Блог

Зелената вълна се превръща във все по-голяма част от ежедневието ни. Не само в семейния живот, но също така и в бизнеса. Стремежът на обществото да се полагат всеобщи грижи за опазване на околната среда е с висок приоритет в днешни времена и именно това изисква по-адекватната употреба на иновативните методи и продукти за почистване.

Как можем да го включим в нашето почистване на дома

Еко почистването представлява начин за използване на продукти, които не се състоят от токсични химикали, като по този начин не оказва отрицателно влияние на околната среда, която вече е сериозно застрашена от човешките дейности през късния 20ти и начален 21ви век.

Тук ще ви споделим три елементарни примера за субстанции, които се използват във всекидневието и могат да бъдат приложени в почистването на всеки дом, офис или каквото и да е помещение:

Ябълков оцет – всекидневен продукт, който можем да намерим на практика във всяка кухня. Благодарение на отличните си почистващи характеристики, ябълковия оцет може да свърши невероятна работа, особено когато говорим за отстраняване на мазнини или метални съдове с потъмнели повърхности. Други цели, за които може да бъде използван е почистване на прозорци и огледала.

Сода бикарбонат – хлебната сода, която познаваме доста добре е идеален асистент за почистване на редица предмети и части на дома ви. Тя може да ни служи за почистването на почти всичко – мивката в кухнята и банята, тоалетната чиния, както и сребърните прибори, които използвате само при специални случаи. Друг огромен плюс в полза на хлебната сода е способността й да премахва лоши миризми!

Лимонов сок – този натурален продукт притежава уникални свойства, които могат да са от огромна полза при еко почистването. Ако все още не сте се уверили в почистващата му сила, може би не сте запознати с факта, че може също така да действа като малко по-слаба белина, което може да е голямо предимство!

Допълнителни съвети за Еко почистване

Хлора и фосфатите са изключително вредни съставки, които за жалост се откриват в почти всички почистващи препарати за миене на чинии и съдове. Избягвайте употребата им при възможност!

Аерозолните препарати не са препоръчани за употреба, понеже благодарение на токсичната субстанция в тях представляват възпламенима заплаха за дома ви. Въпреки че през последните години подобен вид препарати са под строг производствен и качествен контрол, те все още представляват заплаха за околната среда поради химичните елементи, които съдържат.

Ако е дошло време да се справите с петната и мръсотията по вашите килими, може би най-добрата идея ще бъде да се свържете с фирма за почистване, за да се възползвате от най-новите и ефективни техники.

При нужда от помощ с подобни цели, специалистите от Клийн Къмпани ООД – София винаги са на ваше разположение, така че се свържете с тях за повече информация относно безопасното и екологично почистване на вашият дом или офис! Известни сме с нашите първокласни почистващи услуги и достъпни цени!

И тогава осъзнах не беше той който ми липсваше ,защото отдавна бях свикнала с отсъствието му.Нали знаете когато спреш да обичаш някого ,скоро след това той просто спира и да ти липсва...Бях аз ,това ,което ми липсваше ,бях аз.Или по скоро тази която някога бях....Момичето ,което бе способно да обича,момичето чиито очи блестяха,момичето чията усмивка грееше като слънцето.Момичето с големите мечти ивярата в любовта,вярата в щастливия край...Да бях наивна ,но пък бях щастлива. Някои казват ,че съм силна , но истината е ,че не съм... Слаба съм,страх ме.Страх ме е ,че ако допусна някого до себе си отново ,всичко ще рухне.Страх ме ,че отново ще ме наранят. И в крайна сметка не е ли е по-добре да изпитвам болка отколкото абсолютно нищо?Дали просто не търсих извинение,за да не отворя сърцето си?Или стената която бях построила наистина беше трудна за събаряне?
Болката поглъща хората ,и те свикват с нея.Поглъща ги до такава степен ,че в един момент сякаш става част от тях и те просто се примиряват с това.Примиряват се и спират да мислят ,че заслужават щастие.
Точно в този миг ние губим себе си...точно както аз някога се изгубих. И се питам веднъж загубим ли своето аз ,веднъж пречупят ли ни ,веднъж предадат ли доверието ни ,има ли връщане назад?! Можех ли да погледна някого със същите очи както някога гледах него?!Можех ли отново да обичам безрезервно без никакви задръжки,без страхове...Можех ли отново да се отдам изцяло на някого?!Можех ли отново да повярвам в любовта?!

