Блог

Всяко едно момиче както и аз е наранено след раздялата с (момчето) особено ако любовта е била голяма и той я е скъсал. Дни на ред седим вкъщи и се чудим защо се стигна до тук? Мислим за всеки един прекаране миг с него спомняме си милите думи (за които сме мислели че значат завинаги) ... Градът е малък имали сме спомени навсякъде , всъщност те ни разяждат и ни измъчват отвътре .. Но не трябва да е така момичетата сме силни злобни отмъстителни можем да съсипем всеки който си пожелаем защо да плачем за нещо което не плаче за нас? Изправяме си и продължаваме напред въпреки трудностите и препятствията. След всяка една загуба ставаме по-силни и по-трудно допускаме хората до нас ... Но не трябва да си губим времето само и с отмъщение защото така ще пропуснем някой който е готов да се бори за нас ... :)

Имали ли сте  чувството,че някои се подиграва с чувствата ви? С мен се случи! Имаше едно момче, казвахме си че се обичаме, но се оказа, че той не е чувствал нищо към мен. Харесвал ме е само, защото съм имала хубаво тяло... Казваше ми, че ме обича само , за да не се чувствам зле. Съсипана съм,боли ме,но ще ми мине и някои ден ще му го върна!!

Скъпи, помниш ли как ми обеща да гледаме заедно изгрева на слънцето? Да, онези оранжево-жълти, първи лъчи, след които започва нов ден. Усмихваш се под слънчевите лъчи и очите ти грейват, когато знаеш, че човекът, без когото не можеш е до теб. Така си представих нещата аз, така исках да бъдат. Да стоим двамата на плажа и да наблюдаваме зараждането на новото, неизживяното. Да се гоним боси по пясъка, да се радваме на вълните в буйното море. Две толкова противоречиви неща - пясък и вода, също като нас...преплитат се и се превръщат в една цяла, завършена картина. Но уви, обещанието ти отново остана неизпълнено, отново предаде една част от мен и сърцето ми, което тайно копнееше, всичко това да се превърне в реалност някой ден. Недей, не се опитвай да поправиш стореното, счупена чаша можеш да поправиш, счупено сърце - не!

Виждаш ли, работата е там, че аз и ти сме като животните. Ти ме гониш и когато ме стигнеш- бягаш, за да мога аз да се опитам да те хвана, но не виждаш ли? Аз не правя дори едно движение- стоя на едно място втренчена в теб с удивление. Та нима не осъзна вече, че не ми е в природата да гоня? Не разбра ли, че ти си този, който трябва да ме хване? Но не за кратко, както ти го правиш...Джунглата е голяма, има още толкова много хищници, които дебнат да ме хванат в лапите си. Не позволявай някой друг да ме спечели, заради твоята нужда да играеш игрички.

Няма да ме загубиш никога - прошепна тя през тясната маска… А знаеш ли защо ?!! Защото никога не си искал да ме задържиш… "

Играем една и съща игра от векове насам- на победители и победени. Победителите имат една цел- наградата, която им носи самоувереност. Победените- е, те нямат цел, тя просто ги обвива надежда, че следващия път ще се представят по-добре. Ти, драги, си от победителите- веднага щом хванеш трофея в ръце и му се порадваш няколко кратки минути, изпитваш жажда за следващия. Не обръщаш внимание на уникалноста му, на изработката, а просто те радва факта, че някъде по него са гравирани инициалите ти.Аз ли? Е, ясно е, аз съм от победените, тези които се надяват следващата игра да е успешна и дават по 110% от себе си, за да покажат, че и те могат. Разликата между нас е в това, че аз всеки ден гледам трофеите си и им се радвам, напомнят ми за моите победи, а не ги оставям да потънат в прах. Знам стойноста на всеки един и дълги години наред ценя уникалноста им.

