Блог

 Лежа на леглото в мрачната стая и се чудя как позволих на образът му да изникне в съзнанието ми отново. Бяха минали месеци... Колко още трябваше? Година, а може би две? Колко за да го забравя? 

Името му все още раздира душата ми. Гледайки сините му очи чувствах как се давя. Потънах толкова дълбоко, още се мъча да изплувам. Аз съм, като камък загнездил се в морското дъно. Камъкът може ли да плува? Безнадеждна съм!

Само, като си припомня как просех любовта му се отвращавам от себе си. Бях готова на всичко за него, сигурно и още съм. 

Той просто си тръгна, без обяснение, без причина, просто си тръгна... Мога ли да го виня? Tа нали аз му позволих.

 Сега знам, какво е чувството да си с някого просто за забавление. Истината е, че не чувстваш нищо. Това е чувствал и той към мен-НИЩО!

През цялото това време вярвах, че ме обичаш, както аз, но разбрах. Заблуждавала съм себе си всеки ден, всеки час, всяка минута и секунда. Всеки ден поемах от отровната ти любов и нито за момент не се отказах от мечтата си да бъда с теб. Поемах ударите ден след ден в името на любовта. Исках да съм щастлива с теб, надявах се, че ти искаш същото. Но един ден разбрах, че тази отрова, тази болка е била просто за да ме нараниш, както аз нараних теб с онези ужасни думи, които изрекох преди, когато не бях на себе си, заради лъжите ти. Връщаш си всичко сега, когато цената е много по-висока, болката, сълзите всичко е в повече. Седя замислена и истината е...чувствам се някак предадена, сърцето ми е предадено. Вярваше ти, а ти заби нож в него. Въпреки това аз ще продължа да понасям ударите ти, мили мой. Знаеш ли защо? Защото човек трябва да бъде достатъчно силен, за да понесе последствията от грешките си. За това просто ще се изправя срещу теб и ще чакам поредния ти удар, но когато го направиш, аз няма да почувствам нищо.

Aз съм онази.... Другата.
Тази, която ще се взира в очите ти винаги с възхищение. Тази, пред която можеш да си свободен в своите планове, дори и да ме раняват, в своите мечти, дори и да не са като моите, в своят път, дори да е толкова далече от моят. Аз съм тази, която ще те приюти и скрие в себе си тогава, когато имаш нужда да избягаш от всичко и всички. Света бих обърнала, за да бъда до тебе, като спътница, на което рамо да можеш да се опреш и никога нищо лошо да не сетиш... Защото това... това, любов на дните ми, се нарича отдаденост от обич. С тази точно и никоя друга обич, аз те обичам и за теб съм като никоя друга, само, защото така искам. Измежду хиляди, различна, аз съм Другата...която ще ти подари света... 

Всеки човек се е чувствал самотен. Това е едно от най-гадните чувства да не кажа даже най-гадното и мъчително.Всеки човек сам определя значението на тази дума влияейки се от собствените си вътрешни чувства и мисли. Да няма да кой да споделиш , да се довериш с кой да се забавляваш те изяжда отвътре .Искам да вярвам че всичко ни се случва за да го последва нещо по-добро и да се поучим от грешките си за да може да не ги допускаме отново . Но за съжаление не е така.... Напоследък имам чувството че стават повече лоши неща отколкото добри , че хората се стремят да са по-зли отколкото добри .. Трудно може да се довериш на някой без той да те предаде ... Трудно можеш да помогнеш просто от доброто без да искаш нищо в замяна ... Много лесно ставаш жертва на предателства и интриги... Всеки е готов да те предаде и ,,продаде'' в замяна на исканата цена ... За това единствения изход дори и нежелана е самотата.........

Историята е толкова дълга и заплетена, че не знам как да започна. Май е най-добре от самото начало.
Беше март месец, преди повече от седем години.Късно вечерта се запътих към заведението, където работеше моя много близка приятелка. Дори и не предполагах, че там ще срещна теб, любовта на живота ми.Ти седеше с мой познат на масата и след като седнах ме изгледа така странно, че се замислих какво ти има.Продължи да ме гледаш цялата вечер по този начин. Беше едновременно откачено и сладко.След тази вечер не се и сетих повече за теб и тогава те видях отново.Може би под влияние на алкохола и страхотната музика в клуба ми стана някак си мило и ми се прииска да прекарам вечерта с теб.Беше уникално,цяла вечер танцувахме, а ти не спираше да ме гледашпо същия странен начин,както първия път.И като всяка хубава среща, и тази завърши с целувка,но не просто с целувка,а с перфектната целувка! В този момент осъзнах, че за теб аз съм нещо повече от позната.
Тъкмо бях приключила връзка,страдах, обвинявах се и имах нужда от нещо което да повдигне моето самочувствие, някой който да ме кара да се чувствам специана.....За съжаение реших да те използвам за тази цел.Идея си нямаш как сега съжалявам.И така неусетно, с времето ти се влюби  в мен. Аз обаче,не изпитвах същото към теб. Продължавах да те използвам за да си галя егото. И тогава дойде момента,в който започнах да усещам пеперудите как пърхат в стомаха ми,в момента в който ме докосваше.....................