Беше обикновения 16 септември, но този път в ново училище.Нови хора,нови приятели, нов живот!Отначало не харесвах хората,които бяха в класът ми, но с времето ги опознах, особено едно от момичетата,което сега е най-добрата ми приятелка. Бяха минали 5 седмици от както почнахме училището, нищо интересно не ми се случваше. Една сутрин, докато вървях с един познат към училището,видях едно момче..Беше от неговия клас, настигна ни и продължи да върви с нас. Беше ми адски странен, не знам защо,но сякаш нещо ми се случи, просто изведнъж бях влюбена в това момче.Разказваха ми за него.Започнах да го следя..Знаех какво прави,или какво щеше да направи. Един ден реших да му пиша.Но не започнах със ''Здравей!'' както се почва, ами се правех,че бъркам човека и така се запознахме.Започнахме почти редовно да си пишем всеки ден,поздравявахме се в училище.Реших да се осмеля и му казах,че изпитвам нещо,но той ми каза,че може и то да ме харесва малко,но повече харесвал някакво друго момиче,а плюс това няколко дни по-късно разбрах,че харесва и най-добрата ми приятелка.Не можех просто да повярвам.Беше ми гадно, но с времето сякаш спря да ми пука толкова,че я харесва,може би защото тя го отрязваше винаги, а и на мен ми омръзна.И до сега всичко това си продължава.. Не знам вече какво мога да направя.Имам само 2 възможности: да го забравя или просто да продължа да се мъча,въпреки че не вярвам да има някакъв смисъл вече.

Паля цигара. Поглеждам празната кутия пред мен. По дяволите... След тази цигара пак ще почна да си спомням за теб. За нас. И да се питам - това ли остана от мен? Недопушена цигара, бутилка уиски и половин сърце...

Истинска? Искаш да съм истинска и естествена и да съм себе си. Как да бъда себе си когато не знам коя съм аз? Когато не съм открила себе си? Нямам идея какво наистина искам и дали ако наистина пожелая нещо мога до го постигна? А това е лошо. Това е много лошо. Опитвам се да потдражавам на това, което видя да се впиша опитвайки се да бъда различна. Както всички се мислят за различни, а всъщност точно това ги прави еднакви. Всеки казва аз не съм такъв, а в слезващия момент несъзнателно става точно какъв. И живее в илюзия, че ще заблуди другите и вкрайна сметка единствените заблудени си оставаме ние. Имаме си изградени чужди идеали, като хубава работа, задружно голямо семейство и щастлив край, или много пари, жени и луксозен живот, а всъщност не знем какмо искаме просто ни харесва идеята за този живот, който виждаме по филмите и смятаме за перфектен. А кой всъщност ни изгражда тези идеали? Кой ни налива в главите всички тези перфектни идеи, които вкрайна сметка не се сбъдват и ни карат да се депресираме? Само аз ли си задавам този въпрос? Само аз ли виждам нещата така? Само аз ли смятам, че има нещо сбъркано в това? Само аз ли не виждам смисъла и себе си в тази картинка?Само аз ли се чувствам изгубена? Само аз ли чувствам, че не мога да си намеря мястото...

Реших просто да продължа да се боря за него, и вниманието му, но явно не ми се получаваше особено. Той започна да контактува редовно, но не с мен , а с ''най-добрата'и ми ''приятелка'' , ако дори мога да я нарека такава ВЕЧЕ. Тя му отвръщаше на всяка закачка и така всеки път му даваше надежда. За 'Свети Валентин' дори му написа валентинка, и той страшно се зарадва.

  Изведнъж няколко дни след това не си пишехме,нито се поздравявахме или изобщо не говорехме.. Бяхме като непознати. Просто един ден той ми писа и от тогава отново се почна. И след това ми каза как уж моята 'приятелка'  му е казала ,че не го харесвам ,а съм влюбена в друг. Какво за бога трябваше да мисля,че означава това..  Пред мен тя го убиждаше как ли не , а в чатовете им тя му отвръщаше на всяка пратена емотиконка.. Не ви ли звучи долно? 

   Аферата им продължаваше всеки ден. Имаха си и номерата дори.. Но един ден не издържах повече. Тя започна пред мен сякаш да ми намеква ,че би се събрала с него..Попитаха я , какво ще направи, ако момчето ,което тя казваше ,че харесва , си намери друга,а тя пред мен най-нагло и арогантно отговори - '' Ще тръгна с , този който тя харесва'' . Не можах да се стърпя и просто и забих шамара,който сама си заслужи. 

