|
Странно е как може да ме разплаче и да ме разсмее, само ако каже нещо. Всичко зависи от него. Дали ще съм най-щастливата или най-тъжната.
Помня как преди време си казвах, че никой никога няма да ми разбие сърцето. Ето, че и това време дойде и не можех да направя нищо. Той ми разбиваше сърцето на хиляди парченца, малко по малко, бавно и мъчително. След всичко това, аз продължавам да го обичам повече от всичко и винаги ще го обичам.
Поредна нощ стоях будна, въпреки че ми се спеше. Причината беше само Той. Не осъзнаваше, че с думите и с постъпките си той ме нараняваше.
Един часа минаваше, а аз се взирах в безкрайното небе, а луната ме поглъщаше и омагьосваше. Неусетно мина час и започна да вали. Крехките дъждовни капки се спускаха по прозореца и шумоляха по покрива, сякаш искаха да ме накарат да не мисля за него. Ала тяхното желание остана неизпълнено.
Луната се скри. Тръгна си. Изостави ме. Също както него. Надеждата ми беше дъждът да ме подкани да заспя и всичко това да свърши, но уви. Продължаваше да капе спокойно и приспивно, а аз бях будна в три сутринта, заради мисълта за него. Как исках да намеря най-лесния начин, за да заспя. Престорих се, че не ми пука какво би станало от тук нататък. Подейства... Само за миг, но после осъзнах нещо. На него не му пука, защо и на мен трябва да ми пука? Нека се отърся от всичко това и да видя какво ще стане, няма да правя нищо. Ще се пусна по течението. Ще чакам. Ще чакам него. Да ми пише, да ми се обади. Варианта да ме види скоро не беше опция. А може би и останалите варианти.
Знам, че след тези мои разсъждения успях да се успокоя и заспах бързо, разкарвайки мислите за него от главата ми и сълзите от очите ми. Поне само за тази нощ.
Токчетата по асфалта тракаха ритмично. Движеше се бавно. Беше изтощена, но дали от горещия ден или от раните в сърцето и трудно можеше да се разбере. Видът и беше измъчен, а очите и пълни със сълзи. Устните и – пресъхнали от множеството захапвания за да сдържи сълзите си пред него. Беше наранена и адски разочарована от себе си. Поддаде се на изкушението отново. Беше си обещала никога повече да не го прави, да не се доверява, да не се влюбва, но сега отново беше късно. Ножове се забиваха бавно в сърцето и. Всяка негова дума беше един от тези ножове..
Вървеше и си мислеше, мислеше си за него, за прекрасните му плътни устни, които целуват толкова красиво, за грубите му ръце, които прегръщаха едновременно грубо, защитнически и нежно, за погледа му – толкова празен през последния им разговор. Мислеше си за характера в който се влюби, толкова отвратителен, но тя се влюби точно в него и не искаше да го променя, нищо, защото и харесваше такъв какъвто е.
Мислеше си за последната целувка, каквато никога повече нямаше да има.
|