Блог

 Лежа на леглото в мрачната стая и се чудя как позволих на образът му да изникне в съзнанието ми отново. Бяха минали месеци... Колко още трябваше? Година, а може би две? Колко за да го забравя? 

Името му все още раздира душата ми. Гледайки сините му очи чувствах как се давя. Потънах толкова дълбоко, още се мъча да изплувам. Аз съм, като камък загнездил се в морското дъно. Камъкът може ли да плува? Безнадеждна съм!

Само, като си припомня как просех любовта му се отвращавам от себе си. Бях готова на всичко за него, сигурно и още съм. 

Той просто си тръгна, без обяснение, без причина, просто си тръгна... Мога ли да го виня? Tа нали аз му позволих.

 Сега знам, какво е чувството да си с някого просто за забавление. Истината е, че не чувстваш нищо. Това е чувствал и той към мен-НИЩО!

Здравей любов.Здравей,мое сладко и тайно мъчение.Защо дойде така неочаквано и толкова бързо? Не бях подготвена, не можех да спра, не знаех къде да избягам. А исках, ужасно много исках...Ти ме връхлетя и ме хвърли в нещо непознато. Накара ме да се влюбя, да се усмихвам безпричинно, да потъвам в неговите очи, да се губя в прегръдката му, да дишам и да живея с мисълта, че съм най-щастливото момиче, да не спирам да мисля и да пожелавам. А беше ли сигурна,че и той я иска? Сграбчи ли и него като мен? Накара ли го да се влюби и да вижда само мен? Жестока си понякога любов. Защо си тръгна толкова бързо? Защо ме остави самичка, като ненужна вещ в ъгъла? Накара ме да те усетя и после ме напусна. И тръгвайки си,ми взе и него...Сърцето ми не е разбито,не.Остана цяло,но наранено. И аз останах да чакам.. И да се надявам,да ревнувам и да страдам,да плача понякога и истерично да се смея,да се моля и да проклинам,да прощавам и да обвинявам,да не заспивам нощем,а денем да очаквам. За това ли казват,че от любовта боли?
И пак те искам и искам да усещам.А може би,ще трябва да избягам? Когато го видя случайно, отново изтръпвам и политам. Отново говоря несвързано и търся очите, за да потъна отново. Дали и той търси моите? Дали си спомня нашите мигове? Дали съжалява? Не си си отишла завинаги любов. Страх ме е от теб, но те искам пак. Да ме връхлетиш отново и да ме накараш да живея. Любовта е лудост. А какво по-хубаво от това да си луд от любов?

Мразех го за това,че ме караше да потръпвам всеки път като го видя,за това,че с нетърпение чаках звънеца да удари, за да мога да го зърна.Той беше толкова противоречив - един път беше мил и добър и ме караше да се чувствам обичана, а друг път беше толкова студен,че започвах да се чувствам като глупачка..... И ето,че отново съм сама и мисля за него.Мисля за всичко,което преживяхме за тази една година, но как да спра сълзите,които напират в мене при мисълта,че вече съм му безрезлична?
Може би го нараних и не отричам това,но той ме наранявяше толкова много пъти, когато беше с ,нея.Какво имаше тя, което аз нямах? Знаех,че ме обича виждах го в очите му, но защо продължаваше да бъде с нея?И все пак аз съм си виновна. Още отначалото като го видях знаех,че е грешка,но понякаква причина не съжелявам за нищо от преживяното,защото той ме накара да порасна.... отвори очите на онова наивно малко момиче и му вдъхна сила. Може би ти беше първата ми любов,но няма да си последната и колкото и да ме нараняваш аз няма да спра да те обичам,защото КОГАТО Е ИСТИНСКО СИ ЗАСЛУЖАВА!

Сугестопедията е специално усъвършенствана система за получаване на знания, която за разлика от много други методи, разчита само и единствено на способността мозъка да запаметява информация. Голяма част българи учат английски, италиански, испански и други езици именно чрез сугестопедия.

В тази статия ще изброим пет положителни страни на сугестопедията и се надяваме, че ще се съгласите с нас. Ако не сте опитвали подобен вид обучение било по чужди езици, педагогика или друго ви съветваме да опитате и няма да сбъркате с инвестираното време и пари.

