Блог

Боли ме да го гледам...
Той е толкова близо до мен, но никога няма да то имам.
Трябва да го забравя, да забравя всички изживени моменти заедно, спомените и прекараното време.
Но не знам как ще го постигна. Виждам го всеки ден и това ме убива още повече.
Обичам го толкова много...
Но сега има друга до него и вече няма нужда от мен.
Той я обича както аз обичам него.
Той мисли за нея както аз мисля за него.
Ох, боли ме...
Искам те обратно, само за мен! Единствено за мен!
Ако имах възможност да върна времето назад, щях да разкрия чувствата си по-рано.
И нямаше да направя толкова много грешки.
Може би тогава щяхме да сме зaедно?
Може би тогава щеше да ме обичаш и нямаше да има друга?
Защо съдбата ме измъчва толкова?
Защо не мога да съм щастлива като другите?
Има толкова въпроси, които не мога да отговарям сама.
Объркана съм, не мога да мисля за нищо друго освен теб.
Аз не съм виновна! Сърцето ми избра да се влюби в теб, в твоите небесно сини очи.
Ах тези очи, как ще ги забравя?
Не мога! Не мога и не искам!
Ти винаги ще си част от мен.
Винаги ще има място за теб в моето разбито сърце.
Но ако някой ден искаш да се върнеш,не се страхувай.
Ще те чакам на тайното ни местeнце, но до тогава сбогом!
СБОГОМ МОЯ ЛЮБОВ!!!

Тя никогa никогa нe cпря дa го обича просто спря да го показва...А днес всички казват ето я..."Тя го преживя...Тя бе тази която продължи без него"...Никой не разбра, че това момиче всяка нощ ,заспиваше със сълзи на очите, а на сутринта намираше сила и ставаше с усмивка...!Никой не може да разбере колко многоя боли ...как всеки път се надяваше да е той...Как всеки ден го чакаше да се върне, но напразно...Един ден на нея просто и писна и реши да продължи без него, знаеше че ще бъде трудно, но не и невъзможно, тя не искаше, но нямаше друг избор...И ето я днес едно силно и безчувствено момиче, което не знае значението на думата ЛЮБОВ :)

Любовта е най-сладкото ,но и най-болезнено чувство на света. След една голяма любов винаги остава някой разбит на парченца... За жалост този път бях аз. Ежедневието ми беше просто и еднообразно .. е преди да го срещна разбира се .. Запознахме се съвсем случайно в един октомврийски следобед . Беше студено и валеше аз чаках автобуса към дома ми .. относно заобикалящата ме обстановка не мога да кажа нищо друго.. просто спомена за невероятната му усмивка се е запечата в съзнанието ми на мястото на обстановката . Така и беше секунда след като погледите ни се засякоха светът спря .. мога да се обзаложа,че земята спря да се върти за миг .. миг който никога няма да забравя . Едно чувство в мен ми казваше да се обърна и да бягам колкото сили имам , то знаеше какъв ще е крайния резултат , но аз не го направих. Доближих се до това момче чудейки се как да го заговоря как да привлека вниманието му .. и по ирония на съдбата това внимание за което умирах .. е получих го една кола мина толкова бързо през една от многобройните локви .. и да както се досещате бях опръскана но за мое щастие не бях само аз .. дори да звучи егоистично аз бях доволна че не съм сама. Та той беше по мокър и от мен .. разбира се съдбата се намеси и за напред чакахме един и същ автобус .. щом се качихме имаше само две свободни места и те бяха едно до друго .. по този начин аз срещнах моя сърцеразбивач.Кой би предположил .. е не и аз игривите му зелени очи , чаровната усмивка всичко в него беше невероятно . Завързах разговор като използвах случилото се в моя полза и така преди да се усетя изминаха 5 невероятни месеца .. с чаровника от спирката бяхме влюбени и толкова щастливи  всичко беше като в приказка не веднъж съм се чудила дали е реално или сън . С него преживях толкова много към него изпитвах толкова силни чувства както към никой друг .. и разбира се не ми се размина . След 5 месеца стана 6 после 7 и така цяла година .. и превратната точка беше тогава. Нашата чиста любов вече не беше толкова чиста .. не казвам че той е бил виновен .. и аз имах вина но все пак всяко хубаво нещо си има своя край нали така ? Ревността, глупавите спорове станаха повече от всички хубави моменти .. тога осъзнахме че това е краят .. И сега осъзнавам че след голямата любов винаги някои е разбит .. след него аз съм просто тяло .. тяло без душа той ме остави празна не чувствам нищо след моя чаровен принц .. той успя да ме превърне в това което най много мразих .. сега съм просто една коравосърдечна кучка без сърце .. и това всичко е заради едно момче  :)

