|
Живота
ме научи на търпение на мълчание, живота
ме научи, че няма „ друг начин” , че
въпреки болката която ни разкъсва винаги има някой който да страда повече и
когато знаем, че има и по съкрушени от нас ние намираме и малкото щастие което
ни е останало и се радваме на него докато все още го имаме, защото след един
миг, точно един миг е нужен на вселената за да ни отнеме и последната троха
надежда последната капка щастие и ние пак трябва да намерим път за живот просто
защото няма „друг начин”. Какво можем да направим освен да се борим ? Оставим ли се на течението на реката не знаем къде ще ни отведе ... може да попаднем на водопад. Борбата е единствения път към спасението, към спокойствието и когато изминем този път вече ще можем спокойно да си отдъхнем. Вече ще сме подготвени за подобни битки, ще сме подготвени за същата тази болка, която се опита да ни повали и миналия път, но ето че живота ни поднася нов по-силен, по-тежък удар и следва пак тази постоянна борба и ако го няма гневът, заради който борбата продължава то значи е изчезнала и жаждата за живот, защото това е живота БИТКА. Битка в която не трябва да губиш и не можеш да загубиш просто защото... ...няма "друг начин"
Сълзи
Нощите
се превърнаха в ужас. Тъкмо се бях отървала от безсънните сълзливи нощи и те
пак се върнаха. Заспах обляна в сълзи. Лицето ми се зачерви от плач, главата ми
пареше от болка, а възглавницата подгизна. Накрая заспах уморена от плач и мъка.
Сутринта се събудих сред оставената купчинка използвани кърпички, които все още
бяха мокри, а възглавницата беше влажна. Станах и се погледнах в огледалото –
изглеждах подпухнала, очите ми бяха подути и под тях се бяха образували
торбички. Винаги изглеждаш толкова зле след тежка нощ. Вкъщи не ми беше добре.
Исках да изляза, но как ли щяха да ме гледат хората в този ми ужасен вид... Не
им обръщах внимание, но приличах на наркоманка. Не исках да се показвам навън,
но и тук не ми се стоеше. Домът ми не беше мястото, в което можех да срещна уют
и топлина, а болка. В стаята ми всичко напомняше как снощи плаках и аз не знам
защо. Трябваше да се махна от тук...
Излязох
и сякаш не стъпвах по земята. Отново се върнах вкъщи и се отдадох на пълен
релакс. Ако тук имаше плаж, щях да потопя тялото си в бурните вълни, но не за
да умра, а просто да се успокоя. Сигурна съм, че колкото и да е студена водата,
нищо нямаше да ме спре. Исках да изтрия всичко, което ми причиняваше болка и ми
отнемаше съня нощем. Но нямаше море, имаше река, чиито води нямаше как да
отмият мъката ми без да ми вземат живота. Исках уютното море. Аз го обичах...
Отново
настъпи нощта. Изведнъж се изду силен вятър, чийто шум се чуваше дори при затворен
прозорец. Клоните на високите дървета безсилни се бореха срещу него, борейки се
за живота си. Винаги изпитвах нещо като страх, когато чувах толкова силно звука
на вятъра. Тъмни облаци помрачиха още повече нощното небе. Съвсем скоро започна
да вали. Капките дъжд се сипеха като сълзи от умора и мъка – толкова бавно и
тягостно. После се превърнаха в силен плач, който още повече издаваше тъгата. Стана
късно. Аз отново не спях. За пореден път не можех да затворя очите си. Непрекъснато
се сещах за разговора с Хари, пред очите ми присъстваше неговото тяло с
неговото изражение. Ако някой ни гледаше отстрани, би видял всичко друго между
нас, но не и любов. Да, между нас нямаше и грам любов. Всичко беше обида,
неизказани думи и много болка. Какво ли щеше да стане, ако си казвахме всичко и
ако не бяхме премълчали за пореден път всичко онова, което продължаваше да ни
събира? Да, ние непрекъснато се срещахме и се разделяхме въпреки
обстоятелствата без да има чувства или някаква основателна причина. Сякаш
съдбата беше решила никога да не се забравяме и вечно да ми напомня за него. А
сигурно и на него му се налагаше да си спомни за мен... Какво ли си мислеше?
Продължаваше да се държи все така студено, но в леденото му поведение откривах
една топлина, която викаше моята душа. Не, това не е любовта, а нещо, което
трябваше да изясним. Усещах, че имаше нещо между нас, което не ни даваше мира. В
този момент изпитах страх. Очевидно, отново трябваше да бъдем заедно, но вече
рискувах твърде много – най – ценното си – Адриан. Представете си колко ужасно
е това – да загубя момчето, което обичам и което дава толкова много за мен, за
да се хвана на въдицата на Хари, който за толкова дълго време ми доказа, че
може само да ме наранява!