Защо да изберете алтернативния вид на обучение

1.      Сугестопедията е система галеща сетивата. Тя се изразява в любов към курсистите и желанието на преподавателите да предадат материала максимално качествено.

 

2.      Обучението, чрез сугестопедия отпуска вашия мозък и го кара да се освободи от цялото напрежение до този момент.

 

3.       За разлика от стандартните школи тук учебния материал се усвоява значително по-бързо. Това става поради високата интензивност на обучение и груповите сеанси между вас и колегите ви.

 

4.       Пълната свобода, която имат курсистите обучавани по метода им позволява по-лесно да схванат уроците. Постоянното общуване по темата свързана с курса развива допълнително вашия мозък и го нагажда към обстановката.

 

5.       Ученици и учители работят в пълна хармония и заедно искат да постигнат една висша цел, а именно вашето образование и придобиване на нови и полезни умения.

 

Това е всичко най-важно, което искахме да знаете за сугестопедията и нейните плюсове. Можем да изпишем още тонове страници но ви препоръчваме да се уверите в стойността на метода сами. Няма от какво да се притеснявате, защото може само да спечелите!

В заключение

Имате шанс да запишете чужди езици в школата на Алегро Виваче, където се работи изключително чрез сугестопедия. Сайтът на училището в интернет е suggestopediabg.com, а там ще откриете още любопитни неща по темата. Развивайте се и вървете напред, а ние ще ви помогнем да реализирате всички ваши планове.

Днес те видях за първи път от няколко месеца. Не знам какво изпитах,защото вече не съм сигурна в чувствата си.Може би да  всичките тези месеци, в които  лееш сълзи напразно те правят безразличен или може би просто те бях преживяла...
Спомням си първата ни среща преди 10 месеца.Бях запленена от тебе още щом те видях. Сигурно така влияеш на момичетата,защото с времето разбрах,че не съм единствената и все пак другите нямаха значение,защото знаех,че аз съм  в мислите ти!
Охх, как ми липсваше тая твоя нежна усмивка,която винаги ме караше да се чувствам като най-специалното момиче на света.. как ми липсваше просто ти.......

А аз всъщност не съм експерт, но правя опити да се опитам поне, да разбера този сложен живот!
Забелязала съм,че винаги когато си казваме ''Страх ме е да не го загубя,да не страдам отново, да не остана самотна'' и да го повтаряме всеки божи ден. Е един ден то просто се случва,защото ние го предизвикваме! Променя ни се и мисленето и действията! С една дума ПСИХИКАТА! Ако искаме нещо силно и сме насочили мисълта си към него,и винаги мислим положително,то ще се случи.Когато си казваш ''Аз вярвам'' ''Аз знам'' и насочиш мисълта си към това нещо се случва.Опитайте и ще видите ефекта! Доста пъти съм мислила и положително и отрицателно и ето..не го разбирам,чак сега,но точно сега го осъзнавам!

Защо,кажи ми защо? 
Трябва ли да има ревност на света?Трябва ли хората да се съмняват в теб?
Толкова е трудно, да имаш човек до себе си,който се съмнява в теб и твоите действия! Но всъщност, той не е сигурен в себе си! Не е сигурен че е напълно достоен,за теб!
Защо трябва да те връща назад в миналото ти? Та това е било преди години! Предполагам всеки човек съумява през всички години да се промени и то доста! Да стане по зрял,да мисли като голям човек, но не при всички се получава..
Трябва ли всеки ден да ти натякват, минало,минало, МИНАЛО! Опитваш се да гледаш само бъдещето,бъдещето си с дадения човек, но уви.. той те връща назад и не ти дава да продължиш! Ревнува те защото си мисли, че би го оставила заради друг,а ти отвътре се изяждаш от яд,защото се познаваш! Ядосваш се,че се съмняват и ти говорят всеки ден така! Това е вид обида,според мен! Обичам го толкова много,че всичко бих дала за него! Не ми е писнало,но просто се уморих от неговото недоверие. Тъжна съм, и не съм предишната аз....
Не искам аз да правя повечето компромиси във връзката, той е момчето,той трябва да ги прави! Той трябва гърба да ми пази,да ме обича,да се грижи за мен, да ходи след мен и да не ме оставя..... 
Защо когато винаги си помислиш '' Йес,най-сетне намерих различния'', той всякъш чува тази твоя мисъл и бърза да ти покаже,че не е така! Единия ден се държи ок,на другия ден е просто пълен фалш! Обича ме и това личи от километри,но боли......