Днес, да си направиш татуировка е нещо модно и стилно, което печели респекта на хората около вас. Хората вземат решение на обрисуват телата по различни причини. За някои това е мания, за други-начин да изтъкнат, че и те са способни на това. Едни го правят за удоволствие, други-заради някой. Малко са хората, които осъзнават истинското значение на татуировката-да напишеш или нарисуваш нещо, което знаеш само ти, което е от значение за теб, носи ти късмет или е свързано с нещо, което обичаш, просто искаш да си секси и си правиш секси татуировки. Независимо, обаче, дали хората рисуват телата си, защото им харесва, защото са пристрастени или защото има нещо, което не искат да забравят, процеса на татуиране е един и същ. Най-важното е човек да знае каква точно татуировка желае, а всичко останало се доизяснява в последствие. Ето, няколко съвета, които може би ще помогнат при избора на татус.

Както казахме, най-напред трябва да знаете какво искате. Има безброй много видове, модели и образци, които могат да ви бъдат от полза, както и още толкова идеи, които могат да се появят на бял свят, благодарение на вашето въображение и креативен нюх. Татуировката ви може да бъде малка, голяма, рисунка, надпис или и двете, може да бъде една, но след нея да дойде и втора. Каквато и да е, тя ще застане по най-добрия начин, ако бъде поставена на най-подходящото място. По този въпрос също се изисква сериозно отношение, понеже според вас, една рисунка може да отива на една част от тялото ви, но всъщност да изглежда красива и загадъчна на друго място. По тази причина, трябва много добре да помислите, преди да се решите да украсите тялото си с  перманентна 3D татуировка.

Друг важен детайл е типа на кожата ви. Хората са различни, някои са алергични към нещо, други не. За да не си навлечете проблеми, най-добре първо да се консултирате с татуист или лекар. Например, тези, които са с по-светла кожа, може да не понесат цветното мастило, други пък черното. Цвета на кожата е от значение, така че не трябва да пренебрегвате и тази опасност.

След като вече в главата ви се върти идея за една много добра татуировка, трябва да се посъветвате и с татуист. Това са хората, които могат да ви дадат насоки, да ви ориентират, да отговорят на въпросите ви относно татусите. Те могат да ви кажат дали вашата идея е достатъчно добра, за да се появи върху тялото ви, дали се нуждае от редактиране и кога е напълно готова. Освен това, ако не ви се умува или искате да се оставите изцяло в ръцете на татуиста, може да откриете колко впечатляваща е неговата креативност или да съчетаете идеи, работейки заедно. За да бъде възможно всичко това, е задължително да попаднете в ръцете на специалист, а не на аматьор, така че най-добре се допитайте до ваши познати, които са ползвали такъв вид услуги.

Татуировката е нещо, което ще стои върху тялото ви цял живот, така че не трябва да вземате прибързани решения относно детайлите, свързани с нея. Обмислете добре дали сте готови да направите тази крачка, дали ще издържите и дали ще може да носите тази рисунка завинаги. Една татуировка определя същността ви, затова покажете най-доброто, като задействате въображението си докрай и в съзнанието ви се появи най-подходящия белег, показващ душата ви.

