Блог

Сугестопедията е специално усъвършенствана система за получаване на знания, която за разлика от много други методи, разчита само и единствено на способността мозъка да запаметява информация. Голяма част българи учат английски, италиански, испански и други езици именно чрез сугестопедия.

В тази статия ще изброим пет положителни страни на сугестопедията и се надяваме, че ще се съгласите с нас. Ако не сте опитвали подобен вид обучение било по чужди езици, педагогика или друго ви съветваме да опитате и няма да сбъркате с инвестираното време и пари.

Защо да изберете алтернативния вид на обучение

1.      Сугестопедията е система галеща сетивата. Тя се изразява в любов към курсистите и желанието на преподавателите да предадат материала максимално качествено.

 

2.      Обучението, чрез сугестопедия отпуска вашия мозък и го кара да се освободи от цялото напрежение до този момент.

 

3.       За разлика от стандартните школи тук учебния материал се усвоява значително по-бързо. Това става поради високата интензивност на обучение и груповите сеанси между вас и колегите ви.

 

4.       Пълната свобода, която имат курсистите обучавани по метода им позволява по-лесно да схванат уроците. Постоянното общуване по темата свързана с курса развива допълнително вашия мозък и го нагажда към обстановката.

 

5.       Ученици и учители работят в пълна хармония и заедно искат да постигнат една висша цел, а именно вашето образование и придобиване на нови и полезни умения.

 

Това е всичко най-важно, което искахме да знаете за сугестопедията и нейните плюсове. Можем да изпишем още тонове страници но ви препоръчваме да се уверите в стойността на метода сами. Няма от какво да се притеснявате, защото може само да спечелите!

В заключение

Имате шанс да запишете чужди езици в школата на Алегро Виваче, където се работи изключително чрез сугестопедия. Сайтът на училището в интернет е suggestopediabg.com, а там ще откриете още любопитни неща по темата. Развивайте се и вървете напред, а ние ще ви помогнем да реализирате всички ваши планове.

Днес те видях за първи път от няколко месеца. Не знам какво изпитах,защото вече не съм сигурна в чувствата си.Може би да  всичките тези месеци, в които  лееш сълзи напразно те правят безразличен или може би просто те бях преживяла...
Спомням си първата ни среща преди 10 месеца.Бях запленена от тебе още щом те видях. Сигурно така влияеш на момичетата,защото с времето разбрах,че не съм единствената и все пак другите нямаха значение,защото знаех,че аз съм  в мислите ти!
Охх, как ми липсваше тая твоя нежна усмивка,която винаги ме караше да се чувствам като най-специалното момиче на света.. как ми липсваше просто ти.......

А аз всъщност не съм експерт, но правя опити да се опитам поне, да разбера този сложен живот!
Забелязала съм,че винаги когато си казваме ''Страх ме е да не го загубя,да не страдам отново, да не остана самотна'' и да го повтаряме всеки божи ден. Е един ден то просто се случва,защото ние го предизвикваме! Променя ни се и мисленето и действията! С една дума ПСИХИКАТА! Ако искаме нещо силно и сме насочили мисълта си към него,и винаги мислим положително,то ще се случи.Когато си казваш ''Аз вярвам'' ''Аз знам'' и насочиш мисълта си към това нещо се случва.Опитайте и ще видите ефекта! Доста пъти съм мислила и положително и отрицателно и ето..не го разбирам,чак сега,но точно сега го осъзнавам!

Защо,кажи ми защо? 
Трябва ли да има ревност на света?Трябва ли хората да се съмняват в теб?
Толкова е трудно, да имаш човек до себе си,който се съмнява в теб и твоите действия! Но всъщност, той не е сигурен в себе си! Не е сигурен че е напълно достоен,за теб!
Защо трябва да те връща назад в миналото ти? Та това е било преди години! Предполагам всеки човек съумява през всички години да се промени и то доста! Да стане по зрял,да мисли като голям човек, но не при всички се получава..
Трябва ли всеки ден да ти натякват, минало,минало, МИНАЛО! Опитваш се да гледаш само бъдещето,бъдещето си с дадения човек, но уви.. той те връща назад и не ти дава да продължиш! Ревнува те защото си мисли, че би го оставила заради друг,а ти отвътре се изяждаш от яд,защото се познаваш! Ядосваш се,че се съмняват и ти говорят всеки ден така! Това е вид обида,според мен! Обичам го толкова много,че всичко бих дала за него! Не ми е писнало,но просто се уморих от неговото недоверие. Тъжна съм, и не съм предишната аз....
Не искам аз да правя повечето компромиси във връзката, той е момчето,той трябва да ги прави! Той трябва гърба да ми пази,да ме обича,да се грижи за мен, да ходи след мен и да не ме оставя..... 
Защо когато винаги си помислиш '' Йес,най-сетне намерих различния'', той всякъш чува тази твоя мисъл и бърза да ти покаже,че не е така! Единия ден се държи ок,на другия ден е просто пълен фалш! Обича ме и това личи от километри,но боли......

