Блог

Само ако знаеше как всяка нощ преди да заспя поглеждам някоя наша снимка, колко щастливи изглеждаме... поглеждам я, но само за секунда, не смея дори и за миг да си помисля колко много ми липсваш... за всичко, което сме изживели. Само ако знаеше как цял ден съм тръпнела в очакването да те видя, дори само за малко, дори само за да помълчим седнали един до друг. Ако знаеше, че все още имам глупавия навик като видя падаща звезда, да си пожелавам да съм отново твоя.. че в усмивката ти има нещо вълшебно, което ме  завладява изцяло... Само ако знаеше, че когато ме целуваш си отварям очите, защото искам да те гледам, колко си красив... Само ако знаеше как съм стояла по цяла нощ будна, как съм писала смс-и до теб и съм ги триела... Колко много сълзи съм скрила в нощта, за да не те разочаровам, за да не те нараня, за да не ме видиш слаба... Само ако знаеше, че пазя всяка една мила дума която си ми казал в сърцето си, а там не допускам никой освен теб...Само ако знаеше колко пъти опитвах, борех се за теб, унижих се до последно... но ти не видя това, никога не ме допусна и това ме изморяваше все повече и повече... Само ако беше опитал щях да намеря сили да се боря, да се боря и за двама ни. Само ако знаеше колко пъти се питах къде сгреших, какво не направих...защо не успях да бъда специална за теб, измъчвах се, намразих себе си за това, че не бях достатъчно добра. И знаеш ли от кое боли най-много... ти виждаше, че страдам, но не ме спря... остави ме да се влюбя в теб, да те имам, за да ми кажеш после, че обичаш друга... А тя с какво е по-добра, с какво те заслужи... не знам. Но ако тя е това което искаш, това което те прави щастлив, то аз не съм ти нужна. Помни, че винаги ще има място за теб в сърцето ми. Пази се. Обичам те.

 Ето ме пак- пак на пода, пак тъжна и все така сама. Колко съм жалка! Лежа тук долу и слушам онези тъжни песни. Връщам се назад в миналото- мисля си за нашите моментите, които не мога да върна. Мисля си за бъдещето с теб, което не  мога да имам. Мисля си за теб .. Лежа долу, на твърдия под, и се боря със себе си- опитвам се да не плача, опитвам се да спра да се боря за теб, опитвам се да те забравя. Как може всичко между нас да свърши просто ей така?! Беше различно. Ти беше различен. А сега всичко, което имаме са само спомени .. красиви спомени, които пробуждат в мен горчиви чувства и горещи сълзи. Аз съм просто поредното момиче, което ще остане в миналото ти. Поредната грешка. Поредното нищо. Ти гледаш напред. Виждаш светлина, виждаш красота, виждаш себе си, но не и мен...

Всичко започна с една усмивка....ахх неговата усмивка. Кой би помислил че да се влюбиш, чувството което получаваш може да е много по-хубаво от това което си си мечтала...неговата усмивка..неговите очи..смехът му, шегите му които не са смешни изобщо но пак ме карат да се смея...сега всичко беше една мечта, мечта в която ние двамата бяхме там където започнахме, защото мястото на което се намирахме сега беше грозно, мрачно далеч един от друг. Всичко което имахме изчезна постепенно като вятъра...лека полека болезнено за мен и моето сърце. Той не забелязваше колко сме се променили как аз вече не знача нищо за него но той продължаваше да е всичко за мен...както вятъра събаря листата на дърветата така моите сълзи от болка и мъка се стичаха по лицето ми всеки път когато той се отнасяше с пренебрежение сякаш нямаше сърце да види болката в очите ми когато си заминаваше. Никой от нас не си представя какви чувства ще получим когато се влюбим, никой не си мечтае за болка, безсилие, сълзи, ревност, тъга и сърце което се рони бавно като кората на дървото от което вятърът бавно събира листата от клоните му. Искаше ми се да не се бях влюбвала но хората изпитваме сладко удоволствие от това което ни причинява болка колкото и да роним сълзи че не искаме повече сами си го търсим. Затова всеки ден се събуждам с мисълта за неговата усмивка и за болката която ще ми причини днес за ръцете му които бавно ме галят и едновременно отблъскват за моята малка доза болка, но болка която ме прави щастлива независимо всичко...ахх тази усмивка на този разбивач на сърца ще помня цял живот в сънищата си и ще пазя белезите си по тялото и най-вече тези останали на сърцето и душата ми белязана вечно от него..моят разбивач на сърца 