Охх, не мога повече разбери ме.. Просто искам да те видя поне за 5 мин, защото имам нужда от теб, от твоята прегръдка.. Плача отново за теб, за нашата не изживяна любов.. Обичам те ШПИНЧО.. повече от всичко и всички.. Знам, че и ти ме обичаше, но вече не съм сигурна .. Нали казват, че надеждата умира последна.. Ех моята умира.. 

Преди не би направил всичко това и не би допуснал да съм тъжна и нещастна.. Офф, kажи ми! Няма ли да ти липсвам поне малко? Няма ли да ти липсва нашите разговори, разходки, прегръдки, целувки? На мен ще ми липсва!! Помниш ли веднъж валеше дъжд и ние бяхме в парка? Беше студено, много студено.. И тогава ме прегърна толкова силно,че дори забравих за студа.. А помниш ли розата, която ми подари? Още я пазя.. А кутията? Помниш ли я? Всяка вечер я отварям и почвам да

чета листите отново и отново.. Кажи ми как да забравя всичко това и всички тези спомени? Оуу, помниш ли след коледната ваканция се срещнахме пред училище? Каза, че си тичал, за да не те чакам, после ме прегърна силно и ме целуна страстно.. Офф не мога да те забравя, разбери!! И да искам не мога.. Просто адски ми липсваш!! Омразна ми всяка вечер да спя плачейки и да продължа отново на сутринта.. Охх кашкавалче трябваш ми, за да живея ОБИЧАМ ТЕ!!

Пролог

Липсвах му. Усещах го, въпреки че мина повече от година от нелеката раздяла. Ние не бяхме двойка, а уж приятели. Животът ми се превърна във вечна борба за живот. До преди една година. Не му липсваше моето приятелство и вечна грижа за него, която той би определил като досада. Липсваше му моята безкрайна безсмислена любов, която сама загърбих, макар да ми беше тежко. Сега животът и на двама ни тръгна по различни пътища без допирни точки, както винаги е било, но преди аз го следях. Аз открих любовта, за която копнеех да получа от него, но друг ми я подари. Той пое пътя си с друга още преди аз да се откажа.

Вече нищо не трябваше да ни свързва. Признавам, че продължавам да мисля за него, но това превърна любовта в омраза. Щеше ми се да ми бе безразлично, но го мразех заради унижението, на което се подложих, и болката, която никога няма да отшуми. Не знам как все така се получава, но знам какво се случва с него. Приятелите му присъстват в моя живот и кой знае защо, не мога да ги премахна. Не, ние не си говорим. Просто те държат връзката ми с миналото, макар да се познаваме съвсем бегло.

Всичко се разви толкова бързо, че не усетих как отидох от едната крайност в другата. Мислех, че никога няма да се срещнем, но семействата ни бяха добри посредници, а това, което се случи, беше повече от неочаквано. Всъщност, това беше моето сладко отмъщение, което бе сделка между мен и Бог. Пълен обрат на съдбата.

Това бяхме аз и той – две души, събирани от любов и омраза сякаш съдбата настояваше никога да не се разделим – по-точно аз! Това бяхме ние – два недостижими бряга на любовта и омразата – Ан и Хари...

Здравей, читателю.. Отново съм аз.. Аз ли? Аз съм най-добрата му приятелка.. А винаги съм искала да бъда нещо повече, но..и това ми стига..
Понякога боли от тази несподелена любов.. Боли когато слушам за момичетата, които се появяват в живота му.. Но много често тази болка е временна, защото те бързо стават част от миналото... Те просто не знаят как да го обичат.. Не виждат блясъка в очите му когато говори за любимите хора.. Те не забелязват кога усмивката му е истинска и кога не.. Единствено аз забелязвам тези неща.. Защото го обичам..защото бих дала всичко, за да чуя поне веднъж, че има чувства към мен.. Много ли искам?
Аз, читателю..аз винаги съм до него, държа ръката му, помагам му да се изправи на крака и да продължи напред.. Карам го да се усмихва и да се смее.. Знам, че никоя няма да му даде всичко това и няма да го обича повече от мен..
А той, читателю.. Той май се досещаше за моите чувства.. Ех, сигурно знае.. Правя всичко възможно, за да му покажа какво изпитвам към него... Вярвам, че един ден ще отвори очите си  и ще ме види..ще се влюби в мен.. Дано да е скоро.. Вече нямам сили.. Тази тайна ме убива малко.. по малко..