Поредния скучен ден. В училище беше пълна скука. А навън беше много студено. Нямах търпение да се прибера. Застанах на спирката и зачаках рейса. Бях сама. Загледах се в една  снежинка. Беше толкова нежна и красива. За момент ми се прииска да бъда на нейното място. Толкова свободна и безгрижна. Не се привързваше към никоя друга, защото знаеше, че след няколко секунди ще се стопи и ще остане само спомена за нея. Наистина исках да бъда една от тях. Да се стопя и да забравя за всичко и всички, но това беше просто една мечта... много желана мечта. Докато се опомня от мислите си рейса вече беше дошъл. Качих се и седнах на първото видяно свободно от мен място. Не след дълго вече си бях у дома. Мама беше приготвила любимия ми кекс, изядох на бързо едно парче и залепих погледа си върху една мисъл: "Не обичаш истински, ако не обичаш вечно." И веднага в мислите ми изникна едно момче. И знам, че и ти който четеш това се сещаш за един определен човек. Онзи специалния, който кара тялото ти да трепери от страст и желание. Онзи, който те кара да се усмихваш само при мисълта за него. Този, който те е дарил с толкова хубави моменти , но и с толкова безсънни нощи обсипани със сълзи. Но дълбоко в мен тая надежда, че някой ден ще се превърна в снежинката стопила се на неговите устни и макар, че не съм могла да достигна сърцето му съм оставила спомена за "снежинката стопила се на неговите устни"...

Помниш ли последната ни среща? Каза, че ти трябва време..и аз се съгласих, въпреки че знаех какво ще следва... И да, стана точно това, което си мислех... Разделихме се..Вече няма НАС..Вече няма да има прегръдки, целувки и...и спомени... Но знаеш ли? Аз наистина бях влюбена в теб! Офф, преди няколко дена щяхме да правим 3 месеца, ако още бяхме заедно... Знаеш ли скъпи сърцеразбивачо? Цяла вечер плаках, плаках и си представих, че ще дойдеш и че ще ме целуваш казвайки: "Вече съм тук и НИКОГА няма да те оставя сама"... Но така и не се появи..така и не дойде...Но, не те обвинявам.. Аз съм виновна,знам.. Не трябваше да се привързвам за толкова кратко време.. Виновна съм, защото те обичах прекалено много и имах нужда да бъда обичана..Извинявай скъпи сърцеразбивачо... Моя грешка, а не твоя...Извинявай, че винаги бях до теб, когато имаше нужда, че винаги те подкрепях, че винаги те изслушвах, че вярвах в теб когато всички ти обръщаха гръб.. Но хей, това че сега не сме заедно не означава, че ще изчезна от живота ти ей така... Точно обратното, ще съм до теб каквото и да става... Искам само да си щастлив...

Чувството да те остави, но въпреки това да идва в твоята компания. Да те избягва, защото си мисли, че така е по-добре за теб. Ха, смешно! Въпреки факта, че ме остави в момента, в който най-много имаш нужда от него, въпреки че ме унижи, че ми се подигра аз продължавам да си мисля, че някъде в него стои онова момче което обичах толкова много, което ме пазеше, което ме обичаше, слушаше ме, подкрепяше ме, той го е заключил там и не го показва. Не разбирам толкова лесно ли се захвърля такава връзка. Не го разбирам и честно казано не се и опитвам, все пак няма смисъл да се обръщам към миналото, то няма какво ново да ми каже. :)

Здравейте.Нова съм тук и в момента наистина няма къде другаде да излея емоциите си така да се каже, затова реших да е тук.И така, преди 1 ден скъсах с приятеля си който е от моя град.Вчера той замина за София за няколко дни, а аз се опитах да оправя нещата и сега трябва да го изчакам да се върне, за да говорим на четири очи.Въпреки всичко той си пише с най-добрата ми приятелка, която се познава с него от доста време.Тя го харесваше, но той избра да е с мен.Мисля си, че сега ми се връща за това, че тръгнах с него, но какво трябваше да направя, исках да съм с него и още искам.От друга страна аз и най-добрата ми приятелка винаги сме били единствените момичета в компанията, но лятото се появи едно момиче което разби всичко.Тя просто дойде и ей така развали всичко.Преди малко осъзнах, че тя ме е заместила и чувството е ужасно.Напоследък се чувствам ужасно, сякаш няма нищо хубаво в живота ми.Знам, че не е така, но когато си тинейджър доста често имаш това чувство.

Отново бягах из тъмната гора. Причината ли? Търсех теб. Отново. Дори и след края.
 Тичах без посока, без мисъл, просто тичах, очаквайки ти да ме спасиш от собствените ми страхове и бъдещи грешки. С теб всичко ми се струва толкова добре направено и сякаш животът представлява само радост. Всеки момент, всяка целувка, всяка прегръдка, всяка усмивка е запечатана в съзнанието ми. Всичко е записано на една бетонена стена, която се нуждае от здрава разруха така, че да може върху нея да се строи от някой друг, друг, който ще бъде по-надежден в начините си да покаже и докаже любовта си.
 Изведнъж спрях. Разбрах го. Всичко е било лъжа. Поредната история за момичето, подлъгано от собствените си надежди, история стара като света. Да забравя всичките ти лъжи? Онова изкушаващо " Обичам те", не благодаря. Тази сладка и впоследствие горчива "истина" бе най-хубавото , което бях чувала през последните месеци да не кажа и години.
 Сега всичко отначало. С болка. Влизам в някоя стая, разминавам се с някой и усещам парфюма ти, а дали не полудявам? Копнея за гласа ти, да този глас , който умее да изрича изкусни лъжи, да ме кара да бъда неземно щастлива в един момент и разкъсвана от болка в друг...
 С времето всичко ще се оправи повтарям си. Проблема е там, че не го вярвам...