Всеки човек се е чувствал самотен. Това е едно от най-гадните чувства да не кажа даже най-гадното и мъчително.Всеки човек сам определя значението на тази дума влияейки се от собствените си вътрешни чувства и мисли. Да няма да кой да споделиш , да се довериш с кой да се забавляваш те изяжда отвътре .Искам да вярвам че всичко ни се случва за да го последва нещо по-добро и да се поучим от грешките си за да може да не ги допускаме отново . Но за съжаление не е така.... Напоследък имам чувството че стават повече лоши неща отколкото добри , че хората се стремят да са по-зли отколкото добри .. Трудно може да се довериш на някой без той да те предаде ... Трудно можеш да помогнеш просто от доброто без да искаш нищо в замяна ... Много лесно ставаш жертва на предателства и интриги... Всеки е готов да те предаде и ,,продаде'' в замяна на исканата цена ... За това единствения изход дори и нежелана е самотата.........

Всеки пише за любовните си драми ,но има неща далеч по-важни ..  Аз  реших да споделя за любовта към моята баба. Някой от вас ще кажат че това е нелепо или срамно , но мене не ме е срам ...Преди време може би и аз съм се срамувала от това , но от както разбрах че е болна това чувство изчезна.. Не мога да си представя че някой ден жената която ме е гледала и е давала всичко за мене и още дава няма да я има . Винаги когато си мисля за това очите ми се насълзяват и сълзите почват да се стичат една по една... гледам отстрани как болестта и се развива а аз съм безсилна. Единственото което мога да направя е да се моля лекарите да я излекуват. Всеки човек пренебрегва хората и близките около него. Никой не се е замислял че може тези хора скоро да не са до него или да е последният му ден с тях .. Когато обаче го направи вече е прекалено късно.. За това трябва да мислим преди всяка една наша дума действие да показваме обичта си на хората около нас и да не ги пренебрегваме. Нека не се налага после да казваме ,, Оценяваш нещо чак когато го загубиш ''

Защо ми обеща неща,който не изпълни?Защо ми обеща да бъдеш с мен завинаги,а не го направи?Защо ми каза,че няма друга за теб,а те видях с друга?Защо се подигра с мен?Защо ме все за някаква играчка?Защо си мислиш,че аз нямам чувства?Защо ме нарани?Защо въпреки всичко не мога да те забравя и  не спирам да мисля за теб ВИНАГИ?  Защо,защо,защо ?Защо по дяволите ,защо ?

Хааа..той. Перфектен както винаги. Нали се сещате той е от онези, които подкосяват коленете ти с всеки поглед, а с всяка усмивка карат сърцето ти да прескочи един удар. И разбира се, за да не бъде всичко перфектно той е един от забранените. Под забранен нямам предвит обвързан имам предвит приятел. Мисля че ако беше обвързан щеше да ми е по лесно да съм покрей него. Как да ви разкажа за него? Той е толкова труден за описване. Просто нямам толкова думи. Та как да се опише най-прекрасната усмивка на света просто с думи? Как да се опишат тези сочни забранени устни? Тези рамене, тези очи, тази топлота в погледа му, която те приканва по близо и по близо. Само при мисълта за него настръхвам, но разбира се ние сме само приятели и ще си останем такива. И не няма да бъдем "само приятели". Ще успея да пазя чувствата си в тайна. Нали? Трябва! Всъщност трябва ли? Да! Охх..не може ли поне веднъж да бъде лесно и безболезнено? Е.. явно не. Ще трябва да прикрия блясъка в очите си когато го видя, ще трябва да прикрия замечтаната си усмивка когато го гледам, ще трябва да прикрия тръпките които минават през мен когато ме докосне, ще трябва да прикрия сълзите си когато си тръгва. Ще трябва да прикрия много неща, но не само от него, а и от себе си. Защото не искам сърцето ми да е на парчета отново. И въпреки това не мога да спра да мисля за него. За гласът му, за смехът му, за искрата живот която блести в очите му, за нaчина по които си играе с косата си когато е нервен, за сънищата които сънувам с него. За всички нещо които го правят перфектния забранен за мен.