Приближих се и застанах точно пред него.. Помислих, че сънувам..всичко беше толкова красиво.. Не ми се вярваше, че ще се влюбя от пръв поглед.. Но се случи.. Да, влюбих се.. Той беше момчето, което чаках от години.. Момчето, което щеше да ме превърне в най-щастливото момиче на света.. Ех, поне аз така си мислех.. И така след краткия ни разговор седнахме на една пейка.. Забелязах, че ни беше по-лесно да говорим във виртуалния свят отколкото в реалния.. Но на мен ми харесваше тази тишината.. Понякога тишината говори повече от думите-това го осъзнах с него.. За първи път от много време се чувствах в безопасност.. Но за съжаление той трябваше да си тръгне.. Изпратих го до спирката и се върнах вкъщи.. Все още ми беше трудно да повярвам, че се влюбих толкова лесно в него.. Имах чувството, че го познавам от доста време.. Бях много щастлива, защото щях да го видя и утре вечерта..
И така срещнахме се отново, но този път не мина както трябва.. Защото идваше от домашно парти и беше малко пиян.. Искаше целувка, а аз не бях готова.. Просто исках да помни първата ни целувка .. За мен беше важно.. А и аз не бях като другите момичета-не се  натискам с първия срещнат, не се целувам с непознати или пък нещо подобно.. Аз съм едно обикновено срамежливо момиче.. Но той не го разбра и почна да настоява все повече и повече, докато не си тръгна..

Вчера едно момче ми предложи целия свят, а аз отказах..защото чаках теб, чаках да се сетиш за мен, да ми пишеш, да ми звъниш и накрая разбрах, че няма да се върнеш.. Отказах предложението на момчето, което можеше да ме направи щастлива.. Но хей, не се оплаквам.. Вече свикнах да те чакам и да плача заради теб.. Вече се чувствам мъртва шпинчо.. Да, мъртва съм - сърцето ми не бие, откакто ти ме напусна.. Вече не се усмихвам както преди, даже и блясъкът в очите ми изчезна.. Останах сама шпинчо, съвсем сама.. Няма те и никога няма да те има.. Не мога и да разбера, как ме забрави за месец и се влюби в друга.. Вече принадлежиш на нея.. Сега си с нея, щастлив и готов да й дадеш цялата си любов.. Ти обичаш нея..! Оф, не мога да приема, че вече не си моето момче, че друга има до теб, че целуваш нея вместо мен.. Но няма как да променя нищо.. Вече всичко свърши между нас.. Аз те изгубих завинаги..

Защо? Питам-защо? Винаги ли трябва да си патим от ударите на съдбата?

Искаме нещо, не можем да си го позволим,защото нямаме достатъчно възможности.

Искаме да отидем някъде си отново не можем да си изпразним празния джоб.

Искаме някое момче/момиче, не можем да си го признаем, а защо? Какво 

по дяволите ни спира? Последиците, подигравките или просто самият живот,безпаричието?

Докога ще продължи това нещо? Ниски са ни заплатите, а високи са цените по магазините.

Онези б*клуци горе управляващите вземат заплата от 3000 лева, живеят заобградени от 

лукс, а ние вземаме 300 лева заплата, нямаме го лукса, но все пак се благодарим, че

сме живи и здрави, а те какво правят? Не стига, че ни обират, а още и се молят за пари!

Тази вселена на къде се е запътила и така не се знае..Безобразие и позор!