Едни казваха , че не могат да я познаят . Други се чудеха как е могла да падне толкова ниско , че да тръгне с него . Приятелите и се чудеха как може да не чува какво се говори , да затваря очи за случващото се и да бъде негова . Родителите и мислеха , че тя ще пропадне заради него , но те не знаеха ,че той е живота и въпреки всичко !! Не знаеха , че тя просто реши да не вярва на слуховете , да не чува какво се говори и не за друго , а защото когато го види , туптенето на сърцето и заглушава всички думи !!!! Тя пренебрегваше случващото се , защото когато го види няма значение какво се е случило , важно е само ,че той е до нея , важно е само ,че е близо....

Искаш да крещиш, но нямаш глас. Искаш да разкажеш на някой как се чувстваш, но не знаеш как. Искаш да плачеш, но нямаш сълзи. Тогава как да ти олекне? Как болката да избледнее поне малко? Усещаш, че чувстваш нещо .. нещо неприятно, нещо, което спира дъха ти. Не знаеш какво е, но искаш да спре. Не искаш да се чувстваш по този начин. Толкова странна и неопределена болка, обърква те. Знам. Има 1 лек за нея. Сън. Легни си, отпусни се, затвори очи, купи си билет за Страната на сънищата и заминавай! Поне за няколко часа ще избягаш от реалността- от мислите ти, от чувствата ти, отношенията ти с хората. Спи, спи, красавице малка. Сънувай своето щастие. Сънувай своите мечти. Сънувай своя принц, който вместо да те наранява, ти слага тиара на главата. Сънувай всичко, което те прави щастлива. Усмихни се, поне на сън! Точно така. Запази тази усмивка. Нека всички я видят. Остави ги да си мислят, че живота ти е сбъдната мечта. Изглеждай така, сякаш живота ти е сбъдната мечта. Дръж се така, сякаш не си в реалността, а своите приказни сънища. Живей така, сякаш винаги си в страната на сънищата, където няма невъзможни неща и винаги си щастлива. А сега заспивай, красавице! Лека нощ и добре дошла в Страната на сънищата! 

Не съм влюбена. Аз съм просто омагьосана от него. Тези кафяви, топли очи, които блестят срещу мен.. Тази вълшебна усмивка, която разтапя сърцето ми.. А знаете ли коя е любимата ми песен? Неговият глас! Да, обожавам го! Сякаш ме упоява, само като го слушам. Чак ме обърква. Аз не съм влюбена. Но обичам да е наблизо. Обичам да го гледам как приближава с усмивка. Обичам, когато ме прегръща и усещам сърцето му. Толкова неща обичам в него, че чак го мразя! Мразя, когато чете мислите ми. Мразя, когато знае какво ще кажа. Мразя, когато ме кара да се усмихвам. Мразя, когато ме омайва само с поглед. Толкова много го мразя, а вие ми казвате, че съм влюбена! Как можеш да обичаш човек, от който зависи цялото ти щастие?! Как може да обичаш човек, който знаеш, че ще си тръгне?! Как може да обичаш човек, който те кара да страдаш?! Аз не го обичам! Не съм влюбена в него! Аз не го обичам, не го обичам, не го обичам, не го обичам ... !

  

Знаеш, че така е най-добре. Знаеш, че това е разумното решение. Дори и да боли, ще мине, а след това и двамата ще сте щастливи. Търпи момиче, мълчи си! Не виждаш ли искрите в очите му, когато говори за мечтите си? Не усещаш ли трепета в сърцето му, когато ти разказва всичко, сякаш вече е реалност?  Но въпреки всичко това, сърцето ти се разбива. Да, защото знаеш, че ако мечтите му се сбъднат, ти няма да го видиш никога повече. Той ще замине, а ти ще останеш тук. Мълчи, момиче, не го спирай! Нека поне той бъде щастлив. Нека поне той постигне всичко, което иска. Продължавай да се преструваш, че думите му не те изгарят като въглени. Продължавай да се усмихваш и да кимаш утвърдително. Продължавай, ти си силна! Щом успя да събереш сили да му кажеш, че искаш да сте просто приятели и да скриеш всички свои чувства, значи ще се справиш и с това! Но колко е трудно да си поемеш въздух, когато има буца в гърлото ти, когато сълзите се стичат по красивото ти лице, когато стаята е толкова празна и тиха .. И всяка вечер е до теб твоята най-добра приятелка- самотата. Тя те утешава с всички думи, които не му каза. Показва ти онази обич, която ти запази в сърцето си и не сподели с него. Помогна ти да си изплачеш душата, за да имаш сили утре пак да се усмихнеш. Браво, момиче! Продължавай в същия дух! Подкрепяй го в мечтата си да замине в чужбина, да избяга от теб и останалите грешки в живота му! 

