|
Днес стотици фирми търсят семинарни зали под наем, за да презентират бизнеса си или пък да проведат подготовка на нови кадри. Мрежата е изпитан източник на информация със съдействието, на който ще намерите всичко, което ви е необходимо.
Как да наемете нужната зала
Един от възможните варианти е да посетите Есенс център, където ще попаднете на оборудвани салони от петнадесет до сто и двадесет седящи места. Всяко помещение има своите мебели, интернет, микрофони и така нататък. Цените за наем варират според заявената от вас бройка присъстващи и времето, през което ще провеждате семинарите си.
Редом с вече споменатите зали за семинари, прибавяме
уъркшоп помещения, стаи за терапия и място за обучения на персонал. Постарахме
се да създадем прекрасна атмосфера за работа, с необходимото спокойствие и
бизнес насоченост. Положихме големи усилия докато постигнем качествено
обзавеждане, но ето че днес можем да се похвалим с високи резултати.
Ние знаем какво се изисква за организацията на една конференция и още при първия досег до залите ни, ще усетите старанието, което сме вложили. Искаме всичко да бъде на ниво, така че да партнираме с вас и в бъдеще време. Обръщаме внимание и на най-дребните детайли и гарантираме ползотворното ви присъствие в Есенс център.
Правилата за използване на помещенията ни се уточняват предварително, което е повод да ни се обадите поне една седмица преди настъпване на събитието. Това ще ни позволи, да почистим и спретнем салоните в очакване на вашата бизнес или учебна група.
В заключение
Години наред предоставяме семинарни зали под наем и до този момент не сме никакви проблеми. Погрижихме за безопасността като наехме частна охранителна фирма, която да въдвори ред в сградата на центъра. Сега ви остава да използвате телефоните в сайта ни и да договорим часа и мястото на срещата. Няма да съжалявате, че избрахте удобствата ни и сме сигурни, че се върнете при нас.
Ето вече май се досещаш! Омразата те изпълва, дори и празното ти сърце боли. Казваш си наум : -Ето я тази, която ме съсипа, правя и чест, че е единствената, която успя да ме изиграе, дано не срещне погледа ми, защото ще успее да види, какво наистина чувствам или пък още по-лошо - отново ще стопли сърцето ми, ще го запали с нейния огън и болката ми ще се усили.. Как ми се иска да не я срещам, защото не мога да преживея това, че никога не ме обикна!
Но ти, драги мой, така и не успя да разбереш същността ми. Никога ли не се почуди, защо в телефонния ми указател бяха изписани само мъжки имена.. Защото ако си беше задал този въпрос, щеше да стигнеш до отговора. А отговорът е, че аз наистина те обичах, но любовта ми беше голяма, твърде голяма, за да ти я дам цялата. А и няма как да обичам само един мъж, това съм аз - влюбвам се в твоята усмивка, в неговите очи, в походката на трети и така всички вие правите едно цяло за мен, един уникат, който ме прави щастлива, в когото съм събрала всичко, което търся.
В края искам да те помоля само за едно - не ме съди строго, не изричай грозни думи по мой адрес.. Защото аз те обичах, и ти мен, дадох ти част от мен и любовта и макар и малка, тази част те изпълни целия, ти беше част от мен, част от това, което обичам.. Прости ми!
Ако запазим малко приличие,
ако не бъдем част от едносричие...
Ако открием колко си приличаме,
макар не винаги да се обичаме...
Ако потърсим малко откровение
и не говорим с толкова пренебрежение...
Ако поискаме себе си в друг да открием,
без да се изплашим и да поискаме да го убием...
Ако затворим за малко очите си,
но пък отворим широко душите си...
Ако можем да преглътнем себе си
и не въздигаме толкова егото си...
Само тогава ще има синхрон,
а не парченца от спукан балон.
Беше дъждовен и мрачен ден. Всичко около мен беше в кал, а капките дъжд тихо падаха върху мократа земя.
Вървях към училище улисана в собствените си проблеми. Мислех за живота си. Всеки ден беше еднообразен. Всичко се повтаряше и нищо не ми правеше впечатление. Бях потънала в размисли.
Тогава изведнъж чух звук от акордеон. Обърнах се по инерция. Видях един стар човек. Въпреки лошото време той стоеше под дъжда и продължаваше да свири своята песен. Знаех, че това е единсвения начин той да изкара прехраната си и ми стана много мъчно, когато видях, че всички хора го подминават без даже да го погледнат.
Нещо в сърцето ми се сви. Знаех, че трябва да му помогна. Върнах се и пуснах последните си стотинки в картонената кутия, която вече беше подгизнала.
Аз щях да ги изхарча за нещо глупаво, а знаех, че като ги дам на този нещастен човек мога да направя нещо наистина смислено и хубаво!
В този момент старецът се усмихна и каза с топъл глас “Благодаря”. Нещо в мен се преобърна. Целият ми ден тръгна в друга посока. Усмивката на този човек ме стопли повече от който и да е друг в последно време. Чувството, че си направил нещо добро не може да се сравни с нищо друго.
Продължих по пътя си,но вече не бях изпълнена
с песимистични мисли, а светът ми изглеждаше по-хубав и повече от всичко вярвах
в доброто.
|