 Всички момичета смятаха,че прави всичко това , на пук на мен, но аз не вярвах, защото я смятах за моята ''най-добра приятелка'' е явно не е била. Разказвах всичко на едно момиче, ама от началото до края на всичко. Тя не издържа да ме гледа такава, за това писа на това момче. Каза му абсолютно ВСИЧКО , АМА ВСИЧКО! Не знам какво мисли той сега, но сигурно не го интересува това.. 

 Въпреки това, аз се запознах с момчето която уж 'приятелката' ми харесваше. Отначало мислех да му кажа всичко , което прави тя, защото буквално беше лепната за него. Но осъзнах,че аз не съм толкова АУЧНА! Не мислех да падам на нейното ниво и да и го връщам.Рано или късно, живота ще го върне на нея.

Днес те видях за първи път от няколко месеца. Не знам какво изпитах,защото вече не съм сигурна в чувствата си.Може би да  всичките тези месеци, в които  лееш сълзи напразно те правят безразличен или може би просто те бях преживяла...
Спомням си първата ни среща преди 10 месеца.Бях запленена от тебе още щом те видях. Сигурно така влияеш на момичетата,защото с времето разбрах,че не съм единствената и все пак другите нямаха значение,защото знаех,че аз съм  в мислите ти!
Охх, как ми липсваше тая твоя нежна усмивка,която винаги ме караше да се чувствам като най-специалното момиче на света.. как ми липсваше просто ти.......

 Ето ме пак- пак на пода, пак тъжна и все така сама. Колко съм жалка! Лежа тук долу и слушам онези тъжни песни. Връщам се назад в миналото- мисля си за нашите моментите, които не мога да върна. Мисля си за бъдещето с теб, което не  мога да имам. Мисля си за теб .. Лежа долу, на твърдия под, и се боря със себе си- опитвам се да не плача, опитвам се да спра да се боря за теб, опитвам се да те забравя. Как може всичко между нас да свърши просто ей така?! Беше различно. Ти беше различен. А сега всичко, което имаме са само спомени .. красиви спомени, които пробуждат в мен горчиви чувства и горещи сълзи. Аз съм просто поредното момиче, което ще остане в миналото ти. Поредната грешка. Поредното нищо. Ти гледаш напред. Виждаш светлина, виждаш красота, виждаш себе си, но не и мен...

Когато плачеш аз ще изтрия всичките ти сълзи. Когато викаш аз ще се боря с всичките ти страхове. Аз държах ръката ти през всичките тези години, но ти все още имаш всичко от мен!!!

Въпросът е там, че ти не го оценяваш. Аз ти давам всичко и бих направила каквото е нужно за теб, а ти дори не забелязваш това. Какво повече трябва да направя, за да привлека вниманието ти? Нима аз съм толкова не значима за теб? Бих дала всичко за теб, а ти какво? Даваш ми фалшива любов, много поводи за тъга и смачкваш егото ми. Знай, че при мен това няма да продължи дълго. Накрая всичко се връща. Въпросът е там,че ти няма да си подготвен, защото си свикнал от мен само да бъда добра с теб и да ти прощавам всичко. Хората се променят когато постъпят лошо с тях.
Всичко се връща рано или късно ...
А ти дали ще си готов?

Тя бе онова странно момиче,което винаги стой само на чин,не разговаря подчти с никого,момичето,което никой не забелязваше,даже и когато се опитваше  да говори.

Винаги бе онова момиче което бива малтретирано от хулиганите в класа,само,защото бе крехка и ранима.

Тя бе сянката  в коридора,никой не се интересуваше от нея,всички  я отбягвахa,по една  или по друга причина,тя не бе като останалите...

Различаваше я онова нейно желание да помага на всички даже и на тези които не спираха да и се присмиват и да я клеветят.

 Но дойде моментът в който тя порастна,красивите и пъстри очи започнаха да светят по ярко при мисълта за сцена и публика,бе нетърпелива,нервна,но и по красива от всякога,момичето с широките пуловери и джинси,се бе превирлано в жена,с изискан и собствен стил,с лични гримьори и фризьори.

Странното за всички момиче,криеше тайната за себе си,тайна която накара всички да гледат само в нея,а тя от срамежливо дете,което прекара годините си в училище плачейки,се превърна в ледена и красива сърцеразбивачка.