През цялото това време вярвах, че ме обичаш, както аз, но разбрах. Заблуждавала съм себе си всеки ден, всеки час, всяка минута и секунда. Всеки ден поемах от отровната ти любов и нито за момент не се отказах от мечтата си да бъда с теб. Поемах ударите ден след ден в името на любовта. Исках да съм щастлива с теб, надявах се, че ти искаш същото. Но един ден разбрах, че тази отрова, тази болка е била просто за да ме нараниш, както аз нараних теб с онези ужасни думи, които изрекох преди, когато не бях на себе си, заради лъжите ти. Връщаш си всичко сега, когато цената е много по-висока, болката, сълзите всичко е в повече. Седя замислена и истината е...чувствам се някак предадена, сърцето ми е предадено. Вярваше ти, а ти заби нож в него. Въпреки това аз ще продължа да понасям ударите ти, мили мой. Знаеш ли защо? Защото човек трябва да бъде достатъчно силен, за да понесе последствията от грешките си. За това просто ще се изправя срещу теб и ще чакам поредния ти удар, но когато го направиш, аз няма да почувствам нищо.

"Убедила съм се, че когато веднъж свържеш аромат със спомен, той остава в теб завинаги!"

- Блейк Лайвли

Аромати... Намирам се в стая, празна стая. Четири голи сиви стени ме заобикалят, но противно на всякакви очаквания знам, че не съм сама. Долавям аромат. Силен мъжки парфюм. Оглеждам се, но си оставам сама. По дяволите, знам, че си там! Но кой си ти? Толкова познат и толкова далечен. Странно неузнаваем аромат на мистериозен мъж. Мой мъж. Любовник... Спомням си. Картината започва да изкристализира в съзнанието ми, но образът все още е замъглен. Познавам те. Познавам върховете на пръстите ти, спускащи се по всеки милиметър от кожата ми, устните ти, впити в моите, оформящи страстна пареща целувка, и очите също. Виждам ги, кафявите ти очи- най-топлото нещо на този свят. Вдишвам аромата ти. И него познавам. Бих те разпознала по него навсякъде дори и след сто години. Как можех да не се досетя по-рано! Ето, споменът се прояснява, както и образът ти. Лицето, ръцете, очите и устните, косата. Виждам те. Знам кой си. Наричам те Любов!

Беше месец януари,по време на училищния период.Както всички сутрини аз си отивах на училище в 7:00ч.Имах Биология,тогава за пръв път го видях по коридорите .Движеше с едно и също момиче в началото си помислих,че са най-добри приятели,но се оказаха гаджета.От два месеца бяха заедно.Не посмях да му пиша..и ето,че училището организира олимпиада по български аз се явих както и той,след олимпиадата вечерта веднага му писах.Запознахме се ,пишехме си до късно,споделяхме си и ето,че той ми предложи да излезем аз естествено приех,защото бях осъзнала,че имам някакви чувства към него.Излезнахме закачахме се,говорихме си .И дойде време да му призная за чувствата си. Но за съжаление отговора му беше " съжалявам обвързан съм,няма как да се получи между нас" приех го тежко,защото осъзнах,че това е момчето което ще ме направи наистина щастлива. Спрях да му пиша минаха се седмици и той ми писа,бяха се скарали с приятелката му . Започнахме да се прибираме заедно от училище,да излизаме,да си пишем и накрая той ми каза,че има чувства към мен. Бях прекалено щастлива,пращахме си сред нощите смс-и , и получих накрая най-прекрасния смс "искам да съм с теб" . Бяхме заедно два месеца ,и през тези месеци аз бях най-щастливото момиче на света. Но дойде деня в който той ми каза,че трябва да говорим за нещо много важно. Чух най-омразните думи през живота си " трябва да се разделим" приех го много драматично,плаках ,не ядох нищо . Но и до ден днешен не спираме да си пишем . И ето,че разбрах и защо е искал да се разделим..имало е друга . Чрез мен е искал да я забрави,не ме е обичал,лъгал ме е когато ми е казвал че ме е обичал,че му липсвам ...От това най-много ме боли .