Аз
предчувствах, че един ден това ще се случи. Казах ви, колко много мои
предчувствия са станали реалност. Нормално е... Не всичко идва даром. Аз искам
да отмъстя, но цената ще е твърде солена. Обещах си... Обещах си, че няма да
жертвам Адриан! Господи, как искам да видя Хари и всичко да стане ясно веднъж
завинаги! Да се видим за последно и повече никога да не се погледнем. Това
искам! Не му искам любовта! Искам да страда, но не и да ми отнема най –
ценното! Затова не помислих, признавам. Цената не е по моите сили, но вече е
късно да се откажа. Войната започна... И това бе само началото... Този път аз
съм виновна. Аз ще съм си виновна и ако загубя Адриан, защото не се научих да
се контролирам и да оставя миналото си настрана. Нещо ме теглеше към Хари и аз
бях като хипнотизирана. Страхувах се... Да, глупачка съм и то голяма, но какво
да направя?! Не можех да оставя многобройните безсънни нощи и изплаканите си сълзи
без обяснение, без извинения, без разговор. И всичко това заради една любов...
Аз толкова исках да бъда обичана, разбирана, закриляна... Не го получих от Хари,
а от Адриан... Сега болеше още по – силно сякаш ножът се заби още по – дълбоко буквално
в сърцето ми. Виждах го как кърви и от очите ми се стичаха сълзи от вина и че
вече съм загубила. Господ ме гледаше отгоре и пак ми доказа колко глупаво
действам. Не бях зрялото пораснало момиче, а малкото наивно дете. Не бях жена,
а дете, което толкова много беше объркано. Ох, защо...? Накрая разумът в мен
надделя. Реших да го отдалеча от себе си. Наложих си да забравя за въпросите
без отговор и да продължа по план без да се налага да губя каквото и да било. Този,
който ще губи, е той! J
Зелената вълна се превръща във все по-голяма част от ежедневието ни. Не само в семейния живот, но също така и в бизнеса. Стремежът на обществото да се полагат всеобщи грижи за опазване на околната среда е с висок приоритет в днешни времена и именно това изисква по-адекватната употреба на иновативните методи и продукти за почистване.
Как можем да го включим в нашето почистване на домаЕко почистването представлява начин за използване на продукти, които не се състоят от токсични химикали, като по този начин не оказва отрицателно влияние на околната среда, която вече е сериозно застрашена от човешките дейности през късния 20ти и начален 21ви век.
Тук ще ви споделим три елементарни примера за субстанции, които се използват във всекидневието и могат да бъдат приложени в почистването на всеки дом, офис или каквото и да е помещение:
Ябълков оцет – всекидневен продукт, който можем да намерим на практика във всяка кухня. Благодарение на отличните си почистващи характеристики, ябълковия оцет може да свърши невероятна работа, особено когато говорим за отстраняване на мазнини или метални съдове с потъмнели повърхности. Други цели, за които може да бъде използван е почистване на прозорци и огледала.
Сода бикарбонат – хлебната сода, която познаваме доста добре е идеален асистент за почистване на редица предмети и части на дома ви. Тя може да ни служи за почистването на почти всичко – мивката в кухнята и банята, тоалетната чиния, както и сребърните прибори, които използвате само при специални случаи. Друг огромен плюс в полза на хлебната сода е способността й да премахва лоши миризми!
Лимонов сок – този натурален продукт притежава уникални свойства, които могат да са от огромна полза при еко почистването. Ако все още не сте се уверили в почистващата му сила, може би не сте запознати с факта, че може също така да действа като малко по-слаба белина, което може да е голямо предимство!
Допълнителни съвети за Еко почистванеХлора и фосфатите са изключително вредни съставки, които за жалост се откриват в почти всички почистващи препарати за миене на чинии и съдове. Избягвайте употребата им при възможност!
Аерозолните препарати не са препоръчани за употреба, понеже благодарение на токсичната субстанция в тях представляват възпламенима заплаха за дома ви. Въпреки че през последните години подобен вид препарати са под строг производствен и качествен контрол, те все още представляват заплаха за околната среда поради химичните елементи, които съдържат.
Ако е дошло време да се справите с петната и мръсотията по вашите килими, може би най-добрата идея ще бъде да се свържете с фирма за почистване, за да се възползвате от най-новите и ефективни техники.
При нужда от помощ с подобни цели, специалистите от Клийн Къмпани ООД – София винаги са на ваше разположение, така че се свържете с тях за повече информация относно безопасното и екологично почистване на вашият дом или офис! Известни сме с нашите първокласни почистващи услуги и достъпни цени!
|