През цялото това време вярвах, че ме обичаш, както аз, но разбрах. Заблуждавала съм себе си всеки ден, всеки час, всяка минута и секунда. Всеки ден поемах от отровната ти любов и нито за момент не се отказах от мечтата си да бъда с теб. Поемах ударите ден след ден в името на любовта. Исках да съм щастлива с теб, надявах се, че ти искаш същото. Но един ден разбрах, че тази отрова, тази болка е била просто за да ме нараниш, както аз нараних теб с онези ужасни думи, които изрекох преди, когато не бях на себе си, заради лъжите ти. Връщаш си всичко сега, когато цената е много по-висока, болката, сълзите всичко е в повече. Седя замислена и истината е...чувствам се някак предадена, сърцето ми е предадено. Вярваше ти, а ти заби нож в него. Въпреки това аз ще продължа да понасям ударите ти, мили мой. Знаеш ли защо? Защото човек трябва да бъде достатъчно силен, за да понесе последствията от грешките си. За това просто ще се изправя срещу теб и ще чакам поредния ти удар, но когато го направиш, аз няма да почувствам нищо.

"Убедила съм се, че когато веднъж свържеш аромат със спомен, той остава в теб завинаги!"

- Блейк Лайвли

Аромати... Намирам се в стая, празна стая. Четири голи сиви стени ме заобикалят, но противно на всякакви очаквания знам, че не съм сама. Долавям аромат. Силен мъжки парфюм. Оглеждам се, но си оставам сама. По дяволите, знам, че си там! Но кой си ти? Толкова познат и толкова далечен. Странно неузнаваем аромат на мистериозен мъж. Мой мъж. Любовник... Спомням си. Картината започва да изкристализира в съзнанието ми, но образът все още е замъглен. Познавам те. Познавам върховете на пръстите ти, спускащи се по всеки милиметър от кожата ми, устните ти, впити в моите, оформящи страстна пареща целувка, и очите също. Виждам ги, кафявите ти очи- най-топлото нещо на този свят. Вдишвам аромата ти. И него познавам. Бих те разпознала по него навсякъде дори и след сто години. Как можех да не се досетя по-рано! Ето, споменът се прояснява, както и образът ти. Лицето, ръцете, очите и устните, косата. Виждам те. Знам кой си. Наричам те Любов!

Беше месец януари,по време на училищния период.Както всички сутрини аз си отивах на училище в 7:00ч.Имах Биология,тогава за пръв път го видях по коридорите .Движеше с едно и също момиче в началото си помислих,че са най-добри приятели,но се оказаха гаджета.От два месеца бяха заедно.Не посмях да му пиша..и ето,че училището организира олимпиада по български аз се явих както и той,след олимпиадата вечерта веднага му писах.Запознахме се ,пишехме си до късно,споделяхме си и ето,че той ми предложи да излезем аз естествено приех,защото бях осъзнала,че имам някакви чувства към него.Излезнахме закачахме се,говорихме си .И дойде време да му призная за чувствата си. Но за съжаление отговора му беше " съжалявам обвързан съм,няма как да се получи между нас" приех го тежко,защото осъзнах,че това е момчето което ще ме направи наистина щастлива. Спрях да му пиша минаха се седмици и той ми писа,бяха се скарали с приятелката му . Започнахме да се прибираме заедно от училище,да излизаме,да си пишем и накрая той ми каза,че има чувства към мен. Бях прекалено щастлива,пращахме си сред нощите смс-и , и получих накрая най-прекрасния смс "искам да съм с теб" . Бяхме заедно два месеца ,и през тези месеци аз бях най-щастливото момиче на света. Но дойде деня в който той ми каза,че трябва да говорим за нещо много важно. Чух най-омразните думи през живота си " трябва да се разделим" приех го много драматично,плаках ,не ядох нищо . Но и до ден днешен не спираме да си пишем . И ето,че разбрах и защо е искал да се разделим..имало е друга . Чрез мен е искал да я забрави,не ме е обичал,лъгал ме е когато ми е казвал че ме е обичал,че му липсвам ...От това най-много ме боли .