/4/
Заведе ме на плажа, където нямаше никой.Аз седнах на пясъка и усетих полъха на вятъра в косите си сякъш усетих топлите му ръце да ме докосват,
но това не беше само усещане...
..Аз се отдръпнах:
- Какво правиш?
- Нищо!Исках да те прегърна защото ми липсваше толкова много!
- Защо направи всичко това?.. Попитах го аз, седнах на пясъка и заплаках.. Той ми подаде ръка да стана и ми каза:
- Понякога човек е принуден да прави това което не иска!.. И ме целуна. Устните му бяха толкова топли! Беше толкова хубаво.. ;( 
Усетих, че той наистина ме е обичал, но все още се питах защо направи всичко това....

/3/ 
Писахме си с часове, излизахме всеки ден, виждахме се и в училище.Беше ни толкова забавно един с друг, Но всяка забава имаше своят край!Започнахме да се караме
всеки ден за дреболии...беше просто неописуемо!Толкова много плаках..но на него не му пукаше.Когато ме виждаше в училище ме подминаваше всякъш съм непозната!
Всъщност аз знаех, че той усещаше, че страдам.Усещаше болката в очите и сърцето ми!
Виждах как ме гледа с отчаяние, усещах,че и аз му липсвам! Но,не нямаше никаква промяна от негова страна...
Един ден телефонът ми звънна ,беше непознат номер:
- Ало, кой се обажда?
- Можеш ли да познаеш?... Беше той 
- Какво искаш?
- Искам да излезем и да поговорим!
- Какво повече имаме да си кажем?
- Кога си свободна? Утре?
- Да свободна съм!
- Окей, ще те взема от вас към 17.00!
Аз се бях приготвила. Накъдрих си толкова хубаво косата, гримирах се... Той беше пред входа. Когато излязох, той ме погледна с усмивка и каза:
- Леле, Толкова си красива!
- Благодаря!Къде ще ходим?
- Кажи къде искаш?
- Където ме заведеш! 
Бях под голямо напрежение!Незнаех къде ще ме заведе, но му имах доверие въпреки всичко..

/2/
Един ден когато вървях към училище се сблъсках с едно момче.Той ме погледна с усмивка, а аз го подминах.Бях толкова отчаяна и от живота,и от любовта...
Качих се в класната си стая,а там всички ме гледаха с презрение,но не обръщах внимание.
Когато ми свършиха часовете, понечих да изляза от стаята, а там беше момчето с което се бях сблъскала на сутринта.Той се засмя и каза:
- Здравей!
Аз се питах какво прави тук, кой е той, какво иска от мен?... Но и аз го поздравих.
Той:- Искаш ли да се разходим?
Аз: - Защо искаш да се разхождаш с мен?
Той:- Ще разбереш! Хайде ела... 
Аз:- Добре!
Разходихме се. Беше едно наистина добро и забавно момче! Разказа ми за себе си, и разбрах,че не само моя живот е бил тежък!Но за мене той беше разбрал единсвено 
името ми,нищо повече. Мислех,че така ще бъде най добре.Не обичах да разказвам за живота си на хората, не обичах да ме съжаляват! Исках да показвам,че съм силна!
Той:- Разкажи ми за теб?
Аз:- Не обичам да говоря за себе си!
Той:- Моля те!
Аз:- С 2 думи: Тежък живот! 
Той:- Окей, не ми разказвай. Не се натъжавай...
Той ме изпрати до автобусната спирка с думите "Беше ми много приятно да се запознаем.Довечара ще си пишем нали?".. Аз нищо не му казах. Качих се в автобуса.Гледах
влюбените двойки как вървят ръка за ръка, и се усмихвах. Когато се прибрах вкъщи реших да вляза в фейсбук. Видях че имам едно ново съобщение.Отворих го..и пишеше:
"Здравей!Днес прекарах един страхотен ден с теб. Надявам се да съм те развеселил малко  " Аз много се зарадвах когато видях че ми е писал!