 Лежа на леглото в мрачната стая и се чудя как позволих на образът му да изникне в съзнанието ми отново. Бяха минали месеци... Колко още трябваше? Година, а може би две? Колко за да го забравя? 

Името му все още раздира душата ми. Гледайки сините му очи чувствах как се давя. Потънах толкова дълбоко, още се мъча да изплувам. Аз съм, като камък загнездил се в морското дъно. Камъкът може ли да плува? Безнадеждна съм!

Само, като си припомня как просех любовта му се отвращавам от себе си. Бях готова на всичко за него, сигурно и още съм. 

Той просто си тръгна, без обяснение, без причина, просто си тръгна... Мога ли да го виня? Tа нали аз му позволих.

 Сега знам, какво е чувството да си с някого просто за забавление. Истината е, че не чувстваш нищо. Това е чувствал и той към мен-НИЩО!

Здравей любов.Здравей,мое сладко и тайно мъчение.Защо дойде така неочаквано и толкова бързо? Не бях подготвена, не можех да спра, не знаех къде да избягам. А исках, ужасно много исках...Ти ме връхлетя и ме хвърли в нещо непознато. Накара ме да се влюбя, да се усмихвам безпричинно, да потъвам в неговите очи, да се губя в прегръдката му, да дишам и да живея с мисълта, че съм най-щастливото момиче, да не спирам да мисля и да пожелавам. А беше ли сигурна,че и той я иска? Сграбчи ли и него като мен? Накара ли го да се влюби и да вижда само мен? Жестока си понякога любов. Защо си тръгна толкова бързо? Защо ме остави самичка, като ненужна вещ в ъгъла? Накара ме да те усетя и после ме напусна. И тръгвайки си,ми взе и него...Сърцето ми не е разбито,не.Остана цяло,но наранено. И аз останах да чакам.. И да се надявам,да ревнувам и да страдам,да плача понякога и истерично да се смея,да се моля и да проклинам,да прощавам и да обвинявам,да не заспивам нощем,а денем да очаквам. За това ли казват,че от любовта боли?
И пак те искам и искам да усещам.А може би,ще трябва да избягам? Когато го видя случайно, отново изтръпвам и политам. Отново говоря несвързано и търся очите, за да потъна отново. Дали и той търси моите? Дали си спомня нашите мигове? Дали съжалява? Не си си отишла завинаги любов. Страх ме е от теб, но те искам пак. Да ме връхлетиш отново и да ме накараш да живея. Любовта е лудост. А какво по-хубаво от това да си луд от любов?

Мразех го за това,че ме караше да потръпвам всеки път като го видя,за това,че с нетърпение чаках звънеца да удари, за да мога да го зърна.Той беше толкова противоречив - един път беше мил и добър и ме караше да се чувствам обичана, а друг път беше толкова студен,че започвах да се чувствам като глупачка..... И ето,че отново съм сама и мисля за него.Мисля за всичко,което преживяхме за тази една година, но как да спра сълзите,които напират в мене при мисълта,че вече съм му безрезлична?
Може би го нараних и не отричам това,но той ме наранявяше толкова много пъти, когато беше с ,нея.Какво имаше тя, което аз нямах? Знаех,че ме обича виждах го в очите му, но защо продължаваше да бъде с нея?И все пак аз съм си виновна. Още отначалото като го видях знаех,че е грешка,но понякаква причина не съжелявам за нищо от преживяното,защото той ме накара да порасна.... отвори очите на онова наивно малко момиче и му вдъхна сила. Може би ти беше първата ми любов,но няма да си последната и колкото и да ме нараняваш аз няма да спра да те обичам,защото КОГАТО Е ИСТИНСКО СИ ЗАСЛУЖАВА!