да предоставим на всеки достъп до козметиката по достъпен и ефикасен начин, както и да подобрим живота на хората чрез динамичната бизнес-възможност.
ОписаниеОрифлейм е козметична компания, която продава висококачествени естествени козметични продукти чрез независими консултанти и извън традиционната търговска мрежа
Информация за контакт
Телефон0 700 17 800 и 02/ 970 55 55Електронна пощаinfo@oriflame.bgУеб сайтhttp://www.oriflame.bg
Aз съм онази.... Другата.
Тази, която ще се взира в очите ти винаги с възхищение. Тази, пред която можеш да си свободен в своите планове, дори и да ме раняват, в своите мечти, дори и да не са като моите, в своят път, дори да е толкова далече от моят. Аз съм тази, която ще те приюти и скрие в себе си тогава, когато имаш нужда да избягаш от всичко и всички. Света бих обърнала, за да бъда до тебе, като спътница, на което рамо да можеш да се опреш и никога нищо лошо да не сетиш... Защото това... това, любов на дните ми, се нарича отдаденост от обич. С тази точно и никоя друга обич, аз те обичам и за теб съм като никоя друга, само, защото така искам. Измежду хиляди, различна, аз съм Другата...която ще ти подари света...
***
Естествено, че бях наранена. Бях съсипана. Разрушена на съставни частици. Беше въпрос на характер. Беше въпрос на добри и верни приятели, които слушаха за драмата ми отново и отново, чиито рамене бяха пропити със сълзите ми и чиито сърца се късаха заедно с моето при всеки спомен за случилото се. Кошмарът на това да си вярвал, да си се надявал, да ти е обещано, но вместо да ти се даде, да ти бъде отнето всичко останало. Една година по - късно ми е пределно ясно защо преживях всичко, с което животът ме накара да се справя. За да разбера колко силна всъщност мога да бъда. За да имам възможността да преосмисля и преоценя качествата и недостатъците, които притежавам.Точно преди една година си пожелах някой специален, който да открадне сърцето ми. Днес сама му го давам. С чиста съвест и цялото!
Търсене по таг
Тагове
|
|
